Психологът обяснява: Женският хейт към Димитрова е агресията, от която всички сме белязани
Напоителният хейт към Диана Димитрова, която разгласи, че върху нея е оказано принуждение и прокуратурата се самосезира, повдигна завесата на една доста тъмна материя, от която цялото ни общество е застигната. Затова потърсихме мнението на експертите, както ще продължим да го вършим и отсега нататък и освен по отношение на този случай.
Същевременно след дълго медийно безмълвие и след като Софийската районна прокуратура отхвърли да образува дело по жалбата на актрисата, Юлиан Вергов проговори и разгласи и своята версия, а през днешния ден заяви в обществените медии, че ще играе 100-то зрелище на " Богът на касапницата ".
Ето какво сподели психологът и психотерапевт Гинка Георгиева в извънреден коментар за " Момичетата от града ":
С това женско държание на хейт към жена може да забележим какъв брой мощно е заложено насилието в нашата страна. И това е реалност, тъй като ние сме възпитавани от генерации, отгледани посредством принуждение.
Малко преди тоталитарния строй е имало турско господство. Още се оспорва кое е правилно и кое не от информацията, достигнала до нас, само че е реалност, че е имало доста принуждение.
И е комплицирано хора, претърпели принуждение, да отгледат децата си с образование в обич и примирение. Мисля, че ние си го носим на генетично равнище. Затова този хейт е толкоз очевиден.
От друга страна - в целия свят е потвърдено, че хората на изкуството значително са по-различни от нас - елементарните хора, и това се вижда с просто око с живота на художници, актьори, артисти, с образци като Ван Гог, Моцарт, доста други.
По какъв метод геният е обвързван с палотогията?
В това няма нищо неприятно. Всеки от нас има някаква патология, само че в един миг тя може да бъде нараняваща. Тук е пропускът на нашето общество и не считам, че на психотерапията се обръща внимание изобщо.
Мисля, че хората на изкуството би трябвало да бъдат особено подкрепени. Работя с доста създатели и тези техни странности избиват под една или друга форма. Обществена загадка е, че тази трудност на характера се успокоява с огромно количество алкохол или опиати. Абсолютен факт, който виждам като психотерапевт. Тук не знаем кое вещество е подействало.
Има доста неясноти по този проблем с Юлиан Вергов – до каква степен е бил провокиран и изобщо провокацията възможно опрощение ли е за принуждение? Точно това ни дава психологичното образование. Обикновено, когато у човек е предизвикана доста мощна и необяснима експанзия, е имало случаи другата страна да не схваща какво прави и даже нищо да не прави - провокира експанзия. Самата патология в някого предизвика такива усеща, че той да не може да познае даже себе си. Разбира се, това не оправдава ничие принуждение, само че считам, че цялото ни обществото страда от такова неведение по какъв начин се случват психологичните процеси в хората.
Ние доста настръхваме за страни като Норвегия и Швеция, където даже да повишиш звук на детето си, то ще ти бъде отнето, само че в действителност от време на време е въпрос на правда човек да носи отговорност първо за себе си.
За мен тази тематика с насилието, подбудено от предно принуждение, беше мъчителна, тъй като като майка на две деца съм ги удряла и двете. С тези " възпитателните шамарчета ", които няма да мога да си простя в никакъв случай и ще занеса виновността в гроба си. Истината е, че в нас има толкоз принуждение и е нужно в действителност да бъде разпознато и лекувано, тъй като насилникът се срами да признае виновността си. Ако ние умерено можем да кажем:
Да, аз съм принудител, желая да се церя, както всички други патологии,
тогава нещата биха стояли по различен метод. Но за мен хейтът предизвика още повече принуждение.
В случая с Диана Димитрова хората я упрекват, че е мълчала толкоз години и питат за какво чак в този момент излиза с този случай? Всеки прави своите взаимни отстъпки в живота си, с цел да оцелява. В нейния случай - това е била кариерата й, която й е била нужна поради препитанието. Когато човек действително е опрял до това по какъв начин да се устоя и „ какво ще хапвам “, има такова мислене, че не го интересува кое е положително и кое е неприятно. Той просто би трябвало да оцелее.
Срамът също може да е причина за какво е скрила историята. Тук изниква въпросът: „ Какво ми има на мен? “. Трябва казусът да се огледа от двете страни, и то доста точно, освен от следователи и прокуратура.
Но крайностите в изявленията и на двете страни демонстрират доколко ние сме изтъкани от експанзия. Това е главното, което виждам, и за жалост, го различавам и в себе си.
Две генерации преди нас са живели във време войни и в хронична битка за оцеляване. За да се излекува тази всеобща травма от насилието, би трябвало да минат две-три генерации, с цел да могат хората да заживеят умерено. Но ето в този момент пристигна друга война, която травмира популацията, изключително тук сме доста чувствителни и се задействат душевните ни рани, които не осъзнаваме, само че те са част от нашата памет.
Ако Юлиан Вергов е блъснал, той е бил удрян. Това е. Това си видял – това правиш.
***
Ето какво какво споделя и Катя Кръстанова от " Анимус ", която разяснява, че неправилно се възприема, че Вергов е оправдан:
" Няма да има досъдебно произвеждане от общ темперамент, тъй като двамата са били в интимна връзка и досъдебното произвеждане би било от частен темперамент по просба на Диана. Свидетелите са удостоверили случая ".
Снимка: персонален архив
Така казусът остава в ръцете на Диана Димитрова, която може да стартира дело против Вергов. Тя към този момент разгласи, че ще премине към тази стъпка за клюка откакто той разгласи своята версия.
Ето какво се случи по-рано
Същевременно след дълго медийно безмълвие и след като Софийската районна прокуратура отхвърли да образува дело по жалбата на актрисата, Юлиан Вергов проговори и разгласи и своята версия, а през днешния ден заяви в обществените медии, че ще играе 100-то зрелище на " Богът на касапницата ".
Ето какво сподели психологът и психотерапевт Гинка Георгиева в извънреден коментар за " Момичетата от града ":
С това женско държание на хейт към жена може да забележим какъв брой мощно е заложено насилието в нашата страна. И това е реалност, тъй като ние сме възпитавани от генерации, отгледани посредством принуждение.
Малко преди тоталитарния строй е имало турско господство. Още се оспорва кое е правилно и кое не от информацията, достигнала до нас, само че е реалност, че е имало доста принуждение.
И е комплицирано хора, претърпели принуждение, да отгледат децата си с образование в обич и примирение. Мисля, че ние си го носим на генетично равнище. Затова този хейт е толкоз очевиден.
От друга страна - в целия свят е потвърдено, че хората на изкуството значително са по-различни от нас - елементарните хора, и това се вижда с просто око с живота на художници, актьори, артисти, с образци като Ван Гог, Моцарт, доста други.
По какъв метод геният е обвързван с палотогията?
В това няма нищо неприятно. Всеки от нас има някаква патология, само че в един миг тя може да бъде нараняваща. Тук е пропускът на нашето общество и не считам, че на психотерапията се обръща внимание изобщо.
Мисля, че хората на изкуството би трябвало да бъдат особено подкрепени. Работя с доста създатели и тези техни странности избиват под една или друга форма. Обществена загадка е, че тази трудност на характера се успокоява с огромно количество алкохол или опиати. Абсолютен факт, който виждам като психотерапевт. Тук не знаем кое вещество е подействало.
Има доста неясноти по този проблем с Юлиан Вергов – до каква степен е бил провокиран и изобщо провокацията възможно опрощение ли е за принуждение? Точно това ни дава психологичното образование. Обикновено, когато у човек е предизвикана доста мощна и необяснима експанзия, е имало случаи другата страна да не схваща какво прави и даже нищо да не прави - провокира експанзия. Самата патология в някого предизвика такива усеща, че той да не може да познае даже себе си. Разбира се, това не оправдава ничие принуждение, само че считам, че цялото ни обществото страда от такова неведение по какъв начин се случват психологичните процеси в хората.
Ние доста настръхваме за страни като Норвегия и Швеция, където даже да повишиш звук на детето си, то ще ти бъде отнето, само че в действителност от време на време е въпрос на правда човек да носи отговорност първо за себе си.
За мен тази тематика с насилието, подбудено от предно принуждение, беше мъчителна, тъй като като майка на две деца съм ги удряла и двете. С тези " възпитателните шамарчета ", които няма да мога да си простя в никакъв случай и ще занеса виновността в гроба си. Истината е, че в нас има толкоз принуждение и е нужно в действителност да бъде разпознато и лекувано, тъй като насилникът се срами да признае виновността си. Ако ние умерено можем да кажем:
Да, аз съм принудител, желая да се церя, както всички други патологии,
тогава нещата биха стояли по различен метод. Но за мен хейтът предизвика още повече принуждение.
В случая с Диана Димитрова хората я упрекват, че е мълчала толкоз години и питат за какво чак в този момент излиза с този случай? Всеки прави своите взаимни отстъпки в живота си, с цел да оцелява. В нейния случай - това е била кариерата й, която й е била нужна поради препитанието. Когато човек действително е опрял до това по какъв начин да се устоя и „ какво ще хапвам “, има такова мислене, че не го интересува кое е положително и кое е неприятно. Той просто би трябвало да оцелее.
Срамът също може да е причина за какво е скрила историята. Тук изниква въпросът: „ Какво ми има на мен? “. Трябва казусът да се огледа от двете страни, и то доста точно, освен от следователи и прокуратура.
Но крайностите в изявленията и на двете страни демонстрират доколко ние сме изтъкани от експанзия. Това е главното, което виждам, и за жалост, го различавам и в себе си.
Две генерации преди нас са живели във време войни и в хронична битка за оцеляване. За да се излекува тази всеобща травма от насилието, би трябвало да минат две-три генерации, с цел да могат хората да заживеят умерено. Но ето в този момент пристигна друга война, която травмира популацията, изключително тук сме доста чувствителни и се задействат душевните ни рани, които не осъзнаваме, само че те са част от нашата памет.
Ако Юлиан Вергов е блъснал, той е бил удрян. Това е. Това си видял – това правиш.
***
Ето какво какво споделя и Катя Кръстанова от " Анимус ", която разяснява, че неправилно се възприема, че Вергов е оправдан:
" Няма да има досъдебно произвеждане от общ темперамент, тъй като двамата са били в интимна връзка и досъдебното произвеждане би било от частен темперамент по просба на Диана. Свидетелите са удостоверили случая ".
Снимка: персонален архив Така казусът остава в ръцете на Диана Димитрова, която може да стартира дело против Вергов. Тя към този момент разгласи, че ще премине към тази стъпка за клюка откакто той разгласи своята версия.
Ето какво се случи по-рано
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ