Аз съм и топлата пролет, и жаркото лято, и тъжната есен, и студената зима
Напоследък се случва по този начин, че пиша по един текст на сезон и ми стига. Отдавна количеството не ми е най-важно. Не го диря и в живота. Нямам потребност от дрешник, цялостен с нови облекла, от долап с неуместни обувки, от хора, които просто да ми запълват пространството, от думи, които единствено вършат тишината още по-ценна, или от звук, който да заглушава мислите ми…
Толкова малко са към този момент нещата и хората, които желая да задържа до себе си, че чак е плашещо. Дали е от възрастта? Може би, нямам визия, не се оприличавам с годините си. Дали е от опита? Вероятно да, с опита се натрупа тъга, безапелационна вселенска истина. Дали е от времето на открито? Мисля, че и то има виновност, само че оскъдна. Мили девойки, познати и непознати, всички ние сме и топлата пролет, и жаркото лято, и тъжната есен, и студената зима…Този текст не е годишната ми равносметка, прекомерно тривиално е да върша такава. Пиша го в този момент, тъй като следва време, когато всеки ще побърза да претегли положителното и неприятното от миналите 365 дни, триумфите и неуспехите, усмивките и сълзите, успехите и загубите, насладата и тъгата. А нужно ли е да огласяме тези толкоз тихи моменти, когато най-важното в действителност е деликатно да затворим вратата след себе си и да чуем какво има да ни каже тишината?
Не са приятни тези диалози. Предполагам, това е и повода доста хора да не понасят самотата. Тя като се изключи че задава въпроси, знае всички отговори, които ние по този начин ловко пазим в загадка от себе си. Аз я обичам, приятелки сме. Много постоянно избирам нейната безмълвна компания пред дребните диалози. Думите ме уморяват, губят цената си, тъй като хората желаят да чуват единствено това, което са избрали за своя истина, а това е по този начин предвидимо и отегчително.
Всеки ден се срещам с доста дами и всички те са разнообразни. С някои си приличаме, с други съвсем нямаме общо, само че ни се получава, с трети се харесваме от пръв взор и без съответна причина, с четвърти се постанова да вършим взаимни отстъпки, в случай че желаеме да останем дружно, а с пети просто усещаме, че пътищата ни не се пресичат.
Напоследък все по-често отъждествявам дамите в залата на сезоните от годината – цветни, топли, меки, уютни, сурови, студени, дъждовни, рискови. И всички носим черти от четирите сезона, които разкриваме лека-полека според от събитията.
Толкова малко са към този момент нещата и хората, които желая да задържа до себе си, че чак е плашещо. Дали е от възрастта? Може би, нямам визия, не се оприличавам с годините си. Дали е от опита? Вероятно да, с опита се натрупа тъга, безапелационна вселенска истина. Дали е от времето на открито? Мисля, че и то има виновност, само че оскъдна. Мили девойки, познати и непознати, всички ние сме и топлата пролет, и жаркото лято, и тъжната есен, и студената зима…Този текст не е годишната ми равносметка, прекомерно тривиално е да върша такава. Пиша го в този момент, тъй като следва време, когато всеки ще побърза да претегли положителното и неприятното от миналите 365 дни, триумфите и неуспехите, усмивките и сълзите, успехите и загубите, насладата и тъгата. А нужно ли е да огласяме тези толкоз тихи моменти, когато най-важното в действителност е деликатно да затворим вратата след себе си и да чуем какво има да ни каже тишината?
Не са приятни тези диалози. Предполагам, това е и повода доста хора да не понасят самотата. Тя като се изключи че задава въпроси, знае всички отговори, които ние по този начин ловко пазим в загадка от себе си. Аз я обичам, приятелки сме. Много постоянно избирам нейната безмълвна компания пред дребните диалози. Думите ме уморяват, губят цената си, тъй като хората желаят да чуват единствено това, което са избрали за своя истина, а това е по този начин предвидимо и отегчително.
Всеки ден се срещам с доста дами и всички те са разнообразни. С някои си приличаме, с други съвсем нямаме общо, само че ни се получава, с трети се харесваме от пръв взор и без съответна причина, с четвърти се постанова да вършим взаимни отстъпки, в случай че желаеме да останем дружно, а с пети просто усещаме, че пътищата ни не се пресичат.
Напоследък все по-често отъждествявам дамите в залата на сезоните от годината – цветни, топли, меки, уютни, сурови, студени, дъждовни, рискови. И всички носим черти от четирите сезона, които разкриваме лека-полека според от събитията.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ