Чували ли сте за акантокератодермия - синдром на синята кожа?
Наистина съществуват хора със наследник цвят на кожата и те не са герои от „ Аватар “ или смърфове.
Диагнозата е по-популярна измежду ветеринарните медици и най-често се следи при кучета и котки. Тя бива първична (която се дължи на генетични дефекти) и вторична (която се изяснява с нарасналото произвеждане на хормона мелатонин и натрупването му по избрани кожни участъци).
Все отново се среща и при хората, въпреки и в извънредно редки случаи. Носителите на този синдром имат наследник или виолетов цвят на кожата и ноктите. Съществува документиран случай още от края на ХІХ и началото на ХХ век в Кентъки, Съединени американски щати, където цяло семейство било известно като „ сините хора. Те живели в изолираност и се чифтосвали между тях, предавайки си рецесивния ген от потомство на потомство. От близките села ги считали за „ небогати, само че положителни хора “. Освен необикновената багра заболяването не създавала никакви други неудобства на „ синята фамилия ”.
В случай от 1982 година заболяването се е показала при потомък на същото това семейство, само че в по-лека форма – синкави устни и нокти, които посиняват, когато детето се ядоса. Особеният цвят не предизвиквал здравословни проблеми, членовете на това семейство доживявали до късна напреднала възраст. Но евентуално тези хора са били доста добре осведомени с понятия като „ дискриминация “ и „ назадничавост към другите “.
А последният прочут случай е от нашето хилядолетие. Американецът Пол Карасън да вземем за пример става прочут с името Татко Смърф още през 2008 година, когато се появява в телевиизионно предаване и приказва за заболяването си – в резултат на непряк резултат от потреблението на лекарство, съдържащо сребърно съединяване, което той употребявал преди повече от десетилетие, с цел да лекува тежка форма на дерматит. В последна сметка обаче получил аргирия - заболяване, обвързвано с отлагането на сребро в тялото. Той умира във Вашингтон на 63 години през 2013 година.
