Какво може да научи Германия от страни като България
Много германци живеят с визията си за страните от Централна и Източна Европа отпреди 20-30 години. Макар още да съществуват разлики, 20 години след присъединението на множеството от тях към Европейски Съюз към този момент има и задоволително прилики, с цел да се вършат и потребни съпоставения с заключения за Германия, написа Стефан Колев, шеф на Форума " Лудвиг Ерхард " в Берлин в обява за " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ).
Авторът дава образец с растежа на брутния вътрешен артикул на глава от популацията в съответствие с покупателна дарба: по този индикатор Чехия към този момент е на равнището на Испания, а България е напът да изпревари Гърция. Британските медии пък са забелязали, че покупателната дарба на полските жители се приближава до тази в Обединеното кралство.
Да се изправиш още веднъж на крайници след рухването
Публикацията дава отговор и на въпроса по какъв начин е станало това наваксване. В тази връзка създателят прави къс обзор на осъществения преход в страните от Централна и Източна Европа.
" Шоковете пристигнаха ненадейно и на разнообразни равнища: инфлационни талази, правна неустановеност, демографски колапс, политическа поляризация, идеологическа дезориентация. Кризите от 1990-те години преобразиха стопанските системи на тези страни, само че и всичко към тях ", показва Колев.
От това обаче излезе нещо потребно: колкото по-дълбока беше следващата рецесия, толкоз повече хората трябваше да развиват умения по какъв начин да се оправят и да оцелеят. Или както написа Колев - става дума за способността да се изправиш още веднъж на крайници, откакто си паднал за малко.
На фона на толкоз доста рецесии в света през днешния ден, опитът на източноевропейските страни, насъбран по време на техния преход, е скъп и може да бъде употребен в този момент от " старите " страни членки на Европейски Съюз в хода на трансформациите и при тях, твърди създателят, който извежда и няколко поучения от това.
Растежът е вероятен и в Европейски Съюз
Опитът на страните от Балтийско море до Балканите демонстрира, че когато непрекъснато би трябвало да се преоткриваш, тъй като старите стопански структури се разпадат, това продуктивно опустошение води и до напредък, написа Колев. Изводът за Германия: тя може да извърши нужната промяна хуманно - като употребява преимуществата на обществената пазарна стопанска система и помогне на губещите в този развой бързо да се изправят още веднъж на крайници.
Икономическият напредък е вероятен и в Европейски Съюз. Безумието с регулациите е достигнало размери, които към този момент вредят на динамичността на стопанската система. В този смисъл има потребност от дерегулация, която съгласно Колев е незабавно нужна. Но Европейски Съюз не трябва да се употребява като опрощение или както написа създателят - като смокиново листо пред неуспехите на политиката на национално равнище. В тази връзка е представена немската данъчна система, която от дълго време е станала неконкурентоспособна.
Плюсовете на Източна Европа
Дълбоките промени след 1989 година доведоха и до тежка демографска рецесия в множеството страни от Централна и Източна Европа: раждаемостта спадна доста, търсенето на работна ръка понижа, ускори се вътрешната миграция, която обезлюди селските региони. Последва и мощна вълна на емиграция: България и Румъния например изгубиха над 20 % от популацията си, показва ФАЦ.
Въпреки това Източна Европа се оправя: хората непрекъснато се приспособяват към намаляващия дял на трудоспособното население, като работят по-дълго - доста от тях и след постигане на пенсионна възраст. Към това се прибавя и тяхната неприкритост към новите технологии, което постоянно липсва в Германия, съгласно Колев.
Източноевропейците си икономисват доста от аналоговите бюрократични процедури и се озовават непосредствено в една нова, цифрова администрация - надалеч освен в Естония, прецизира създателят. А в последно време се следи и забележителна противоположна миграция на младежи, явно привличани от растежа, четем още в обявата.
Може би това е най-важното обръщение от позицията на опита, насъбран от източноевропейците: прекомерно постоянно одобряваме, че нещата в политиката вървят от горната страна надолу, а по-късно се ядосваме, че нещо не върви. По-перспективна наподобява противоположната посока - да се върви изпод нагоре, а елементарните хора да вземат решение проблемите децентрализирано. И да не стопират да се учат, с цел да са готови за идната рецесия, написа още в обявата си за ФАЦ ръководителят на Форума " Лудвиг Ерхард " за стопанска система и общество в Берлин Стефан Колев.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Авторът дава образец с растежа на брутния вътрешен артикул на глава от популацията в съответствие с покупателна дарба: по този индикатор Чехия към този момент е на равнището на Испания, а България е напът да изпревари Гърция. Британските медии пък са забелязали, че покупателната дарба на полските жители се приближава до тази в Обединеното кралство.
Да се изправиш още веднъж на крайници след рухването
Публикацията дава отговор и на въпроса по какъв начин е станало това наваксване. В тази връзка създателят прави къс обзор на осъществения преход в страните от Централна и Източна Европа.
" Шоковете пристигнаха ненадейно и на разнообразни равнища: инфлационни талази, правна неустановеност, демографски колапс, политическа поляризация, идеологическа дезориентация. Кризите от 1990-те години преобразиха стопанските системи на тези страни, само че и всичко към тях ", показва Колев.
От това обаче излезе нещо потребно: колкото по-дълбока беше следващата рецесия, толкоз повече хората трябваше да развиват умения по какъв начин да се оправят и да оцелеят. Или както написа Колев - става дума за способността да се изправиш още веднъж на крайници, откакто си паднал за малко.
На фона на толкоз доста рецесии в света през днешния ден, опитът на източноевропейските страни, насъбран по време на техния преход, е скъп и може да бъде употребен в този момент от " старите " страни членки на Европейски Съюз в хода на трансформациите и при тях, твърди създателят, който извежда и няколко поучения от това.
Растежът е вероятен и в Европейски Съюз
Опитът на страните от Балтийско море до Балканите демонстрира, че когато непрекъснато би трябвало да се преоткриваш, тъй като старите стопански структури се разпадат, това продуктивно опустошение води и до напредък, написа Колев. Изводът за Германия: тя може да извърши нужната промяна хуманно - като употребява преимуществата на обществената пазарна стопанска система и помогне на губещите в този развой бързо да се изправят още веднъж на крайници.
Икономическият напредък е вероятен и в Европейски Съюз. Безумието с регулациите е достигнало размери, които към този момент вредят на динамичността на стопанската система. В този смисъл има потребност от дерегулация, която съгласно Колев е незабавно нужна. Но Европейски Съюз не трябва да се употребява като опрощение или както написа създателят - като смокиново листо пред неуспехите на политиката на национално равнище. В тази връзка е представена немската данъчна система, която от дълго време е станала неконкурентоспособна.
Плюсовете на Източна Европа
Дълбоките промени след 1989 година доведоха и до тежка демографска рецесия в множеството страни от Централна и Източна Европа: раждаемостта спадна доста, търсенето на работна ръка понижа, ускори се вътрешната миграция, която обезлюди селските региони. Последва и мощна вълна на емиграция: България и Румъния например изгубиха над 20 % от популацията си, показва ФАЦ.
Въпреки това Източна Европа се оправя: хората непрекъснато се приспособяват към намаляващия дял на трудоспособното население, като работят по-дълго - доста от тях и след постигане на пенсионна възраст. Към това се прибавя и тяхната неприкритост към новите технологии, което постоянно липсва в Германия, съгласно Колев.
Източноевропейците си икономисват доста от аналоговите бюрократични процедури и се озовават непосредствено в една нова, цифрова администрация - надалеч освен в Естония, прецизира създателят. А в последно време се следи и забележителна противоположна миграция на младежи, явно привличани от растежа, четем още в обявата.
Може би това е най-важното обръщение от позицията на опита, насъбран от източноевропейците: прекомерно постоянно одобряваме, че нещата в политиката вървят от горната страна надолу, а по-късно се ядосваме, че нещо не върви. По-перспективна наподобява противоположната посока - да се върви изпод нагоре, а елементарните хора да вземат решение проблемите децентрализирано. И да не стопират да се учат, с цел да са готови за идната рецесия, написа още в обявата си за ФАЦ ръководителят на Форума " Лудвиг Ерхард " за стопанска система и общество в Берлин Стефан Колев.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ