Учени идентифицираха изцяло нов вид ДНК в хората
Наличието на тази нова ДНК, известна като „ i-мотиф “ (i-motif), е било планувано и в предходни проучвания, само че до момента тя е била разпозната единствено при изкуствени лабораторни условия. Ново проучване, оповестено в Nature Chemistry, е първото потвърждаващо съществуването на новия вид ДНК в живи същества.
I-мотиф наподобява като извит възел, в контраст на добре познатата двойна спирална конструкция на ДНК.
Учените не са напълно сигурни каква е функционалността на i-мотиф, само че те подозират, че е обвързван с процеса на „ четене “ на ДНК последователности и превръщането им в потребни субстанции.
„ Когато множеството от нас мислят за ДНК, ние си представяме двойната серпантина “, споделя професор Даниел Крист, молекулярен биолог от Garvan Institute of Medical Research, който управлява проучването, описващо новите открития.
„ Това ново проучване ни припомня, че съществуват изцяло разнообразни структури на ДНК, които може да са значими за нашите кафези “.
I-мотиф преди този момент са следени единствено в изкуствени условия в лаборатории и преди актуалната работа не е било ясно дали съществуват в живи кафези.
Конвенционалната верига от ДНК се състои от „ базови двойки “. Двойната серпантина се построява от субстанции, наречени бази – аденин, тимин, цитозин и гуанин. Най-общо казано, структурата на молекулата идва от свързването на аденин с тимин и свързване на цитозин с гуанин, само че това не е казусът с i-мотиф.
Мотивът е четириъгълен възел на ДНК,
споделя професор Марсел Дингер, другият водещ академик на проучването.
„ В структурата на възела, С (цитозиновите) букви на една и съща верига на ДНК се свързват една с друга – тъй че това е доста друго от двойната серпантина, където „ буквите „ на противоположните влакна се разпознават взаимно и където Cs се свързват с Gs (гуанини). “
Опитите са направени благодарение на антитела – Y-образни молекули, които се свързват със характерни субстанции. В този случай антитялото е конструирано по този начин, че да се прикрепя към i-мотифи, само че не и към друга форма на ДНК.
Учените прибавят флуоресцентни багрила към сондите за антитела, което значи, че те могат да наблюдават къде тъкмо са ситуирани i-мотиф в клетките.
Прилагайки сондите си на три разнообразни разновидности на човешки кафези, те откриват флуоресцентни зелени петна, които се появяват в ядрото на всяка клетка, в която са гледали откривателите.
„ Това, което ни вълнува най-вече е, че можем да забележим по какъв начин зелените петна – i-мотиф – се появяват и изчезват с течение на времето, по тази причина знаем, че те се образуват, разтварят и образуват още веднъж “, споделя доктор Махди Зерати, чието проучване поддържа новото изобретение.
„ Смятаме, че появяването и изгубването на i-мотиф е знак за това, което вършат. Изглежда, че те са там, с цел да оказват помощ за включването или изключването на гените и да повлияят върху това дали даден ген интензивно се чете или не. “
Изследователите също по този начин считат, че тази преходна природа е повода, заради която тази форма на ДНК е убягвала на учените толкоз дълго.
„ Това е вълнуващо да разкрием нова форма на ДНК в клетките “, сподели професор Дингер. Тези открития ще дадат опция за нов подтик, с цел да можем да разберем какво тъкмо съставлява тази нова форма на ДНК и дали тя ще окаже въздействие върху здравето и заболяванията на хората “.
