California Dreaming
Напа ни беше остаряла фантазия. И несъмнено това е напълно естествено за хора, чиято работа/хоби е обвързвана с виното. След Италия и Франция надали има друго място на света, което да е концентрирало по този метод производството и потреблението на вино като долината на Напа и Сонома. Реалността не ни разочарова, само че пък и в огромна степен ни изненада.
Планирайки странствуване толкоз далеко, взехме решение, че то неизбежно би трябвало да стартира от Сан Франциско , който заслужава най-малко няколко дни внимание. В града имахме и превъзходен хазаин, тъй че можехме умерено да го изследваме, без да мислим за детайлностите. След първичния лек културен потрес, по този начин го опознахме и свикнахме с него, че в последния ден ми се струваше като малко уютно градче край океaна. Е добре де, в Силициевата котловина живеят около 10 млн., само че това е много разширено разбиране. Ако някой ви каже, че живее в Сан Франциско, съвсем на 100% можете да сте сигурни, че живее в някое от градчетата към него. В самия град живеят дребна част от хората, а квартали като локалното сити се опразват съвсем изцяло вечер, когато там остават да се разхождат единствено многочислените скитници и просяци.
Разходката стартира от наложителния Union Square, минава през Китайския квартал (най-старият в западния свят), през Италианския квартал, изкачва се до Lombard street (най-кривата улица в града) и се спуска към океана и най-оживената му част, Fisherman's Warf . Това място ни стана обичано! Толкова живо, толкоз морско. Разходката по доковете ще ви докара до известния Pier 39, където можете да видите морски лъвове (тюлени) да си лежат умерено по доковете, без да обръщат внимание на големия брой снимащи ги туристи. В далечината се вижда пандизът Алкатраз, на дребен остров напълно покрай града.
Сан Франциско е града на баирите - ходенето пешком може да е уморително. Но по тази причина пък тук най-популярният публичен превоз са трамваите . И не какви да е трамваи, а ретро такива. СФО е прочут с винтидж автопарка си, който му придава един необикновен тип, чувство, като че ли си още в 60-те години и хипитата се разхождат по улиците на града, от който това придвижване е тръгнало.
Един от дните посветихме на разходка с ферибот до градчетата Саусалито и Тибурон. Самите градчета са напълно дребни и не изключително забавни, само че пък пътуването с ферито си коства единствено поради невероятната панорама към Сан Франциско и към моста Голдън Гейт. Гледката е океанска, американска, толкоз друга от всичко познато европейско.
Скоро ще ви споделим нашите топ точки и рекомендации в града.
За обиколката на винарския регион идват да ни вземат двама другари с мини бус. Наели сме надали не последната останала свободна къща в Airbnb в региона на Russian River Valley и подхождаме със подозрение към нея и гръмкото й име The Cozy Cabin. Планирайки пътешествието, не бяхме планували, че интервалът за престой в района съответствува с дълъг уикенд във връзка Memorial Day, а и с рок фестивал в Напа. Извадихме обаче шанс.
Къща надълбоко в гората, до която води малко злокобен път, само че пък в действителност доста cozy и с всички улеснения. Бонус беше, че бяхме първите посетители на домакините и те се бяха постарали много с рекомендации и насоки към нас. За мястото, където бяхме отседнали, и градчетата в покрайнината мога да напиша несъмнено цялостен обособен материал - все едно попаднахме в друго времево измерение. Бивши хипари, отделили се от огромния град, живеят в къщи в гората, пушат трева и продават сувенири на туристите. Мястото е в действителност единствено на 15-ина минути от океана, тъй че се води туристическо, само че малко преди започването на сезона всичко изглеждаше като на филм.
Всичко, което ни интересува, се намира на до 40 минути разстояние, тъй че започваме винения си тур без никакви спънки. Всяка заран започваме със закуска в дребното градче Jenner , навръх мястото, където Russian River се влива в Тихи океан. Обслужва ни застаряващ сърфист, а кафето тук даже може да мине за хубаво.
Първият ден е отдаден на Напа - по-туристическият и по-комерсиален район. Решаваме, че откакто сме пристигнали дотук, безусловно би трябвало първо да посетим огромните - емблематичното Шато Монтелена, Опус Уан, Мондави... Всяка винарна е толкоз друга от миналата и толкоз впечатляваща. Всичко е ужасно уредено и проведено.
Следващите дни посвещаваме на Сонома , региона на Russian River, Dry Creek и уютния Healаsburg. Правим дегустации в някои от винарните, а в множеството просто си взимаме бутилка и я изпиваме в обособените за пикник места с аспект към лозята или в двора на винарната. Преживяването е толкоз достоверно, толкоз винено... по този начин можем да изкараме и месец. Дали поради хубавото следобедно слънце или поради друго, само че определно даваме уклон на белите виновност. Страхотно шардоне, вионие, ризлинг, а по здрач минаваме на Пино и Зифандел. Вечер се прибираме изтощени във вилата и пием локална крафт бира на терасата, ей по този начин да разнообразим.
Но тъй като регионът предлага толкоз доста за разглеждане и такава разнообразна и впечатляваща природа, не се стопираме единствено на винарните. Единият ден посещаваме вековна гора със 100-метрови дървета на по 1300-1400 години ( Redwood Park ) единствено на километър от вилата ни, различен ден отиваме до океана (някак не бях осъзнала, че той в действителност е доста леден и в него влизат единствено сърфисти с неопрени и без боязън от акулите, които горе-долу се появяват). Но пък вълните и гледките са толкоз страхотни.
На връщане към Сан Франциско пък посещаваме Националния парк Point Reyes по автомагистрала номер 1 - с невероятни гледки, пясъчни дюни, и се качваме до най-ветровитата точка в Америка на Пасифика- фарът на Port Reyes. Толкова разнообразни гледки, микроклимати, страсти... Прибираме се в Сан Франциско като вкъщи и ни остава единствено малко време за шопинг и висене на доковете, с цел да си кажем сбогом.
Очаквайте разказите ни и препоръки за посещаване на региона в Life Tasting Blog. Имаме да споделяме толкоз доста...
Автор: Валентина Лозанова
Блогът е план на сестрите Елица и Валентина Лозанови. В него те описват истории за вино, пътешествия, снимка, за хора с хрумвания и за дребните елементи от всекидневието, които го вършат красиво. Елица е правист по обучение и специалност, а по душа – странник и фотограф. От няколко години снима под името , тъй като всяко момиче има потребност да основава нещо красиво и най-добре е да го прави с доза артистизъм. Работата на Валентина е обвързвана с маркетинг и продажби в хотелиерството. Преди няколко години тя и брачният партньор й реализират една остаряла своя фантазия – откриват единствения у нас магазин, профилиран единствено за българско вино, Vino Orenda Wine Shop. Тримата споделят пристрастеността към пътешествията, фотосите и хубавото вино, както и убеждението, че България е плодородно място и за трите. Нужно е единствено предпочитание да пробвате живота на драго сърце.
Планирайки странствуване толкоз далеко, взехме решение, че то неизбежно би трябвало да стартира от Сан Франциско , който заслужава най-малко няколко дни внимание. В града имахме и превъзходен хазаин, тъй че можехме умерено да го изследваме, без да мислим за детайлностите. След първичния лек културен потрес, по този начин го опознахме и свикнахме с него, че в последния ден ми се струваше като малко уютно градче край океaна. Е добре де, в Силициевата котловина живеят около 10 млн., само че това е много разширено разбиране. Ако някой ви каже, че живее в Сан Франциско, съвсем на 100% можете да сте сигурни, че живее в някое от градчетата към него. В самия град живеят дребна част от хората, а квартали като локалното сити се опразват съвсем изцяло вечер, когато там остават да се разхождат единствено многочислените скитници и просяци.
Разходката стартира от наложителния Union Square, минава през Китайския квартал (най-старият в западния свят), през Италианския квартал, изкачва се до Lombard street (най-кривата улица в града) и се спуска към океана и най-оживената му част, Fisherman's Warf . Това място ни стана обичано! Толкова живо, толкоз морско. Разходката по доковете ще ви докара до известния Pier 39, където можете да видите морски лъвове (тюлени) да си лежат умерено по доковете, без да обръщат внимание на големия брой снимащи ги туристи. В далечината се вижда пандизът Алкатраз, на дребен остров напълно покрай града.
Сан Франциско е града на баирите - ходенето пешком може да е уморително. Но по тази причина пък тук най-популярният публичен превоз са трамваите . И не какви да е трамваи, а ретро такива. СФО е прочут с винтидж автопарка си, който му придава един необикновен тип, чувство, като че ли си още в 60-те години и хипитата се разхождат по улиците на града, от който това придвижване е тръгнало.
Един от дните посветихме на разходка с ферибот до градчетата Саусалито и Тибурон. Самите градчета са напълно дребни и не изключително забавни, само че пък пътуването с ферито си коства единствено поради невероятната панорама към Сан Франциско и към моста Голдън Гейт. Гледката е океанска, американска, толкоз друга от всичко познато европейско.
Скоро ще ви споделим нашите топ точки и рекомендации в града.
За обиколката на винарския регион идват да ни вземат двама другари с мини бус. Наели сме надали не последната останала свободна къща в Airbnb в региона на Russian River Valley и подхождаме със подозрение към нея и гръмкото й име The Cozy Cabin. Планирайки пътешествието, не бяхме планували, че интервалът за престой в района съответствува с дълъг уикенд във връзка Memorial Day, а и с рок фестивал в Напа. Извадихме обаче шанс.
Къща надълбоко в гората, до която води малко злокобен път, само че пък в действителност доста cozy и с всички улеснения. Бонус беше, че бяхме първите посетители на домакините и те се бяха постарали много с рекомендации и насоки към нас. За мястото, където бяхме отседнали, и градчетата в покрайнината мога да напиша несъмнено цялостен обособен материал - все едно попаднахме в друго времево измерение. Бивши хипари, отделили се от огромния град, живеят в къщи в гората, пушат трева и продават сувенири на туристите. Мястото е в действителност единствено на 15-ина минути от океана, тъй че се води туристическо, само че малко преди започването на сезона всичко изглеждаше като на филм.
Всичко, което ни интересува, се намира на до 40 минути разстояние, тъй че започваме винения си тур без никакви спънки. Всяка заран започваме със закуска в дребното градче Jenner , навръх мястото, където Russian River се влива в Тихи океан. Обслужва ни застаряващ сърфист, а кафето тук даже може да мине за хубаво.
Първият ден е отдаден на Напа - по-туристическият и по-комерсиален район. Решаваме, че откакто сме пристигнали дотук, безусловно би трябвало първо да посетим огромните - емблематичното Шато Монтелена, Опус Уан, Мондави... Всяка винарна е толкоз друга от миналата и толкоз впечатляваща. Всичко е ужасно уредено и проведено.
Следващите дни посвещаваме на Сонома , региона на Russian River, Dry Creek и уютния Healаsburg. Правим дегустации в някои от винарните, а в множеството просто си взимаме бутилка и я изпиваме в обособените за пикник места с аспект към лозята или в двора на винарната. Преживяването е толкоз достоверно, толкоз винено... по този начин можем да изкараме и месец. Дали поради хубавото следобедно слънце или поради друго, само че определно даваме уклон на белите виновност. Страхотно шардоне, вионие, ризлинг, а по здрач минаваме на Пино и Зифандел. Вечер се прибираме изтощени във вилата и пием локална крафт бира на терасата, ей по този начин да разнообразим.
Но тъй като регионът предлага толкоз доста за разглеждане и такава разнообразна и впечатляваща природа, не се стопираме единствено на винарните. Единият ден посещаваме вековна гора със 100-метрови дървета на по 1300-1400 години ( Redwood Park ) единствено на километър от вилата ни, различен ден отиваме до океана (някак не бях осъзнала, че той в действителност е доста леден и в него влизат единствено сърфисти с неопрени и без боязън от акулите, които горе-долу се появяват). Но пък вълните и гледките са толкоз страхотни.
На връщане към Сан Франциско пък посещаваме Националния парк Point Reyes по автомагистрала номер 1 - с невероятни гледки, пясъчни дюни, и се качваме до най-ветровитата точка в Америка на Пасифика- фарът на Port Reyes. Толкова разнообразни гледки, микроклимати, страсти... Прибираме се в Сан Франциско като вкъщи и ни остава единствено малко време за шопинг и висене на доковете, с цел да си кажем сбогом.
Очаквайте разказите ни и препоръки за посещаване на региона в Life Tasting Blog. Имаме да споделяме толкоз доста...
Автор: Валентина Лозанова
Блогът е план на сестрите Елица и Валентина Лозанови. В него те описват истории за вино, пътешествия, снимка, за хора с хрумвания и за дребните елементи от всекидневието, които го вършат красиво. Елица е правист по обучение и специалност, а по душа – странник и фотограф. От няколко години снима под името , тъй като всяко момиче има потребност да основава нещо красиво и най-добре е да го прави с доза артистизъм. Работата на Валентина е обвързвана с маркетинг и продажби в хотелиерството. Преди няколко години тя и брачният партньор й реализират една остаряла своя фантазия – откриват единствения у нас магазин, профилиран единствено за българско вино, Vino Orenda Wine Shop. Тримата споделят пристрастеността към пътешествията, фотосите и хубавото вино, както и убеждението, че България е плодородно място и за трите. Нужно е единствено предпочитание да пробвате живота на драго сърце.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ