Награда се дава не толкова за трудовете, колкото заради смирението.

„ Награда се дава не толкоз за трудовете, колкото поради смирението. Смирението в никакъв случай не пада, защото лежи най-ниско от всички. “

~ „ Велики съветски старци. Жития, чудеса, духовни директиви “

Преподобни Паисий Величковски, съветски православен светец (1722 -1794)

╫ Духовните директиви на преподобни Паисий (Величковски)

Живей като че ли всекидневно умираш. Животът ти скоро ще премине като сянка от облак пред слънцето. По отношение на хората не се предавай на тъга, не се смущавай, не бягай, само че считай себе си за прахуляк под нозете им. Без това не можеш да се спасиш и да избегнеш безконечните страдания. Невъзможно е да избавим душата си от крах, в случай че пазим тялото си от неприятности.

Първата добродетел е вярата, тъй като посредством вярата и планини се реалокират и всичко, каквото (вярващите) изискат, ще получат - е споделил Господ. Всеки се утвърждава във всички славни и чудни каузи посредством вярата си. От произволението ни вярата или понижава, или се усилва.

Втората добродетел е нелицемерната обич към Бога и към хората. Любовта обгръща и свързва в едно всички добродетели. Само посредством любовта се извършва целият закон и се живее богоугоден живот. Любовта се състои в това - да полагаш душата си за приятеля си и да не правиш другиму това, което не би желал да създадат на теб.

Третата добродетел е постът.

Четвъртата добродетел е въздържанието - майката и съюзът на всички добродетели. Ако обуздаеш стомаха си, ще влезеш в парадайса, защото въздържанието е ликвидиране на прегрешението, отдалечаване от пристрастеностите, начало на нравствен живот и ходатай за безконечни богатства. Обратно, пресищането лишава индивида от духовни блага, тъй като ситостта на стомаха го тегли към сън и възбужда в него скверни намерения и той не може да прави бдение, нито да се занимава с четене или с ръкоделие, нито пък да прави каквото и да било друго положително дело.

Петата добродетел е бдението. Бдението, съпроводено от размишление, очиства мозъка от заплеснатост на помислите, прави го лек и го вкарва в молитвата.

Шестата добродетел е Иисусовата молитва. Това е общо дело на индивида с ангелите. Чрез тази молитва хората скоро се доближават до ангелския метод на живот. Молитвата е източник на всяко положително дело и на добродетелите и прогонват от индивида мрака на пристрастеностите.

Седмата добродетел е смирението и смиреномъдрието. Сърдечното примирение без труд избавя остарелия, болния, убогия, бедния и необразования човек. Заради него се простят всички съгрешения. То изважда индивида от дълбоката греховна пропаст. Чрез смиреномъдрието се унищожават всички противников мрежи и замисли. То вкоренява духовния живот и защищава от падения.

Осмата добродетел е безмълвието, т.е. отдалечаване от всяка житейска грижа и разстройване или безответно безмълвие измежду голям брой хора. Обуздалият и сдържащият езика си ще въздържи и цялото си тяло. Въздържаният във връзка с езика ще избегне и всяко зло, произлизащо от него. Езикът е неудържимо зло. Мнозина са паднали от острието на меч, само че не по този начин, както от своя език, защото езикът е двуостър меч, невидимо заколващ душата и тялото на тези, които непрекъснато празнословят в суетни сборища.

Деветата добродетел е нестяжателността във връзка с движимостите и крайната беднотия.

Десетата добродетел е благоразумното размишление във всяко нещо. Защото неналичието на размишление довежда и положителното до зло и по тази причина е недобро.

Без тези 10 добродетели е невероятно да се спасим.

Светите отци са ги разяснявали в разнообразни обширни беседи, а тук е казано за тях в резюме. Три от тези добродетели - първо - постът, т.е. благоразумното и непрекъснато самоограничение, второ - непрестанното практикуване в поучаване от Божественото Писание с благоразумно бдение, т.е. съгласно съвестта, силата и бодростта на всекиго, и трето - рационалната Иисусова молитва, т.е. с внимаване на мозъка в думите на молитвата и с вътрешно бранене на сърцето - тези три добродетели са главните, би трябвало да се извършат рационално - пред лицето на Бога и поради Него, без каквото и да било двуличие, човекоугодничество и пустославие. В противоположен случай извършващият ги не се разграничава по нищо от неизвършващия ги. По-добре е да оставим онази добродетел, посредством която случайно високоумстваме. Награда се дава не толкоз за трудовете, колкото поради смирението.

Преди всяко грехопадение бесовете докарват върху индивида следните пристрастености: мрачна веселба, нечовечен яд, т.е. нечовешка и зверска завист, и неведение, като безпросветна мрачевина. Тези три пристрастености предшестват всеки грях.

Защото човек не ще извърши нито един грях без авансово да се е предразположил към всяко зло или посредством давност, или посредством яд, или посредством неведение. От тях поражда душевна апатия, т.е. мозъкът - душевното око - става мрачен и тогава всички пристрастености го пленяват.

Най-напред се ражда маловерието. А маловерието поражда самолюбието - началото и края, корена и родоначалника на всяко зло. То е безсмислена обич към личното тяло, когато някой на всички места и във всички неща избира това, което е потребно единствено за него.

Този злобен корен на пристрастеностите се изкоренява посредством обич, състрадание и отказване от своеволието.

Самолюбието поражда немилосърдие и скъперничество - ненаситна вътрешност, също корен и причина на всяко зло. От тези двете - самолюбието и сребролюбието - на всяко място произлизат всяко злощастие и жестоки злодейства. Както в миряните, по този начин и в монаха сребролюбието поражда горделивост, посредством която бесовете са отпаднали от светата популярност и са свалени от небето.

Гордостта поражда властолюбие, от което се прелъстил Адам, като изискал да стане Бог и не станал, и с това докарал страдалчество и проклинание на целия човешки жанр. Славолюбието поражда сладострастие, посредством което Адам паднал и е бил изпъден от парадайса. Сластолюбието поражда чревоугодничество и разнообразни блудни каузи. Блудството поражда яд, който угася сърдечната топлота и е пагубен за всяка добродетел. Гневът поражда отмъстителност - охладняване на духовната топлота. Злопаметността поражда мрачна и злобна нападка срещу брата ни. Хулата поражда преждевременна тъга, като наслойка, корозивна индивида. Скръбта поражда безумна безочливост. Наглостта поражда пустославие, изваждащо на показ добродетелите и посредством това оставящо трудовете без премия. Тщеславието поражда невъздържано многоречие. Многоречието поражда празнодумство, пленяване. Унинието поражда тъмен сън.

Ако някой победи тези пристрастености, ще му се покорят и останалите, каквито са страхливостта, ужасът, завистта, омразата, лицемерието, ласкателството, ропотът, неверието, лихварството, пристрастието, вещолюбието, малодушието, жлъчността, самомнението, властолюбието, човекоугодничеството, дързостта, смехът, цялостното проваляне, неизразимата бездна и крах посредством отчаянието - положение, в което човек самичък се вкоравява, не познавайки Божието великодушие и благосклонност - че Той е пристигнал на земята, с цел да избави грешниците, и че на земята няма подобен грях, за който да няма амнистия.

От следните седем пристрастености - себелюбие, скъперничество, горделивост с пустославие, отмъстителност, наказание, самомнение, обезсърчение - се състои краят на всички пристрастености.

Ако някой не пази себе си от тези пристрастености и не ги отхвърли, той ще погуби следните 10 добродетели: религия, обич, пост, самоограничение, бдение, молитва, примирение със смиреномъдрие, мълчание с необщителност, нестяжателност и размишление, и дружно с това ще повреди всички останали добродетели.

Смирението в никакъв случай не пада, защото лежи най-ниско от всички.

Трябва да сдържаме и езика си, като източник на всяко зло и унищожител на положителното. По този метод всички душевни и телесни пристрастености ще престанат да работят и ще бъдат усмирени. Човекът ще стане равнодушен и ще стартира да придобива безконечен живот. А врагът ще бъде надвит, тъй като ще се окаже безпомощен, и всичките му оръжия и козни ще се обезсилят.

Из: „ Велики съветски старци. Жития, чудеса, духовни директиви “ (част 1), изд. Славянобългарския манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф ”, Света Гора, Атон
* Преподобни Паисий Величковски, съветски православен светец (1722 -1794), bg.wikipedia.org