Намирам надежда в най-тъмните пространства. Аушвиц беше място, за което

" Намирам вяра в най-тъмните пространства . Аушвиц беше място, за което не бяхме подготвени. Успявахме да се грижим една за друга и да създадем семейство от група пандизчии. Повечето хора, претърпели това, умряха. Аз съм една от най-младите. На 93 години съм. Не знам какъв брой още ще съм в близост. Но до момента в който съм тук, в никакъв случай няма да изгубя вяра ". 

Това показа в особено изявление за БНР д-р Едит Егер. 

Тя е родена в Кошице, тогавашна Чехословакия, в фамилията на унгарци от еврейски генезис. Годината е 1927. Като дете Едит минава през пъкъла на концентрационния лагер Аушвиц. Днес живее в Съединени американски щати - в Ла Хойя, Сан Диего. Тя е клиничен психолог и е създател на книгите " Изборът " и  " Дарът ", трансформирали се в международни бестселъри. 

Едит има две сестри - Магда, " която беше прелестна пианистка ", и Клара, " която беше цигуларка ". 

" Помня по какъв начин майка ми споделяше – " веселя се, че си интелигентна, тъй като не си по никакъв начин красива ". Много значимо е да осъзнаем какви послания носим в себе си . Не съм ядосана на майка си, тъй като посредством нейния съвет станах високообразована. Станах доктор Едит Ева Егер. Много е значимо да не съдим, тъй като, когато вършим това, към момента сме деца. Свободата не идва без отговорност . Затова е толкоз значимо за фамилиите сега да бъдат дружно, би трябвало да работят дружно. Всичко, което имахме в Аушвиц е това, че бяхме една друга... Знаех тъкмо кой по кое време ще почине в лагера. Виждах лицата на тези хора. Виждах по кое време някой ще се съобщи. Никога не би трябвало да се предаваме . Ако не можем да минем през предната врата, да опитаме през прозореца. Дори и през комина. Трябва да еволюираме, да се развиваме . Надявам се, че нашите слушатели ще погледнат към себе си през днешния ден. Защото цялостен живот имаме единствено себе си. Всички други връзки завършват в избран миг. Нека не забравяме, че всяка взаимозависимост води до меланхолия ", показа клиничният психолог в предаването " Нощен Хоризонт ".

Едит си спомня за майка си като за доста умен човек. Тя я води в балетно учебно заведение, когато е дребна. А по-късно точно танцът я избавя в Аушвиц: 

" Танцувах за Ангела на гибелта – лекар Менгеле . Той не беше никакъв ангел. Решаваше кой да отиде в газовите камери и кой да остане. Преди години един от близнаците, с които Менгеле беше правил опит в лагера, стана мой пациент. Той страдаше от бъбречна непълнота. Това правеше лекар Менгеле, взимаше близнаците и правеше опити с тях. Дори и свободни – тяхното здраве беше отнето ".

Едит се подготвяла да бъде гимнастичка в олимпийския тим. На ден упражнявала по 4-5 часа. 

" Един ден треньорът ми пристигна и ми заяви, че би трябвало да приготвя някой различен за тима, аз към този момент нямало по какъв начин да съм част от него, тъй като съм от еврейски генезис . Най-тъжното нещо, което ми се беше случвало до този миг! Всички мои фантазии бяха унищожени. Въпреки това – приготвих различен човек за надпреварата. След това Хитлер настъпи дефинитивно. И аз се озовах в Аушвиц ". 

На 16 години Едит не допуска за жестокостите, които ще станат част от нейния живот. 

" Бях шокирана. Много хора са ме питали – плака ли, когато дойде в Аушвиц? Не, нямаше сълзи . Виждах надписа " Работата ще те освободи " и даже татко ми споделяше – " наподобява, че ще поработим малко в тези лагери и ще се приберем у дома ". Нямахме никаква концепция, че съществува нещо като газова камера. Скоро обаче разбрахме, че, в случай че си под 14 или над 40, те водят към сигурна гибел . Всяка майка беше разделяна от детето ѝ. Доктор Менгеле погледна към мен и попита - " Това майка ти или сестра ти е ", сочейки към майка ми. Никога няма да си простя, че признах, че това е майка ми. Тя бе отпратена вдясно. Аз отидох вляво. Когато малко по-късно се срещнах с една от оживелите в лагера, попитах по кое време ще видя майка си. Тя уточни към комина и ми сподели – " Тя гори там, по-добре е да приказваш за нея в минало време. Никога няма да не помни по какъв начин сестра ми ме прегърна и ми сподели – " Духът в никакъв случай не умира ". Това бяха първите ми стъпки в Аушвиц – с мисълта, че " духът в никакъв случай не умира " . Могат да ме захвърлят в газова камера, да ме бият и изтезават. Нямаше да им разреша да пречупят душата ми. Магда беше красивата в фамилията ни. Когато в лагера ни оставиха съвсем голи, тя се обърна към мен и попита – " Как наподобявам? ". Тогава също имах избор, както и всеки един от нас има – дали да отвръщам, или да отговоря. Осъзнах, че аз се трансформирам в нейно огледало. Вместо да ѝ кажа по какъв начин в действителност наподобява, се замислих. Не би трябвало да се концентрираме върху това, което сме изгубили , а върху това, което е останало и към момента е с нас. Не излъгах, споделих ѝ - " Магда, ти си толкоз красива, тъй като имаш красиви очи, които не можех да видя, когато беше с дълга коса ". Във всяка обстановка има светлина и подарък . За това и втората ми книгата се споделя по този начин – " Дарът ". Животът е подарък, който сме получили. Имаме единствено един живот и за това би трябвало да се обичаме . Любовта към себе си е грижа за себе си, не е егоизъм. Ставате заран, поглеждате се в огледалото и си казвате " Обичам те ". 

Доктор Йозеф Менгеле, подложил на злокобни опити хиляди деца в лагерите на гибелта, се оказва в центъра на първите дни от новия живот на Едит.

" Той пристигна в бараките и попита дали има хора, които могат да го забавляват. Приятелите ми ме избутаха пред него. Също и учителят ми беше там. Каза ми да не запитвам, а да вървя след заповедта. Започнах да танцувам. Затворих очите си и си показах, че музиката е на Чайковски, а аз танцувам в неговата интродукция - фикция " Ромео и Жулиета " , в красивата зала на операта в Будапеща. Когато по-късно се срещнах с известния психиатър Виктор Франкъл, той също сподели, че си затварял очите и си представял, че води лекции във Виена и приказва за логика на психиката. Имаме доста общо с него. Когато обаче той идва в лагерите на гибелта, е на 30, добре прочут лекар, а аз бях едвам на 16, попаднахме в това извънредно място в друго време от живота си. Аз тогава имах другар, той ми споделяше, че имам красиви очи и красиви ръце. В най-трудните моменти си споделях, че, в случай че оцелея през днешния ден, то на следващия ден ще се срещна с него. Утре, на следващия ден, на следващия ден! Не позволявах на никого да промени душата ми. Да пречупи духа ми . Успях да трансформира омразата си към хората, които желаеха моето заличаване, в жал към тях. Можеш ли да си представиш? Това беше доста значимо за мен. Да не практикувам омразата си. Да упражня прошката и освобождението от всичко, което не ми служи. Прошката е подарък, който правиш най-много на себе си . Прошката е свободата, която нищо друго няма да ти донесе. Защото, да, отмъщението може да ти даде някакво задоволство. Не мисля обаче, че то ти дава свободата, която ти предлага прошката. Това е подарък, който аз си правя подарък, с цел да освободя онази част от мен, която е към момента в Аушвиц. Ако не го направя, ще продължа да съм пандизчия. Не не помня това, което се е случило. Не го претърпявам. Успокоявам се с мисълта, че то е част от мен . Наричам го моята скрита болежка в сърцето, за това, че част от мен бе оставена в Аушвиц. Но не по-добрата част. Не по-голямата. Мисля, че лагерът ми оказа помощ до осъзная, по какъв начин да бъда слушател. Имаме две уши и една уста. За да приказваме по-малко и да слушаме повече ". 

В първата си книга - " Изборът ", доктор Едит Егер споделя историите на разнообразни хора от лагера, с които си е пособия и е общувала. Една от тях е за болно момиче от Югославия, прегърнало една последна вяра.

" Аз и тя постоянно мислихме за страните си. Тя доста се гордееше с Югославия, хвалеше я. Аз ѝ разказвах за Унгария, танцувах ѝ обичаен танц. Бяхме близки. Това момиче един път ми сподели, че ще бъдем свободни до Коледа. Тя посрещаше всеки ден с тази мисъл. Въпреки нежното си здраве. Коледният ден пристигна. Ние не бяхме свободни. Момичето умря малко по-късно. Смятам, че е доста значимо да оцеляваш. По-добре е да си еластичен, в сравнение с корав . Не знаем какво ще се случи в идващия миг. Любопитството ми беше това, което ме избави. Жаждата ми да схвана какво ще се случи в идващия миг и по какъв начин ще съумея да мина през него.  Пристигайки в Аушвиц, бях пленена от любознанието си . " Нека забележим какво ще се случи ", споделих на себе си. Мисля, че вярата ме държеше тогава, държи ме и в този момент. Имам болен тил, тъй като бях бита доста грубо в лагера. Не знам какъв брой време ми остава, само че страхът и любовта не могат да съществуват дружно. Не разрешавам на страха да управлява живота ми . Много е значимо да опишем всички страхове. От тези, които ни носят минимум стрес, към тези, които предизвикат у нас най-вече стрес. Така можеш да ги изкараш на повърхността и да работиш върху тях. Трябва да работим и върху виновността си. Аз се борех с огромна виновност, виновността на оживелия. Дори се върнах в Аушвиц години след освобождението . Попитах и сестра си дали не желае да пристигна с мен – тя беше безапелационна, че аз съм глупак и мазохист. Заедно преминахме през това, само че тя не желае да има нищо общо с предишното. Мисля, че това, което върша, е да карам хората да премислят предишното, минавайки през долината на сенките . Аз не си избрах да бъда жертва, аз бях превърната в такава. Това не съм аз, това не е моята еднаквост. Беше ми породено от други хора. Две напълно разнообразни неща ". 

Неочаквано, след всички удари и разрушени очаквания, денят на освобождението идва и за доктор Егер. 

" Беше толкоз необикновено. 4 май 1945 – разположен съм посред мъртвите. Изведнъж чувствам по какъв начин някой хваща ръката ми . Поглеждам нагоре и всичко, което виждам, е огромна джука. Никога до тогава не бях виждала цветнокож. Огледах се в близост. Видях човек, който плачеше. Сълзата му падна в ръката ми. Даде ми бонбони . И до през днешния ден си взимам от същите бонбони. След като ни освободиха, разбирах за хора, които, макар че към този момент не бяха в Аушвиц, се връщаха към него. Както се случва и в някои фамилии - брачният партньор споделя на жена си, че тя е нищо без него. Когато я бие, тя си потегля, само че по-късно 7 от 15 дами се връщат. Защото мъжът я е предиздвикал да повярва, че без него е нищо. В живота си постоянно би трябвало да решаваме дали да сме оживелите или жертвите . Аз отхвърлих тогава да бъда жертва. Отказвам и в този момент ". 

Едит идва в Америка през 1949 година, без да знае и дума на британски език.  

" Нямах шестте $, нужни, с цел да сляза от кораба . Ако отидете във военната болница в Тексас, ще разберете, че съм върнала шестте $ на Червения кръст, които те тогава ми дадоха, с цел да мога да стъпя на американска земя. Попаднах в тексаския университет, само че не бях приключила даже гимназия. Молех ги да ме одобряват с академична пробация през февруари. Бях в клас, в който 99 % от хората бяха мексиканци. Спомням си по какъв начин един ден учителят сподели, че ще пишем есе. Нямах концепция какво е това. Учителят ми изясни, че е тъкмо като да се изповядваш на просветител. Върнах се у дома и направих тъкмо това. Винаги седях на първия ред, гледайки професора, записките ми бяха на маджарски. Ценя образованието доста високо. Чудесно е да останеш в учебно заведение, апелирам децата да вършат тъкмо това . Поне до момента в който не получат магистърска или докторска степен. Смятам, че колкото повече дипломи получаваш, толкоз повече порти се отварят за теб ". 


Виктор Франкъл и аз 

Въпреки несигурните първи стъпки усърдната работа на доктор Егер я среща и с Виктор Франкъл – международно приетия невролог и психиатър

" Прочетох книгата му " Човекът в търсене на смисъл ", след което написах публикация " Виктор Франкъл и аз ". Той ми написа писмо и се срещнахме в Сан Диего. Получих и тапия в компетентност " Логотерапия ". Прочетох и приветствен адрес за 90-ия му рожден ден. Когато го срещнах, той беше в 70-те си години – ходеше на уроци по хвърчене и изкачваше Алпите. Беше незабравим човек. Той ми даде опцията да напиша " Изборът " – женския глас на Виктор Франкъл . Американският психолог Филип Зимбардо ми звънна един ден. Той не вярваше на думите ми, че нямам какво да кажа в книга. Просто ми съобщи, че всички оживели от Аушвиц, които са споделили историите си, са мъже. Имаме потребност и от женски глас. Така се появи първата ми книга ". 

Как човек може да откри вътрешна мощ в себе си, с цел да се възвърне от сложните времена, през които е минал?

" Да не лъжеш себе си, да не живееш в предишното. Използвай предишното, с цел да засадиш бъдещето . Но, с цел да отпразнуваш всеки миг, би трябвало да преминеш през яростта. Няма амнистия без яд. Изкрещете го . Това, което излиза от тялото ви, не го разболява. Ако обаче остане, съумява. В Унгария казвахме – " не вдишвай болката в гърдите си ". Няма смисъл да си благ и добър човек, в случай че в действителност не изкараш всяко неприятно възприятие от себе си. Гневът не е първичната страст – има толкоз доста под него . Безпокойство, комплициране, само че, най-много – доста боязън. Отървете се от него. Той може да превземе живота ви. Може да ви направи прекомерно внимателни и в никакъв случай да не посмеете да рискувате. Например, в случай че рискуваш и поискаш да опознаеш някого. Но в случай че този някой не желае да те опознае, това не значи, че си отритнат. Отхвърлянето е просто дума, която хората употребяват, когато не получават това, което желаят . Откажете се от драмата ". 

В " Дарът " доктор Едит Егер споделя, че хората не би трябвало да се опасяват от тъмнината вътре в себе си. Тъкмо в противен случай. 

" Идете в мрака, вижте какво може да откриете . За да имате своето прераждане, своя подем. Да създадете оня Аз, който би трябвало да бъдете. Децата в Америка споделят, че Бог не основава боклуци. Тази мисъл ми харесва доста . Ние сме положителни хора, родените сме положителни със пристрастеност към живота. Надявам се, че по този начин ще пребивавам всеки ден ". 

" Изборът " и " Дарът " се трансформират в международни бестселъри. Хиляди хора пишат на доктор Егер, допрени от нейната история. Известни водещи я канят в предаванията си. Гост е на конференции и в учебни заведения. Докосвайки се до толкоз доста хора, какво научава за тях? 

" Това, което научих от хората е, че не съм сама . Че дружно можем да сме по-силни. Винаги желая да намирам приликите. Две неща се случиха – бяхме пратени на място, за което не бяхме готови. Казваха ни едно нещо, а се оказа друго. Такива прилики намирам сред пандемията от Covid и Аушвиц. Майка ми споделяше, когато ни отвеждаха – " не знаем къде отиваме, не знаем какво ще се случи, просто помни, че  никой не може да ти отнеме това, което пазиш в съзнанието си . Когато приказвам в учебни заведения, това е първото, което споделям на децата – да стоят в учебно заведение, да не взимат опиати, тъй като те вредят на израстването на мозъка им. 

След всички години процедура и срещи с разнообразни хора Едит Егер е безапелационна, че положителният живот не е чак толкоз мъчно постижим . 

" Първо би трябвало да осъзнаеш възприятието си. Не съдете възприятията си . Те не са верни или неверни. Въпросът е – по какъв начин ти можеш да намериш път, който да следваш. Гневът може да попречи на това. На задачата, която си поставяш. Гневът се случва, когато очакваш едно нещо, а се случва друго. Ако очакваш по-малко, а получиш повече – тогава няма да си сърдит . Очакванията ти от една страна и действителността от друга са доста значими. Дали упованията ти са реалистични или не. Някои хора чакат нещо, което другият човек в никакъв случай не е имал. Ето за това толкоз огромна част от браковете се провалят ". 



--> Споделете