Шрингфлация – що ет о?
Намаляването на размера на потребителските опаковки, с цел да не се усети толкоз мощно повишаването на стоките, беше едно от най-честите недоволства на хората, когато започнахме да усещаме отчетливо инфлацията и у нас .
Явлението се отбелязва с термина „ шрингфлация “ , познато е отпреди доста години и се демонстрира точно в интервали, в които има огромна инфлация. Коментарът е на създателя на онлайн платформата „ Ние, потребителите “ Габриела Руменова във връзка регистрираната от Национален статистически институт за втори следващ месец дефлация в България и в подтекста на потребителските цени и права.
Тя уточни, че наклонността към по-малки опаковки на потребителските артикули продължава да се задълбочава и хората да недоволстват от това. Още повече, че когато цените на продуктите се усилват, един от практичните препоръки, които могат да бъдат дадени на клиентите, е да купуват по-големи разфасовки, с цел да не заплащат ненужно за опаковки.
Според нея, опитите за преодоляване на инфлацията с ограничения като „ таван на цените “, „ таван на надценките “ или със основания уебсайт за следенето им са неефективни . „ Още тогава, когато се появи предлагането за таван на цените или на надценките, показах моето мнение, а то е, че в изискванията на пазарна стопанска система мъчно могат да бъдат контролирани цените по подобен метод. Защото даже и да бъде подложен таван на цените или на надценките на избрани артикули, рискуваме те да изчезнат от рафтовете и потребителите да имат опция да избират измежду по-малко на брой оферти. Когато са по-малко предложенията, се понижава конкуренцията и се основава причина за изкуствено завишаване на цените. “, изясни Габриела Руменова. „ В страни, в които краткотрайно са били въвеждани сходни ограничавания, откакто те отпаднат, цените внезапно скачат “, добави тя.
„ Това, което за мен е забавно като създател на некомерсиална платформа, призвана да пази правата на потребителите, е дали мобилните оператори , които при започване на тази година покачиха цените на настоящите абонаментни проекти на клиентите си с публично оповестения от Национален статистически институт средногодишен Индекс на потребителските цени за 2022 година – 15.3%, при отчитане на дефлация за 2023 година ще понижат цените си . “, уточни още Руменова. Тя напомни, че още през януари е сложила въпроса за съществуването на неравноправна уговорка в общите условия на телекомите, която прави допустимо това покачване.
Омбудсманът на Република България проф. доктор Диана Ковачева е възприела тази теза, изпратила е голям брой писма до контролния орган – Комисия за отбрана на потребителите , както и до министъра на стопанската система, като неин принципал, задавани са неведнъж въпроси от народни представители в икономическата комисия към Народното събрание. Въпреки обществено поетия от страна на управлението на КЗП преди половин година ангажимент, досега институцията не е излязла със мнение по отношение на възможна неравноправност на клаузата, а единствено с заричане, че при тъжби ще следи дали нарастването е изчислено вярно .
Явлението се отбелязва с термина „ шрингфлация “ , познато е отпреди доста години и се демонстрира точно в интервали, в които има огромна инфлация. Коментарът е на създателя на онлайн платформата „ Ние, потребителите “ Габриела Руменова във връзка регистрираната от Национален статистически институт за втори следващ месец дефлация в България и в подтекста на потребителските цени и права.
Тя уточни, че наклонността към по-малки опаковки на потребителските артикули продължава да се задълбочава и хората да недоволстват от това. Още повече, че когато цените на продуктите се усилват, един от практичните препоръки, които могат да бъдат дадени на клиентите, е да купуват по-големи разфасовки, с цел да не заплащат ненужно за опаковки.
Според нея, опитите за преодоляване на инфлацията с ограничения като „ таван на цените “, „ таван на надценките “ или със основания уебсайт за следенето им са неефективни . „ Още тогава, когато се появи предлагането за таван на цените или на надценките, показах моето мнение, а то е, че в изискванията на пазарна стопанска система мъчно могат да бъдат контролирани цените по подобен метод. Защото даже и да бъде подложен таван на цените или на надценките на избрани артикули, рискуваме те да изчезнат от рафтовете и потребителите да имат опция да избират измежду по-малко на брой оферти. Когато са по-малко предложенията, се понижава конкуренцията и се основава причина за изкуствено завишаване на цените. “, изясни Габриела Руменова. „ В страни, в които краткотрайно са били въвеждани сходни ограничавания, откакто те отпаднат, цените внезапно скачат “, добави тя.
„ Това, което за мен е забавно като създател на некомерсиална платформа, призвана да пази правата на потребителите, е дали мобилните оператори , които при започване на тази година покачиха цените на настоящите абонаментни проекти на клиентите си с публично оповестения от Национален статистически институт средногодишен Индекс на потребителските цени за 2022 година – 15.3%, при отчитане на дефлация за 2023 година ще понижат цените си . “, уточни още Руменова. Тя напомни, че още през януари е сложила въпроса за съществуването на неравноправна уговорка в общите условия на телекомите, която прави допустимо това покачване.
Омбудсманът на Република България проф. доктор Диана Ковачева е възприела тази теза, изпратила е голям брой писма до контролния орган – Комисия за отбрана на потребителите , както и до министъра на стопанската система, като неин принципал, задавани са неведнъж въпроси от народни представители в икономическата комисия към Народното събрание. Въпреки обществено поетия от страна на управлението на КЗП преди половин година ангажимент, досега институцията не е излязла със мнение по отношение на възможна неравноправност на клаузата, а единствено с заричане, че при тъжби ще следи дали нарастването е изчислено вярно .
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ