Излизането от кръга на антидепресантите - по-мъчително от депресията
Намаляването и окончателното прекъсване на антидепресантите може да е също толкоз трудно, Намаляването на дозата може да се извърши на стадии, само че при всички случаи под наблюдението на медицински експерт. Това поучават от Националния институт за здраве и грижи (NICE) във Англия, след голям брой сигнали на хора, които са попаднали в нов кръг на пъкъла при прекъсването на хапчетата. Особено в пандемията, доста хора прибягнаха до тяхната помощ, само че прекъсването им не се оказа по проект.
Националният институт за здраве и грижи на Англия разгласява рекомендации за възстановяване на медикаментозната терапия при психологичните положения. Това включва преценка дали е вярно за приемащия антидепресанти да спрат лекуването си и след какъв интервал от време би трябвало да се извърши цялостния отвод.
57% от хората от разбъркан, азитаски или английски генезис от някогашните английски колонии са приключили сполучлив курс на медикаментозно лекуване за меланхолия спрямо 64% от хората от бяла раса. От тези изводи може да се направи извода, че не всички раси понасят еднообразно антидепресантите и не еднопосочно се повлияват при прекъсването им.
Многобройни са свидетелствата на пациенти, които споделят, че прекъсването на антидепресантите е било по-мъчително от депресията. Според NHS предписанията за антидепресанти са достигнали рекордно високо равнище през 2022 година, като 8,3 млн души са имали потребност от тяхната помощ единствено в Англия.
Статистиката демонстрира още, че към един на всеки шестима възрастни на 16 или повече години в Обединеното кралство е имал някаква форма на меланхолия до лятото на 2021 година, като процентът остава по-висок, в сравнение с преди пандемията.
Няма повсеместен метод за прекъсване на антидепресантите
Хората, страдащи от лека меланхолия, е целесъобразно да се подложат на поведенческа или групова терапия преди медикаментозно лекуване. Спирането им обаче е рисково и мъчително за огромна част от пациентите. В доста случаи хората изпитват признаци на абстиненция и продължителността на времето, което им е належащо, с цел да се откажат безвредно от тези медикаменти, може да варира рисково дълго.
Но би трябвало да се подчертае, че няма повсеместен метод за унищожаване на антидепресантите.
„ Беше като непрекъснат махмурлук, само че доста по-силен “, свидетелстват доста пациенти, минали през пъкъла на прекъсването на антидепресантите.
34-годишният Джон Джуниър приема антидепресанти от 2017 година, откакто е диагностициран с меланхолия и общо обезпокоително разстройство. Постепенно увеличавайки дозата си сертралин, той споделя, че лекарството доста му е помогнало да спре самоубийствените мисли, които преди са били непрекъснати за него.
Въпреки това, страничните резултати са били непоносими за него.
„ Имах извънредно сърцетуптене, непрекъснато страдах от главоболие, мигрена, още по-силна тревога. Появи ми се високо кръвно налягане, зашеметяване “, споделя пациентът.
И още...
Националният институт за здраве и грижи на Англия разгласява рекомендации за възстановяване на медикаментозната терапия при психологичните положения. Това включва преценка дали е вярно за приемащия антидепресанти да спрат лекуването си и след какъв интервал от време би трябвало да се извърши цялостния отвод.
57% от хората от разбъркан, азитаски или английски генезис от някогашните английски колонии са приключили сполучлив курс на медикаментозно лекуване за меланхолия спрямо 64% от хората от бяла раса. От тези изводи може да се направи извода, че не всички раси понасят еднообразно антидепресантите и не еднопосочно се повлияват при прекъсването им.
Многобройни са свидетелствата на пациенти, които споделят, че прекъсването на антидепресантите е било по-мъчително от депресията. Според NHS предписанията за антидепресанти са достигнали рекордно високо равнище през 2022 година, като 8,3 млн души са имали потребност от тяхната помощ единствено в Англия.
Статистиката демонстрира още, че към един на всеки шестима възрастни на 16 или повече години в Обединеното кралство е имал някаква форма на меланхолия до лятото на 2021 година, като процентът остава по-висок, в сравнение с преди пандемията.
Няма повсеместен метод за прекъсване на антидепресантите
Хората, страдащи от лека меланхолия, е целесъобразно да се подложат на поведенческа или групова терапия преди медикаментозно лекуване. Спирането им обаче е рисково и мъчително за огромна част от пациентите. В доста случаи хората изпитват признаци на абстиненция и продължителността на времето, което им е належащо, с цел да се откажат безвредно от тези медикаменти, може да варира рисково дълго.
Но би трябвало да се подчертае, че няма повсеместен метод за унищожаване на антидепресантите.
„ Беше като непрекъснат махмурлук, само че доста по-силен “, свидетелстват доста пациенти, минали през пъкъла на прекъсването на антидепресантите.
34-годишният Джон Джуниър приема антидепресанти от 2017 година, откакто е диагностициран с меланхолия и общо обезпокоително разстройство. Постепенно увеличавайки дозата си сертралин, той споделя, че лекарството доста му е помогнало да спре самоубийствените мисли, които преди са били непрекъснати за него.
Въпреки това, страничните резултати са били непоносими за него.
„ Имах извънредно сърцетуптене, непрекъснато страдах от главоболие, мигрена, още по-силна тревога. Появи ми се високо кръвно налягане, зашеметяване “, споделя пациентът.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ