10-секунден сигнал от зората на Вселената озадачи учените
Човечеството е уловило 10-секунден сигнал, приближаващ от едно от най-отдалечените места във Вселената, а учените към момента се пробват да разкрият неговия генезис.
Два спътника са удостоверили, че загадъчният сигнал е пристигнал от разстояние към 13 милиарда светлинни години от Земята. Смята се, че той е резултат от мощна супернова, избухнала, когато Вселената е била едвам на 730 милиона години. За това оповестява Daily Mail.
Колкото по-далечен е даден обект в космоса, толкоз повече време е належащо на светлината или сигналите от него да доближат до нас. Затова, когато следим далечни звезди или детонации, в действителност виждаме събития, случили се преди милиарди години - самобитен взор обратно във времето.
В този случай учените считат, че записаният изблик на високоенергийни гама лъчи, наименуван GRB 250314A, може да произлиза от най-древната супернова, следена до момента - още от зората на галактическата история.
Гама лъчите са невидима, само че извънредно мощна форма на светлина. Те съставляват най-силния прочут източник на радиация във Вселената и се пораждат при колосални звездни детонации.
Изненадващо за учените е, че тази антична супернова доста прилича по своите характерности звездните детонации, които следим в актуалната, по-близка Вселена. Според упованията на НАСА и Европейската галактическа организация (ESA), първите звезди е трябвало да бъдат по-големи, по-горещи и да избухват доста по-нестабилно, в сравнение с подсказва този сигнал.
„ През последните 50 години са регистрирани единствено няколко гама-лъчеви изблика от първия милиард години на Вселената. Това събитие е извънредно рядко и извънредно вълнуващо ", декларира Андрю Леван, водещ създател на ново проучване от Университета Радбод в Нидерландия.
Сигналът е засечен за първи път на 14 март 2025 година от спътника Space Variable Objects Monitor (SVOM), който го е разпознал като ненадейно лъчение с доста висока сила от дълбокия космос. Едва по-късно бяха оповестени две научни проучвания, анализиращи вероятния му източник.
SVOM е взаимен план на френски и китайски учени, основан особено за разкриване на сходни галактически детонации из цялата Вселена.
Регистрираният сигнал съставлява къс, само че извънредно мощен изблик на гама лъчи - енергийни талази, по-силни от рентгеновите, които при близко разстояние могат да увредят кафези, ДНК и тъкани. В този случай обаче, заради голямото разстояние от 13 милиарда светлинни години, достигналата до Земята радиация е била изцяло безвредна.
Самата детонация е траяла към 10 секунди. Подобни гама-изблици могат да се сравнят с галактически фойерверки - освобождават колосално количество сила за извънредно малко време, след което бързо затихват.
За разлика от непрекъснатия и слаб галактически звук, тези експлоадирания се открояват ясно със своята бляскавост, устременост и присъщ модел, за разпознаването на който са проектирани актуалните спътници.
Около три месеца и половина по-късно, през лятото на 2025 година, галактическият телескоп James Webb (JWST) на НАСА удостовери откритието, като снима детайлни изображения и мери отслабената светлина от детонацията, която към момента се е виждала в космоса.
„ Само телескопът Webb можеше толкоз бързо да покаже, че тази светлина идва от супернова - солидна звезда, която се срутва ", добавя проф. Леван в изказване на НАСА.
Макар сходни мистериозни сигнали от време на време да могат да бъдат породени от слънчеви изригвания или галактически лъчи, гама-лъчевите прояви са доста по-редки и са свързани с извънредно огромни събития, които могат да бъдат открити даже милиарди години след възникването им.
Според Леван, опциите на JWST са толкоз напреднали, че учените чакат да засекат още сигнали от ера, когато Вселената е била едвам 5% от сегашната си възраст - почти 14 милиарда години.
Първият милиард години от историята на Вселената остава едва проучен - учените към момента не знаят задоволително за процесите, протичали тогава, и за метода, по който са се раждали и умирали първите звезди.
Дълго време се смяташе, че след Големия гърмеж първите звезди са живели малко и са съдържали доста по-малко химични детайли от звезди като нашето Слънце. Но нови проучвания, оповестени през декември 2025 година в списание Astronomy & Astrophysics, демонстрират, че тази супернова - избухнала 730 милиона години след Големия гърмеж - е имала бляскавост и енергийно лъчение, сходни с тези на звезди, експлодирали милиарди години по-късно.
Два спътника са удостоверили, че загадъчният сигнал е пристигнал от разстояние към 13 милиарда светлинни години от Земята. Смята се, че той е резултат от мощна супернова, избухнала, когато Вселената е била едвам на 730 милиона години. За това оповестява Daily Mail.
Колкото по-далечен е даден обект в космоса, толкоз повече време е належащо на светлината или сигналите от него да доближат до нас. Затова, когато следим далечни звезди или детонации, в действителност виждаме събития, случили се преди милиарди години - самобитен взор обратно във времето.
В този случай учените считат, че записаният изблик на високоенергийни гама лъчи, наименуван GRB 250314A, може да произлиза от най-древната супернова, следена до момента - още от зората на галактическата история.
Гама лъчите са невидима, само че извънредно мощна форма на светлина. Те съставляват най-силния прочут източник на радиация във Вселената и се пораждат при колосални звездни детонации.
Изненадващо за учените е, че тази антична супернова доста прилича по своите характерности звездните детонации, които следим в актуалната, по-близка Вселена. Според упованията на НАСА и Европейската галактическа организация (ESA), първите звезди е трябвало да бъдат по-големи, по-горещи и да избухват доста по-нестабилно, в сравнение с подсказва този сигнал.
„ През последните 50 години са регистрирани единствено няколко гама-лъчеви изблика от първия милиард години на Вселената. Това събитие е извънредно рядко и извънредно вълнуващо ", декларира Андрю Леван, водещ създател на ново проучване от Университета Радбод в Нидерландия.
Сигналът е засечен за първи път на 14 март 2025 година от спътника Space Variable Objects Monitor (SVOM), който го е разпознал като ненадейно лъчение с доста висока сила от дълбокия космос. Едва по-късно бяха оповестени две научни проучвания, анализиращи вероятния му източник.
SVOM е взаимен план на френски и китайски учени, основан особено за разкриване на сходни галактически детонации из цялата Вселена.
Регистрираният сигнал съставлява къс, само че извънредно мощен изблик на гама лъчи - енергийни талази, по-силни от рентгеновите, които при близко разстояние могат да увредят кафези, ДНК и тъкани. В този случай обаче, заради голямото разстояние от 13 милиарда светлинни години, достигналата до Земята радиация е била изцяло безвредна.
Самата детонация е траяла към 10 секунди. Подобни гама-изблици могат да се сравнят с галактически фойерверки - освобождават колосално количество сила за извънредно малко време, след което бързо затихват.
За разлика от непрекъснатия и слаб галактически звук, тези експлоадирания се открояват ясно със своята бляскавост, устременост и присъщ модел, за разпознаването на който са проектирани актуалните спътници.
Около три месеца и половина по-късно, през лятото на 2025 година, галактическият телескоп James Webb (JWST) на НАСА удостовери откритието, като снима детайлни изображения и мери отслабената светлина от детонацията, която към момента се е виждала в космоса.
„ Само телескопът Webb можеше толкоз бързо да покаже, че тази светлина идва от супернова - солидна звезда, която се срутва ", добавя проф. Леван в изказване на НАСА.
Макар сходни мистериозни сигнали от време на време да могат да бъдат породени от слънчеви изригвания или галактически лъчи, гама-лъчевите прояви са доста по-редки и са свързани с извънредно огромни събития, които могат да бъдат открити даже милиарди години след възникването им.
Според Леван, опциите на JWST са толкоз напреднали, че учените чакат да засекат още сигнали от ера, когато Вселената е била едвам 5% от сегашната си възраст - почти 14 милиарда години.
Първият милиард години от историята на Вселената остава едва проучен - учените към момента не знаят задоволително за процесите, протичали тогава, и за метода, по който са се раждали и умирали първите звезди.
Дълго време се смяташе, че след Големия гърмеж първите звезди са живели малко и са съдържали доста по-малко химични детайли от звезди като нашето Слънце. Но нови проучвания, оповестени през декември 2025 година в списание Astronomy & Astrophysics, демонстрират, че тази супернова - избухнала 730 милиона години след Големия гърмеж - е имала бляскавост и енергийно лъчение, сходни с тези на звезди, експлодирали милиарди години по-късно.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ