Наистина ли наследодател не може да разполага с цялото си

Наистина ли наследодател не може да разполага с цялото си имущество, когато има за наследници деца и внуци?

Г.Д., София

 

Българският закон за наследството (ЗН) планува специфичен раздел, отдаден на така наречен разполагаема и непокътната част при заместничество. Именно от нея излиза наяве, че когато има деца и внуци, то наследодателят е подложен в среда на съществени ограничавания във връзка с имуществото си.

Обичайно всеки си мисли, че той може с разнообразни дейности - дарения, завети, контракти, да се разпореди приживе или за след гибелта самичък и напълно с това, с което разполага - парцели, пари, коли. Това обаче въобще не е по този начин.

Една от наредбите на ЗН е безапелационна - " когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството ". Именно тук излиза наяве, че частта от наследството вън от непокътнатата част е разполагаемата част на наследодателя.

Тук идва естественият въпрос какво съставлява и какъв брой е непокътнатата част. И тук идва експлицитният отговор на закона.

Така непокътнатата част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или единствено на преживелия от тях е 1/3.

Определена е и непокътнатата част на преживелия брачен партньор. Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и брачен партньор, непокътнатата част на брачна половинка е равна на непокътнатата част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Законът планува и метод за възобновяване на накърнена непокътната част. Това става със специфичен иск. ЗН разпорежда, че правоприемник с право на непокътната част, който не може да получи цялостния размер на тази част заради завети или дарения, може да желае понижението им до размера, нужен за допълнение на неговата непокътната част, откакто прихване направените в негова изгода завещания и дарения, като се изключи нормалните блага. Когато наследникът, чиято непокътната част е накърнена, упражнява това право по отношение на лица, които не са наследници по закон, належащо е той да е приел наследството по списък. Иначе просто неговият иск ще бъде отритнат.

За да се дефинира разполагаемата част, както и размерът на непокътнатата част на наследника, се образува една маса от всички парцели, които са принадлежали на наследодателя сега на гибелта му, като се извадят отговорностите и нарастването на наследството. След това се прибавят към нея даренията, като се изключи нормалните такива съгласно тяхното състояние по време на подаряването и съгласно цената им по време на откриването на наследството за недвижимите парцели и по време на подаряване - за движимите.

Завещателните разпоредби се понижават пропорционално, без да се прави разлика сред наследници и заветници, в случай че завещателят е разпоредил друго. Даренията пък се понижават единствено откакто се изчерпат завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви поредно към предшестващите.

Когато на едно лице са завещани или подарени няколко парцела, понижението се прави по желание на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда период, то се постъпва по общоприетия метод на понижаване на завещателните разпоредби и на даренията.