Горещ Барометър! Проучване показва какво щеше да се случи, ако евроизборите бяха днес!
Нагласите на българските жители за присъединяване в изборите за Европейски парламент, които предстоят следващата година, означават лека динамичност през последните два месеца – значително поради вътрешнополитически събития. Серията политически офанзиви против ръководещите втвърдяват електората на ГЕРБ и Обединени патриоти, демонстрира изследване на организация " Барометър ", представено от Блиц.
Атаките във връзка жестокото ликвидиране на журналистката в Русе, които се оказаха неоснователни, и опасността отляво към статуквото на ръководство очевидно активизират електората на най-голямата партия в ръководещата коалиция. От друга страна ултиматумът на Движение за права и свободи - или оставка на вицепремиера Валери Симеонов, или побутване на държавното управление, пък очевидно работи мобилизиращо за гласуващите за Оперативна програма, защото основният им движещ претекст е изолирането на Движението от властта.
Опозицията в лицето на Българска социалистическа партия очевидно не черпи до дъно от броженията в ръководещата коалиция и настройките на гласоподавателите да поддържат левицата бележат даже лек спад. Социалистите по-скоро втвърдяват до дъно ядрото на последователите си, само че посланията им – постоянно свързани с политически кавги, не съумяват да привлекат спомагателна поддръжка от периферията.
Подобен факт си личи и при поддръжката за Движение за права и свободи, само че електоратът на Движението постоянно е имал тази специфичност – да гласоподава монолитно и то не поради припознаване на цели или платформи, а от време на време по чисто етническа и икономическа взаимозависимост.
Предстоящият евровот
Събитията в публичния живот на страната в последните няколко месеца обрисуват все по-голямото разделяне в политическите възгледи на българите. Очевидно свадите, с които партиите се пробват да печелят последователи, не способстват за по-голямата им електорална тежест, а натягат партийните ядра и разделят обществото.
Със сигурност въздействие върху желанията на българските жители да гласоподават на изборите за евродепутати оказва и политиката на Европейски Съюз в посока на наказания към страни, които се опълчват на прекомерно и демократичната политика на Съюза във връзка с мигрантите и бежанците.
Като цяло българският гласоподавател гледа на изборите за Европейски парламент през призмата на вътрешнополитическите събития в страната.
Това демонстрират резултатите от телефонно изявление, извършено от „ Барометър България “ измежду 848 пълнолетни български жители в интервала 30 октомври - 1 ноември 2018 година
На въпрос „ Ако изборите за евродепутати се организират през днешния ден, за коя политическа мощ бихте дали своят вот? “ 35,1% дават отговор за ГЕРБ при 35,3% през юли, 25,7% - Българска социалистическа партия (28,9% през юли), 17,2% за Обединени патриоти (17,8% през юли), 12,1% - Движение за права и свободи (15,2% през юли). За други биха дали своят вот 4,5%, а 5,4% не са решили за коя партия да гласоподават.
Доверие в работата на управлението на кабинета
Не е изненадващо, че събитията през септември и октомври въздействат на утвърждението в работата на българското държавно управление като цяло, както и на министър-председателя и вицепремиерите.
Данните на „ Барометър България “ регистрират смяната в доверието пред последните три месеца. Тук следва да се регистрира, че въздействие към настройките на интервюираните да изразят доверие към работата на министрите ненапълно оказва и стихването само че еуфорията около отминалото пред първата половин година на 2018-та европредседателство.
В края на октомври 2018 година работата на Министерски съвет е одобрявана от 41% от българските жители по отношение на 44% през юли, а утвърждението към Бойко Борисов е 37% по отношение на 39% преди три месеца. Вероятно българите имаха очакване от премиера за по-твърда и решителна позиция във връзка настояването за оставка на заместника му Симеонов. Благоприятно въздейства, обаче, уравновесеното държание на българския министър-председател във външнополитически проект.
Външният министър и заместител министър-председател Екатерина Захариева остава отвън политическата стихия около промяната на министри и съпътстващите кавги и резервира 24% утвърждение от интервюираните.
При вицепремиера Валери Симеонов се отбелязва спад в утвърждението - 11% от участниците в изследването показват, че му се доверяват (през юли 13% са одобрявали активността му). Явно постоянно непремерените изявления на Симеонов способстват за това. Българските гласоподаватели евентуално му държат сметка за стабилността на кабинета и се притесняват от нови кавги, които биха довели до рухване на ръководството и предварителни избори.
Томислав Дончев също търпи негативи, въпреки и да не е директно забъркан в отминалите събития, като утвърждението към него в този момент е 28%, при 30% през юли. Това евентуално се дължи в забавянето на реализирането на така наречен електронно ръководство, чието въвеждане е в неговия сектор като вицепремиер.
Рейтингът си резервира и Красимир Каракачанов с 36% утвърждение. Явно с умерената си позиция на балансьор той се припознава от позитивно от гласоподавателите като поръчител за непоклатимост в дребната, а от там и в цялата ръководеща коалиция. Одобрението към него се изяснява и с персоналния му резултат на последните президентски избори, на които получи поддръжката на близо 600 хиляди българи.
Атаките във връзка жестокото ликвидиране на журналистката в Русе, които се оказаха неоснователни, и опасността отляво към статуквото на ръководство очевидно активизират електората на най-голямата партия в ръководещата коалиция. От друга страна ултиматумът на Движение за права и свободи - или оставка на вицепремиера Валери Симеонов, или побутване на държавното управление, пък очевидно работи мобилизиращо за гласуващите за Оперативна програма, защото основният им движещ претекст е изолирането на Движението от властта.
Опозицията в лицето на Българска социалистическа партия очевидно не черпи до дъно от броженията в ръководещата коалиция и настройките на гласоподавателите да поддържат левицата бележат даже лек спад. Социалистите по-скоро втвърдяват до дъно ядрото на последователите си, само че посланията им – постоянно свързани с политически кавги, не съумяват да привлекат спомагателна поддръжка от периферията.
Подобен факт си личи и при поддръжката за Движение за права и свободи, само че електоратът на Движението постоянно е имал тази специфичност – да гласоподава монолитно и то не поради припознаване на цели или платформи, а от време на време по чисто етническа и икономическа взаимозависимост.
Предстоящият евровот
Събитията в публичния живот на страната в последните няколко месеца обрисуват все по-голямото разделяне в политическите възгледи на българите. Очевидно свадите, с които партиите се пробват да печелят последователи, не способстват за по-голямата им електорална тежест, а натягат партийните ядра и разделят обществото.
Със сигурност въздействие върху желанията на българските жители да гласоподават на изборите за евродепутати оказва и политиката на Европейски Съюз в посока на наказания към страни, които се опълчват на прекомерно и демократичната политика на Съюза във връзка с мигрантите и бежанците.
Като цяло българският гласоподавател гледа на изборите за Европейски парламент през призмата на вътрешнополитическите събития в страната.
Това демонстрират резултатите от телефонно изявление, извършено от „ Барометър България “ измежду 848 пълнолетни български жители в интервала 30 октомври - 1 ноември 2018 година
На въпрос „ Ако изборите за евродепутати се организират през днешния ден, за коя политическа мощ бихте дали своят вот? “ 35,1% дават отговор за ГЕРБ при 35,3% през юли, 25,7% - Българска социалистическа партия (28,9% през юли), 17,2% за Обединени патриоти (17,8% през юли), 12,1% - Движение за права и свободи (15,2% през юли). За други биха дали своят вот 4,5%, а 5,4% не са решили за коя партия да гласоподават.
Доверие в работата на управлението на кабинета
Не е изненадващо, че събитията през септември и октомври въздействат на утвърждението в работата на българското държавно управление като цяло, както и на министър-председателя и вицепремиерите.
Данните на „ Барометър България “ регистрират смяната в доверието пред последните три месеца. Тук следва да се регистрира, че въздействие към настройките на интервюираните да изразят доверие към работата на министрите ненапълно оказва и стихването само че еуфорията около отминалото пред първата половин година на 2018-та европредседателство.
В края на октомври 2018 година работата на Министерски съвет е одобрявана от 41% от българските жители по отношение на 44% през юли, а утвърждението към Бойко Борисов е 37% по отношение на 39% преди три месеца. Вероятно българите имаха очакване от премиера за по-твърда и решителна позиция във връзка настояването за оставка на заместника му Симеонов. Благоприятно въздейства, обаче, уравновесеното държание на българския министър-председател във външнополитически проект.
Външният министър и заместител министър-председател Екатерина Захариева остава отвън политическата стихия около промяната на министри и съпътстващите кавги и резервира 24% утвърждение от интервюираните.
При вицепремиера Валери Симеонов се отбелязва спад в утвърждението - 11% от участниците в изследването показват, че му се доверяват (през юли 13% са одобрявали активността му). Явно постоянно непремерените изявления на Симеонов способстват за това. Българските гласоподаватели евентуално му държат сметка за стабилността на кабинета и се притесняват от нови кавги, които биха довели до рухване на ръководството и предварителни избори.
Томислав Дончев също търпи негативи, въпреки и да не е директно забъркан в отминалите събития, като утвърждението към него в този момент е 28%, при 30% през юли. Това евентуално се дължи в забавянето на реализирането на така наречен електронно ръководство, чието въвеждане е в неговия сектор като вицепремиер.
Рейтингът си резервира и Красимир Каракачанов с 36% утвърждение. Явно с умерената си позиция на балансьор той се припознава от позитивно от гласоподавателите като поръчител за непоклатимост в дребната, а от там и в цялата ръководеща коалиция. Одобрението към него се изяснява и с персоналния му резултат на последните президентски избори, на които получи поддръжката на близо 600 хиляди българи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ