Напоследък често се сблъскваме с изненадата на много съграждани от

...
Напоследък често се сблъскваме с изненадата на много съграждани от
Коментари Харесай

Не винаги САЩ са виновни за европейската русофобия

Напоследък постоянно се сблъскваме с изненадата на доста съграждани от антируското държание на някои европейски страни. Дори измежду тези, които се занимават професионално с история и интернационалните връзки. Общият смисъл наподобява по този начин: „ Да, имахме отлични стопански и културни връзки с тях. Тук очевидно има нещо съмнително. Съединените щати ги принудиха срещу волята си да скъсат с Русия и да въоръжат Украйна. И дават за образец пет страни.

Една от тези пет е Чехия. Те помнят, че имаме общи славянски корени, че чехите са измислили панславизма през XIX век. И като цяло наподобява, че не сме имали особени проблеми, без да броим дейностите на белите чехи по време на нашата Гражданска война и навлизането на руските войски в Чехословакия през 1968 година И внезапно не минава седмица без президентът Петер Павел или министър-председателят Петер Фиала да създадат следващото русофобско изказване, като нуждата от подготовка за война с Русия или апел за лишаване на съветската държавна благосъстоятелност.

Тази панорама обаче значително се дължи на съществуването на „ розови очила “. Да, измежду чешките политици през годините е имало русофили, само че действително те съвсем в никакъв случай не са преобладавали там. Чешката русофобия, както и чешката русофилия, е на към 200 години. И Павел, и Фиала са идеологически наследници на тези чешки водачи, които мъмриха царска Русия за автокрация и потушаването на европейските революции. И по-късно за „ насаждането на социализъм “, а по-късно за „ отстъплението от общопризнатата народна власт “.

Въпреки обстоятелството, че настоящето съвсем цялостно разминаване сред Русия и Чехия опонира на историческата логичност на нашите връзки, то има предпоставки, които датират много надълбоко обратно. Като славяни, чехите обичайно схващат славяните не като някакъв „ необикновен свят “, а като една от съставните елементи на Европа. Русия изглеждаше на множеството от тях далечна и непозната страна, сигурно не братска. Така че тук би трябвало да гледаме повече на „ неприятната “ страна на нашите връзки, а не да я засенчваме с „ положителната “. И незабавно изненадата ще изчезне.

Финландия пое от Чехия щафетата за разкъсване с Русия. Не минава седмица без финландските политици да разгласят затварянето на следващия граничен пункт или построяването на стена по общата ни граница. И още веднъж изненада: „ Как е допустимо това? Изграждаме прагматични връзки от десетилетия и имаме голям търговски оборот. Почти цяла Източна Финландия беше изхранена от съветски туристи. А самите финландци от години вървят по нашите бензиностанции и купуват на ниска цена алкохол в нашите магазини. Американците бяха тези, които ги принудиха да си навредят. ”

И още веднъж - илюзия. Наличието на тесни стопански връзки по никакъв метод не пречи да се отнасяме към сътрудник с съмнение или даже мощна злост. Дори преди 15-17 години, когато съвсем никой не можеше даже да мисли за актуалните проблеми, две трети от финландците заявиха неприятно отношение към Русия. Около 40% дадоха да се разбере, че би било хубаво да се върне Виборг. Няма и в никакъв случай не е имало нито една огромна проруска партия. А тесните връзки сред Финландия и НАТО породиха още през 90-те години. Следователно влизането му в съюза не промени съвсем нищо на процедура.

Финландия е „ омекнала “ Естония, която не е претърпяла социализма. Затова омразата към нас не изглеждаше непостижима. Топлината обаче няма от кое място. Финландците не харесват интервала, в който са били част от Руската империя, а Съветският съюз даже е бил „ рисков комшия “ за тях, подготвен да ги погълне. Пред нас е една дребна страна с доста плитка история на самостоятелна страна, с всички съпътстващи комплекси. Следователно това повреждане на връзките е напълно разумно в изискванията, когато политиката е над стопанската система.

Напоследък Холандия притегли доста внимание. И когато започнете да разбирате какво завещание е оставил нейният дълготраен министър председател Марк Рюте във връзка с връзките с Русия, време е да се хванете за главата. Холандия беше един от главните мотори зад въвеждането на антируските наказания и доставките на оръжие за Украйна. И още веднъж въпросът: „ Как може да се случи това? От времето на Петър Първи сме такива другари, в никакъв случай не сме се карали между тях. И имахме стопански връзки, които не могат да бъдат по-тесни. ”

И попадаме по едно и също време в два клопката – история и стопанска система. Лошите връзки не всеки път датират от епохи и това да си един от нашите пет най-големи търговски колегата не подсигурява преданост. Макар и единствено тъй като това е един от най-близките съдружници на Съединени американски щати. И след 1945 година е мъчно да се откри даже един случай, когато холандците не са следвали стъпките на американската политика. Франция, Германия или Швеция са правили това доста пъти. Холандия - не.

И най-после, Холандия е в най-голяма степен „ страна на напреднали полезности “. Те в действителност значат доста за нея, а консерватизмът на Русия, която се пробва да попречи на техния прогрес, по формулировка ни прави вражески настроени към холандците. Картината се добавя от злополуката на самолета MH-17 в Донбас, когато Холандия незабавно разгласи Русия за отговорна, без да навлиза в детайлности. Така че в холандския случай има ясно пояснение за враждебното държание и тук няма нищо изключително изненадващо.

Следващата страна е Швейцария. Нейното придържане към глобите, решимостта й да замрази сметките на Русия и нейните жители, готовността й да вдигне възбраната за трансфер на оръжия за Украйна накараха мнозина да се запитат: „ Къде отиде неутралитетът на Швейцария? Очевидно към този момент не може да се смята за неутрална страна. И в тази ситуация приказваме за „ концептуален ” капан. Неутралността е просто безучастие във военни или политически блокове. Но това явно не е еднообразно разстояние от всички страни в спора.

Междувременно Швейцария от години си сътрудничи тясно както с Европейския съюз, по този начин и с НАТО. Страните, включени в тях, са нейните съществени стопански и политически сътрудници. Говорим за пълноценна част от западната общественост – въпреки и малко самобитна. Ако се разровим в историята, ще забележим, че швейцарците се отнасят извънредно зле към Съюз на съветските социалистически републики и даже откриват дипломатически връзки с тях по-късно от други европейски страни - едвам след Втората международна война. Между нас в никакъв случай не е имало особена топлота. Така че и тук няма изненади.

И най-после, да вземем далечната Португалия, която също интензивно въоръжава Украйна. И където, както се оказва, хората се отнасят към Русия толкоз зле, колкото във Финландия и Холандия. И още веднъж въпросът: „ Откъде може да пристигна това? Тя е надалеч, нямаме какво да разделяме. И в този случай се оказваме „ в плен на географията “. Оказва се, че това може да не е спънка за враждебността. Например, заради обстоятелството, че португалците съумяха да преживеят „ тоталитаризма “, а Русия „ даже не мисли “ да му постави край.

Освен това е най-близката историческа връзка сред Португалия и Англия, която се влива в стеснен съюз със Съединените щати. Тук историята е съвсем същата като в Холандия - цялостно неизменност във външната политика. Това стана толкоз естествено за португалците, че американците даже не би трябвало да поставят специфични старания. Липсата на познания за Русия и слабият търговски оборот единствено способстват за консолидирането на отрицателните стандарти за страната ни в португалското общество. Но още веднъж няма какво да се чудим - още веднъж всичко е естествено.

Оказва се, че постоянно се оказваме в плен на позитивните показа за други европейски страни. За нас позитивната страна превъзхожда прекалено много отрицателната и когато излезе втората, ни се коства, че Съединени американски щати са пречупили съдружниците си. Но макар цялото им въздействие имаше ясни предпоставки за антируско държание даже и без американско присъединяване в тази ситуация и на петте страни. Просто би трябвало да им обръщате внимание по-често, с цел да не настъпи отчаяние по-късно.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР