Напоследък доста се пише и говори колко е полезно практикуването

Напоследък много се написа и приказва какъв брой е потребно практикуването на медитации за централизация или разнообразни типове релаксационни техники, за да се усъвършенства качеството на труда и продуктивността ни. Иска ми се да направя едно малко конкретизиране в тази посока. Всъщност същинската цел на медитативните практики е тъкмо противоположната – да спрем да се опитваме да се подобряваме непрестанно и във всичко.

Вместо това тези практики целят нашето закъснение, разпределяне, доверяване и подготвеност да задържим вниманието си върху директния опит, който натрупат сетивата ни сега.

Вместо да измислим или намерим решение на проблем, вместо да подобрим индустриалния си коефициент, ни се дава късмет да осъзнаем, че тъкмо манията ни да ставаме все по-справящи се, по-добри и квалифицирани, по-бързи и ефикасни, ни стопира и лимитира.

Няма по какъв начин да бъдем ефикасни, в случай че не сме в синхрон със себе сиТова, несъмнено, основава спор, само че тъкмо в него се крие и съкровището. Тъй като ние се свързваме със себе си посредством тишина и наличие по време на медитативните практики, изгодите за нас може да бъдат следните: да стартираме да виждаме по-ясно нещата, които ни движат и дали тези “драйвъри ” ни водят до задоволство или не; може да станем по-наясно за положението на работните си отношения; да стартираме да разбираме силата и въздействието на всеобщата просвета на работното си място – подхранва ли ни или ни изчерпва, откакто е по-скоро в интерес на другите.

Тъй като тези техники ни образоват в допълнение в осъзнаване и резистентност, бихме могли да се докоснем до новооткритото чувство за вътрешно подравняване. Това значи, че може да станем по-любопитни, изобретателни и центрирани в себе си по отношение на актуалната си работа, или пък да признаем неприятното разминаване сред сегашната си кариера и дълбокото си предопределение, което да провокира решението да сменим посоката. Може да разпознаем признаците на напън върху нас по време на работа, към този момент като част от систематичната дисфункция, а не като собствен, персонален минус, и да изберем да се надигнем против този напън или да предприемем нужните стъпки, с цел да го променим.

Няма по какъв начин да бъдем ефикасни, в случай че не сме в синхрон със себе си. Когато реализираме унисон със себе си – благодарение на постоянна медитация като един от лесните способи за това – тогава можем да открием, че сме привлечени към трудов живот, в който състраданието, а не конкуренцията са двигатели; служенето, а не продажбите са определящи; артистичността, а не експанзията са главните ни принадлежности.

Съзнателното сливане на тяло и разум може да ни докара до понижаване на стресиращото прекарване на спора сред това, което усещаме, че сме, и това, което ни се постанова да бъдем, принудени от работни и житейски условия. И тогава е доста допустимо да открием, че в това време без особено образование и стратегия у нас са се развили и спомагателни умения и качества (добра централизация, прочувствена просветеност, дарба за съпреживяване, вътрешно равновесие и стабилност). И това е станало някак от единствено себе си, от наличието и отдаването ни на потока по време на медитация, а не от съзнателния ни опит и напор да ги развием и усъвършенстваме.