Войната от първо лице - Анатолий Волчо: Украинският град Николаев е обстрелван и ограден
" Намирам се в този момент в Централната час на Украйна. Аз работя по принцип в Киев. Моето семейство съумя в точния момент да се изтегля от Киев и в този момент сме в централната част на страната, където към този момент е умерено ", сподели пред БНР Ирина Кипоренко, програмен управител в Украинския институт , режисьор на документални филми.
" Тук сега, за разлика от Киев, има всичко по магазините. Всичко работи със кратко работно време, само че има всичко. Пристигат и колета филантропична помощ от други райони. Но към този момент зная, че в Одеса нещата са наред.
Аз не мога да си показва, че този град може да бъде обстрелван и опустошен, въпреки че се багра доста. Одеса е с богато културно завещание и нямам доверие, че самите руснаци могат с лека ръка да посегнат на Одеса . Защото тя е скъпа и за тях като град.
Най-страшно е в Мариупол, където към този момент трети ден няма вода и храна, а хората не могат да изоставен града, а също и в градовете в северната част на Киевска област. Това знам от мои близки и от медиите.
Много хора се приготвят за евакуация, само че всички те се питат - ние ще отидем някъде в Полша или другаде - само че какво ще вършим там, кой ни чака там, по какъв начин ще работим и тъкмо този въпрос персонално мен не стопира да мисля за евакуация и по тази причина се надявам войната да свърши и да се върна в Киев, на своето работно място ", описа още Ирина Кипоренко.
" Тук е безшумно, умерено, няма бомбардировки, няма самолети...това е различен свят... ", разяснява в " Преди всички " и проф. Михайл Станчев, който към този момент не е в Харков, а е на брега на Днепър, при собствен другар, в Полтавска област.
Той е професор в Харковския университет и някогашен краткотрайно ръководещ украинското посолство в България.
(Разстояние от до Полтава 333 km бел. ред.)
" За пръв път се наспах обикновено...събудих се, само че величая Богу не от изстрели и сирени...Пътувахме даже и много умерено, без доста хора, само че хората мълчат, цялостна тишина беше във влака, единствено децата си играеха...
Това, което ми остана в Харков е домашния ни любим и библиотеката и моят списък, а за мен като академик това е целият ми живот . Най-вероятно ще потегли отново, оферират ми за Америка, само че желая да бъда в родината си, към България, при децата ми там. Какво ще върша в Америка не знам. Но не знам дали ще мога да се върна и в миналото в Харков....(разплаква се...бел. ред.), показа за БНР проф. Станчев.
" В момента стрелят, ние се обградени от отвред, сутрина се събудихме от залпове ", разяснява за БНР Анатолий Волчо от Терновка, той е част от териториалната защита , той се намира през днешния ден в украинския град Николаев , който е на пътя към Одеса.
" Събудихме се под ракетен обстрел, градът е ограден от съветски елементи. Вчера към Одеса пътят беше свободен, само че през днешния ден всичко е оградено. Войната протича тежко, нямаме интернет при нас.
Очакваме, че идва към нас огромна колона от 12 км танкове от север, към 200 танка и чакаме да бъдем щурмувани в селото ", съобщи още Волчо.
Още по тематиката в звуковите файлове.
" Тук сега, за разлика от Киев, има всичко по магазините. Всичко работи със кратко работно време, само че има всичко. Пристигат и колета филантропична помощ от други райони. Но към този момент зная, че в Одеса нещата са наред.
Аз не мога да си показва, че този град може да бъде обстрелван и опустошен, въпреки че се багра доста. Одеса е с богато културно завещание и нямам доверие, че самите руснаци могат с лека ръка да посегнат на Одеса . Защото тя е скъпа и за тях като град.
Най-страшно е в Мариупол, където към този момент трети ден няма вода и храна, а хората не могат да изоставен града, а също и в градовете в северната част на Киевска област. Това знам от мои близки и от медиите.
Много хора се приготвят за евакуация, само че всички те се питат - ние ще отидем някъде в Полша или другаде - само че какво ще вършим там, кой ни чака там, по какъв начин ще работим и тъкмо този въпрос персонално мен не стопира да мисля за евакуация и по тази причина се надявам войната да свърши и да се върна в Киев, на своето работно място ", описа още Ирина Кипоренко.
" Тук е безшумно, умерено, няма бомбардировки, няма самолети...това е различен свят... ", разяснява в " Преди всички " и проф. Михайл Станчев, който към този момент не е в Харков, а е на брега на Днепър, при собствен другар, в Полтавска област.
Той е професор в Харковския университет и някогашен краткотрайно ръководещ украинското посолство в България.
(Разстояние от до Полтава 333 km бел. ред.)
" За пръв път се наспах обикновено...събудих се, само че величая Богу не от изстрели и сирени...Пътувахме даже и много умерено, без доста хора, само че хората мълчат, цялостна тишина беше във влака, единствено децата си играеха...
Това, което ми остана в Харков е домашния ни любим и библиотеката и моят списък, а за мен като академик това е целият ми живот . Най-вероятно ще потегли отново, оферират ми за Америка, само че желая да бъда в родината си, към България, при децата ми там. Какво ще върша в Америка не знам. Но не знам дали ще мога да се върна и в миналото в Харков....(разплаква се...бел. ред.), показа за БНР проф. Станчев.
" В момента стрелят, ние се обградени от отвред, сутрина се събудихме от залпове ", разяснява за БНР Анатолий Волчо от Терновка, той е част от териториалната защита , той се намира през днешния ден в украинския град Николаев , който е на пътя към Одеса.
" Събудихме се под ракетен обстрел, градът е ограден от съветски елементи. Вчера към Одеса пътят беше свободен, само че през днешния ден всичко е оградено. Войната протича тежко, нямаме интернет при нас.
Очакваме, че идва към нас огромна колона от 12 км танкове от север, към 200 танка и чакаме да бъдем щурмувани в селото ", съобщи още Волчо.
Още по тематиката в звуковите файлове.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ