Кой къде успява да тегли чертата
Наминавам единствено да ви обадя, че нали тия дни без друго е ултрафешън да си българин във Англия, тази заран персоналният ми авторитет измежду локалните удари своя аб-со-лю-тен таван.
Подтикнат от грозните спортни новини и човъркан от терзанието, че седнал съм в четворка с трима заболели футболни (и ръгби, де) почитатели от разнообразни елементи на Англия, шефът ми Фил написал скришен имейл до всички в екипа. И нежно заръчал на сътрудниците да си затварят устите. Забранил им да повдигат тематиката за стадионните обноски на моите славни съграждани черноризци, с цел да не ме слагат в неудобно състояние.
Седящият до мене Сам, изчервен от терзание, ми даде да надзърна за момент в неговия екран. Не го прочетох напълно, тъй като се почувствах доста смутена. Беше нещо млечно и безобидно от рода на - каквото и да си мислите за българските почитатели сега, мислете си го мълчешком. Мария не ги съставлява, тя дава отговор единствено за себе си и не е задължена да ни изяснява държанието им и да се извинява от тяхно име. Моментът бил внимателен и Фил щял да се радва да го преживеем без засегнати усеща.
От другата ми страна Джаксън, който е от Нотингам, смръкна насмешливо и изговори благо-благо, пък въпреки и с акцент на моторна резачка, зациклила в чеп:
" То, в случай че тръгнем да мислим, че Мария е расистка единствено тъй като е българка, това единствено по себе си е расизъм! Хааа! Аз четири години белким напразно вървях в напредничав северен университет! “
Та, образованието, споделят било огромна работа. Възпитанието също. Горното е дребен привет за всички съграждани, които от часове се стараят да ме убедят, че расистките изцепки и хитлеровата възхвала са си ежедневие по стадионите по света и у нас. В Конго изнасилването е ежедневие. В Гватемала пък - да те изчезнат вечно, в случай че откажеш да береш или пренасяш кока като крепостник.
Въпросът е кой къде съумява да тегли чертата. Фил тегли своята дребна линия превантивно и аз съм признателна за шанса си.
Подтикнат от грозните спортни новини и човъркан от терзанието, че седнал съм в четворка с трима заболели футболни (и ръгби, де) почитатели от разнообразни елементи на Англия, шефът ми Фил написал скришен имейл до всички в екипа. И нежно заръчал на сътрудниците да си затварят устите. Забранил им да повдигат тематиката за стадионните обноски на моите славни съграждани черноризци, с цел да не ме слагат в неудобно състояние.
Седящият до мене Сам, изчервен от терзание, ми даде да надзърна за момент в неговия екран. Не го прочетох напълно, тъй като се почувствах доста смутена. Беше нещо млечно и безобидно от рода на - каквото и да си мислите за българските почитатели сега, мислете си го мълчешком. Мария не ги съставлява, тя дава отговор единствено за себе си и не е задължена да ни изяснява държанието им и да се извинява от тяхно име. Моментът бил внимателен и Фил щял да се радва да го преживеем без засегнати усеща.
От другата ми страна Джаксън, който е от Нотингам, смръкна насмешливо и изговори благо-благо, пък въпреки и с акцент на моторна резачка, зациклила в чеп:
" То, в случай че тръгнем да мислим, че Мария е расистка единствено тъй като е българка, това единствено по себе си е расизъм! Хааа! Аз четири години белким напразно вървях в напредничав северен университет! “
Та, образованието, споделят било огромна работа. Възпитанието също. Горното е дребен привет за всички съграждани, които от часове се стараят да ме убедят, че расистките изцепки и хитлеровата възхвала са си ежедневие по стадионите по света и у нас. В Конго изнасилването е ежедневие. В Гватемала пък - да те изчезнат вечно, в случай че откажеш да береш или пренасяш кока като крепостник.
Въпросът е кой къде съумява да тегли чертата. Фил тегли своята дребна линия превантивно и аз съм признателна за шанса си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




