Щастието да миеш чинии
Наказваха ме да мия чинии. Години по-късно от приятелки научих, че този способ на образование на трудовите привички вкъщи е много публикуван и взех решение най-сетне да спра с омразата ми към безкрайните чинии. Мъчех се, само че не откривах нямах разумно пояснение за какво в живота ми би трябвало да има мръсни чаши и изставени теджери, които непрестанно задръстват хубавата ми мивка.
Сега сме цялостна къща. У дома живеем задоволително хора, с цел да запълним всяко мъничко пространство на „ гигантския “ ни апартамент и единствено вечер, хранейки се дружно, се срещаме. А по традиция, след нашата вечеря, кухнята наподобява на полесражение, където са се сражавали няколко армии. И по никакъв начин не се радвах аз да бъда чистачът на последствията от борбите. До оня ден, когато в съботната заран станах и с усмивка започнах да трия чашите и чиниите, които не бяха задръстили единствено мивката, само че заемаха половината кухня. Защото цялата мръсна посуда беше само и единствено резултат от нашето лично забавление миналата вечер. Гости и съквартиранти, познати на гостите и още някакви хора, които се смееха, разказваха смешки и вицове и които извършиха кухнята и живота ми с няколко часа прелестно равнодушие.
Така преокрих чиниите, тъй като най-сетне видях, че храната освен наяжда и цапа. Понякога тя е и мотив да се запознаеш с доста забавни хора, които ще трансформират мирогледа ти. И някак ми се прииска по-често да се боря с мръсната посуда заран, знаейки, че това е моята мъничка компенсация за смеха, който разсипвах по пода на кухнята ни предходната вечер…
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




