Намалява делът на желаещите да гласуват на евентуални избори (до

Намалява делът на искащите да гласоподават на възможни избори (до 36%) и спада поддръжката за всички съществени партии. Електоралните желания на твърдо решилите да гласоподават демонстрират лека преднина за ГЕРБ (21.9%) пред ПП-ДБ (17.8%), Възраждане (12.2%), Движение за права и свободи (10.8%), Българска социалистическа партия (9.6%), Има Такъв Народ (4.9%). Всеки четвърти интервюиран обаче не е сигурен, че до едни възможни избори ще повтори настоящия си избор. Това удостоверява наклонността от локалните избори за ерозия даже на твърдите ядра, която по всяка възможност ще се задълбочава. Това демонстрира изследване на организация Алфа Рисърч. Регулярният мониторинг на публичните настройки на Алфа Рисърч е извършен в интервала 22-30 ноември 2023г. измежду представителна за пълнолетното население на страната извадка от 1000 респонденти, интервюирани по домовете им посредством директно стандартизирано изявление с таблети.

Задълбочаваща се рецесия на доверието по вертикала и хоризонтала към всички институции, политически водачи и партии. Шест месеца след сложното съставяне на държавното управление на Николай Денков, което официално постави завършек на политическата рецесия в страната и месец след локалните избори, които не доведоха до значимо разбъркване на електоралните пластове, главните държавни институции и отговорността на политическите водачи за тяхната работа, се правят оценка отрицателно от болшинството български жители.

Кабинетът резервира нивото на доверие от месец юни - 21% позитивни оценки, само че при 46% негативни, което е растеж от близо 10 на 100. Малко по-високо е доверието към премиера Денков - 25% позитивни при 39% негативни оценки, само че също с отрицателен процес. Както министър председателят, по този начин и кабинетът са в неизгодната обстановка да се поддържат единствено от симпатизантите на Демократична България и Политическа партия (между 65% и 70% от тях), само че не и от тези на не-коалиционния им сътрудник ГЕРБ (25% позитивни при 39% негативни отзиви за кабинета).

На този декор упованията на болшинството българи са за продължаващи спорове и несъгласия вътре сред ръководещите, за влошаваща се икономическа обстановка през идната година, само че без изясненост за нова политическа настройка. 39% са на мнение, че най-силните конфликти сред ръководещите ще са във връзка на бюджета, а съгласно 22.5% - по горивата и енергетиката (цени, дерогацията за Лукойл, таксите за транспорт на газ, въглищните централи и пр.). Фактът, че това, което най-силно вълнува хората, се прави оценка като най-конфликтно в връзките сред ръководещите, в допълнение топи доверието в тях. Макар и с по-слаба активност, несъгласия се чакат и по кадровите назначения в разнообразни сфери (16.5%), конституционната промяна (12%), контрола над службите за сигурност (10 на сто).

Относно най-горещата политическа мистерия – ще се случи ли и по какъв начин ексцентричното решение с ротацията на министър председателите, всеки втори българин (49.7%) чака дружно с ротацията на министър председателите, да се извърши и по-сериозен ремонт на кабинета. 31% чакат единствено премиерска рокада, без други лични промени, а едвам 19 на 100 са на мнение, че държавното управление ще падне и ще се върви непосредствено към предварителни избори. Ако ръководещите партии подхващат подобен ход, ще би трябвало посредством нови спорове и взаимни офанзиви да убедят българите, че на никаква цена „ повече не могат дружно “. Това ще дистанцира още повече гласоподаватели от политиката, а цената ще бъде платена от същите тези партии на следващите предварителни избори. Не е изключено да отвори и пространство за нови политически планове.

Заемането на опозиционната ниша от част от партиите, деклариращи поддръжка за кабинета, не води до растеж в утвърждението нито към Народното събрание, като място за диспути, нито към обособените политически сили. Всички губят – някои по-силно, други по-слабо. При нивото на повсеместна ерозия на доверието към водачи и институции, обаче, в този момент записаните публични настройки и при най-малката нова рецесия могат да претърпят и по-кардинални обрати.

С 8% доверие Народното събрание не съумява да обърне наклонността и остава закотвен към дъното на публичните оценки. С % по-ниско (6.9%) е доверието към изпълняващия длъжността основен прокурор Б. Сарафов. Съдът резервира 13% утвърждение, само че негативните оценки към него се покачват от 38 до 48 на 100. Рязко се усилват и сериозните оценки за активността на полицията - 12% растеж на негативните отзиви при 10 процентни пункта спад на позитивните. Като резултат, недоверието към полицията също стартира отчетливо да господства (37% негативни против 20% положителни). Различни фактори могат да способстват за този отрицателен процес, само че измежду тях несъмнено са и дейностите й при митинга против управлението на БФС. Ако в страната отрицателните отзиви за полицията варират сред 27 и 32 на 100, то в столицата те доближават 50 на 100.

От институциите само президентът Р. Радев съумява да резервира позитивния си рейтинг, който в интервала на деяние на неговите служебни държавни управления, също беше поел надолу. Към момента той се употребява с утвърждението на 38% от българите (ръст от 5 на 100 по отношение на юни), неодобрението остава 32%. Най-критични към него са симпатизантите на ГЕРБ и Демократична България, останалите показват по-позитивни, или спорни оценки.

Един от най-важните заключения от актуалното изследване е, че перманентната борба сред вътрешно съдружни, държавни, подкрепящи и прочие „ сътрудници “, както и сред съпротива и ръководещи, не носи бонуси на нито една политическа мощ, или водач, а усилва рецесията на доверие освен от страна на необятната общност, само че и на до неотдавна твърдите партийни ядра.