Приемната грижа е благодарение на човещината на хората, не - на държавата
Нагласите на хората към приемната грижа не се усъвършенстват. От друга страна в случай че през 2009 година в страната е имало към 70 приемни фамилии, в този момент те са повече от 2000 и в тях живеят над 1800 деца.
През последните години хиляди деца, минали през приемна грижа, са към този момент на несъмнено място, където вероятността още веднъж да бъдат обект на протекция е доста дребна.
Това заяви пред Радио София Александър Миланов , ръководител на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ).
Според изследване на проучвателен център „ Тренд “ едвам 14% биха станали приемни родители.
По думите на Миланов за това отношение има значение говоренето против Стратегията за детето, при което по погрешен метод е забъркана и приемната грижа.
„ Грешно е схващането, че приемни стават деца на небогати хора. По данни на Евростат 40% от децата у нас живеят в беднотия. В приемна грижа попадат деца – жертви на принуждение, неглижиране или злоупотреби. Не бедността е водещ аршин “, изясни ръководителят на НАПГ.
Профилът на приемното семейство е от мъж и жена на или над междинната възраст, към този момент отгледали своите деца. Те се грижат за приемни деца по цивилен контракт, със всичките му дефекти. Повечето такива фамилии са в дребни, провинциални градове, в столицата има изострен дефицит. Около 50 са в София, а за двумилионния град има потребност от най-малко 150.
Професионалната приемна грижа не е скъпа за страната – за 1 дете се дава 150% от минималната работна заплата , 160% - за 2 деца. Повече от 10 години заплатите на тези хора идваха от европейски стратегии и планове.
За разлика от доста други европейски страни, у нас малко се прави за поддръжката на младежите, излезли от приемна грижа, акцентира Миланов.
С него беседва Гергана Пейкова.
През последните години хиляди деца, минали през приемна грижа, са към този момент на несъмнено място, където вероятността още веднъж да бъдат обект на протекция е доста дребна.
Това заяви пред Радио София Александър Миланов , ръководител на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ).
Според изследване на проучвателен център „ Тренд “ едвам 14% биха станали приемни родители.
По думите на Миланов за това отношение има значение говоренето против Стратегията за детето, при което по погрешен метод е забъркана и приемната грижа.
„ Грешно е схващането, че приемни стават деца на небогати хора. По данни на Евростат 40% от децата у нас живеят в беднотия. В приемна грижа попадат деца – жертви на принуждение, неглижиране или злоупотреби. Не бедността е водещ аршин “, изясни ръководителят на НАПГ.
Профилът на приемното семейство е от мъж и жена на или над междинната възраст, към този момент отгледали своите деца. Те се грижат за приемни деца по цивилен контракт, със всичките му дефекти. Повечето такива фамилии са в дребни, провинциални градове, в столицата има изострен дефицит. Около 50 са в София, а за двумилионния град има потребност от най-малко 150.
Професионалната приемна грижа не е скъпа за страната – за 1 дете се дава 150% от минималната работна заплата , 160% - за 2 деца. Повече от 10 години заплатите на тези хора идваха от европейски стратегии и планове.
За разлика от доста други европейски страни, у нас малко се прави за поддръжката на младежите, излезли от приемна грижа, акцентира Миланов.
С него беседва Гергана Пейкова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




