Много преди коронавируса: Българите познават карантината още от османско време
Наложеният в България карантинен режим поради епидемията от ковид напълно не е непознато събитие по българските земи. Османската империя интензивно ползва тази форма на предварителна защита още през XIX век, написа Николай Цеков за " Дойче веле ".
25 милиона души умират в Европа в средата на XIV век от " черната гибел ". Чумата покосява на практика всеки трети европеец. Неслучайно малко по-късно венецианците не разрешават достъпа до своето пристанище на подозрителни кораби, които могат да разпространят чумата. Тъкмо тогава поражда и терминът " карантина ".
Самата дума произлиза от латински, минава през френски и италиански и в действителност отбелязва 40-дневната изолираност на инфектирани или здрави хора. 40 дни - такава е била нормалната дълготрайност на карантината против най-смъртоносните инфекциозни заболявания през Средновековието. Карантината постанова оптимално ограничаване на свободата на придвижване на здравите хора и от древността до наши дни е несъмнено една от най-ефикасните ограничения за битка против епидемиите.
Българските земи не са пощадени от трите най-смъртоносни заболявания от древността до началото на XX век - чумата, холерата и едрата шарка. Професорът по историческа демография Щелиян Щерионов показва, че в предишното съществени преносители на болестите са били армиите във времената на многочислени войни сред империите. През Кримската война във Варна са ситуирани френски елементи, които донасят холера. През 1854 година тя провокира тежка и продължителна зараза. По това време българското население доставя Истанбул и цялата Османска империя с съществени храни и занаятчийски произведения. Включително и заради тази причина Високата врата вкарва строги ограничения против честите епидемии.
25 милиона души умират в Европа в средата на XIV век от " черната гибел ". Чумата покосява на практика всеки трети европеец. Неслучайно малко по-късно венецианците не разрешават достъпа до своето пристанище на подозрителни кораби, които могат да разпространят чумата. Тъкмо тогава поражда и терминът " карантина ".
Самата дума произлиза от латински, минава през френски и италиански и в действителност отбелязва 40-дневната изолираност на инфектирани или здрави хора. 40 дни - такава е била нормалната дълготрайност на карантината против най-смъртоносните инфекциозни заболявания през Средновековието. Карантината постанова оптимално ограничаване на свободата на придвижване на здравите хора и от древността до наши дни е несъмнено една от най-ефикасните ограничения за битка против епидемиите.
Българските земи не са пощадени от трите най-смъртоносни заболявания от древността до началото на XX век - чумата, холерата и едрата шарка. Професорът по историческа демография Щелиян Щерионов показва, че в предишното съществени преносители на болестите са били армиите във времената на многочислени войни сред империите. През Кримската война във Варна са ситуирани френски елементи, които донасят холера. През 1854 година тя провокира тежка и продължителна зараза. По това време българското население доставя Истанбул и цялата Османска империя с съществени храни и занаятчийски произведения. Включително и заради тази причина Високата врата вкарва строги ограничения против честите епидемии.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ