Модерна и надпартийна
Намеренията на новата власт да редуцира 30 хиляди служители стана причина за следващия публичен скандал. Още като длъжностен министър на финансите в края на лятото Асен Василев разгласи, че проектобюджетът за 2022 година ще се прави с концепцията за 10 на 100 понижаване на разноските за личен състав. Вече като възможен министър в очертващото се постоянно държавно управление той си сложи още по-амбициозна цел - да редуцира служителите с 15% до края на 2022 година Според неговите калкулации, от общо 250 хиляди души би трябвало да бъдат освободени към 30 хиляди.
Логично тези планове провокираха утвърждението на работодателските организации и гнева на синдикатите. Въпросът е внимателен, само че едно е ясно - държавната администрация се нуждае както от рационализация и оптимизация, по този начин и от нова деполитизация. Защото е социална загадка, че многочислените административни структури, нароили се през последното герберско десетилетие, с изключение на за партийна хранилка, се използваха и като бухалка против бизнеса. Случаят " Хиполенд " бе индикативен - всевъзможен тип проверяващи налазиха притежателя на компанията, откакто той поддържа митингите от лятото на предходната година.
А сходни проблеми сигурно бяха не изолирано събитие, а по-скоро предписание в досегашния мутренския жанр на ръководство.
По данни на националната статистика, работещите в държавното ръководство през 2020 година са били малко над 112 хиляди, а чиновниците в бюджетната сфера са към една четвърт от наетите в цялата стопанска система - 537 437 души от общо наети в стопанската система към 2,2 милиона души. И макар че е най-бедната страна в Евросъюза, по данни на Евростат, България е с дял на обществения бранш, с включени МО и Министерство на вътрешните работи, от 24 на 100 - надалеч над междинния индикатор в Европейски Съюз - 16 на 100. Това ни отрежда челно място по брой на служителите. В тази ранглиста води Швеция, където 28 на 100 от заетите са в администрацията.
По величина на обществения бранш България е много над междинното и по отношение на страните в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Чиновниците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз са 18%. Заетите директно в самата държавна администрация у нас не стопират да се усилват. По данни на ИПИ, към края на декември 2011 година в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили общо 96 269 души. Десет години по-късно броят им е 98 136. Най-голям растеж има в числеността на административните структури, основани с нормативен акт и отчитащи се пред Народното събрание, като тук наетите са се нараснали от 1059 през 2011 година на 6929 за последните 10 години. По-сериозен растеж има и при заетите в държавни организации, които са се нараснали от 2771 на 3150 за същия интервал.
Но не броят на служителите е толкоз провокиращ, колкото ниската успеваемост в тяхната работа и неизменимото увеличение на заплащането им. Още финансовият министър в първото държавно управление на Борисов Симеон Дянков сякаш " оптимизираше " служителите, само че административната промяна по този начин и не се състоя. Дано и този път не бъде по този начин.
Логично тези планове провокираха утвърждението на работодателските организации и гнева на синдикатите. Въпросът е внимателен, само че едно е ясно - държавната администрация се нуждае както от рационализация и оптимизация, по този начин и от нова деполитизация. Защото е социална загадка, че многочислените административни структури, нароили се през последното герберско десетилетие, с изключение на за партийна хранилка, се използваха и като бухалка против бизнеса. Случаят " Хиполенд " бе индикативен - всевъзможен тип проверяващи налазиха притежателя на компанията, откакто той поддържа митингите от лятото на предходната година.
А сходни проблеми сигурно бяха не изолирано събитие, а по-скоро предписание в досегашния мутренския жанр на ръководство.
По данни на националната статистика, работещите в държавното ръководство през 2020 година са били малко над 112 хиляди, а чиновниците в бюджетната сфера са към една четвърт от наетите в цялата стопанска система - 537 437 души от общо наети в стопанската система към 2,2 милиона души. И макар че е най-бедната страна в Евросъюза, по данни на Евростат, България е с дял на обществения бранш, с включени МО и Министерство на вътрешните работи, от 24 на 100 - надалеч над междинния индикатор в Европейски Съюз - 16 на 100. Това ни отрежда челно място по брой на служителите. В тази ранглиста води Швеция, където 28 на 100 от заетите са в администрацията.
По величина на обществения бранш България е много над междинното и по отношение на страните в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Чиновниците в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз са 18%. Заетите директно в самата държавна администрация у нас не стопират да се усилват. По данни на ИПИ, към края на декември 2011 година в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили общо 96 269 души. Десет години по-късно броят им е 98 136. Най-голям растеж има в числеността на административните структури, основани с нормативен акт и отчитащи се пред Народното събрание, като тук наетите са се нараснали от 1059 през 2011 година на 6929 за последните 10 години. По-сериозен растеж има и при заетите в държавни организации, които са се нараснали от 2771 на 3150 за същия интервал.
Но не броят на служителите е толкоз провокиращ, колкото ниската успеваемост в тяхната работа и неизменимото увеличение на заплащането им. Още финансовият министър в първото държавно управление на Борисов Симеон Дянков сякаш " оптимизираше " служителите, само че административната промяна по този начин и не се състоя. Дано и този път не бъде по този начин.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ