Надежда Дерменджиева, директор на Български фонд за жените - Нужен

Надежда Дерменджиева, шеф на Български фонд за дамите

- Нужен ли е референдум за Истанбулската спогодба?

- Идеята за референдума е изцяло популистки ход, който ще ни коства доста скъпо, в случай че въобще се намерят хора да поддържат тази концепция и се организира такова неуместно нещо.

Да не забравяме, че джендър тематиката е тясна експертна област. Референдум за Истанбулската спогодба малко припомня за референдум за тематика, обвързвана с нуклеарна физика или висша математика. Така, че бих го нарекла популистки ход, непотребен.

- Стана ясно, че и Армения подписа Истанбулската спогодба. Общо подписалите я страни са към този момент 45, а 28 към този момент са утвърдили документа. Защо в България се сътвори това напрежение?

- Армения подписа конвенцията на 18 януари тази година, което евентуално значи, че е в развой на ратификация. Това, което се случи в България бе, че една подправена вест от една страна подмени дебата. Истанбулската спогодба е документ, който дава ограничения и рекомендации за справяне с насилието над дами и деца. От друга страна допускам, че има някаква политическа полза или за отклонение на вниманието от други политически тематики или един Господ знае защо. За мен е необяснимо това, което се случи. Не мога да допускам, че хората се подведоха под такава подправена вест и привидяха в конвенцията, която се бори с насилието над дами и деца трети пол, травестити в тоалетни и какви ли не други нелепости.

- За мнозина е притеснително джендър образованието на децата ни, което ще ги деформира по какъв начин да се дефинират. Как ще коментирате?

- Конвенцията като една от ограниченията за предварителна защита планува въвеждане на джендър обучение, съгласно това по какъв начин една страна вижда това джендър обучение. Мога да кажа, че в България то се случва близо от пет години.

Какво значи джендър обучение? То е обучение за човешки права, за равнопоставеност на половете, което учи децата да са сензитивни към насилието към другите форми на насилието, към това да знаят правата си къде могат да потърсят помощ и към това да не робуват на стандарти, както и да поддържат връзка между тях ненасилствено. Веднага давам образец каква би била една последица от джендър образованието - когато едно момиче каже в клас, че желае да стане президент, никой да не му се изсмее и да не му изясни, че това е единствено за мъже или пък едно момче да каже, че желае да стане балетист и още веднъж никой да не му се изсмее и да му каже, че това е женска работа. Това е джендър обучение и тук не става дума за никакви полове, никаква полова ориентировка и всички нелепости, които се извъртяха в публичното пространство.

- Очаквате ли България да ратифицира конвенцията, защото и църквата "скочи " против нея? Не е ли редно специалисти в джендър образованието да се срещнат и с отците?

- Аз имам вяра, че конвенцията рано или късно ще бъде утвърдена дали ще бъде в този момент, на следващия ден или до един месец, това ще се случи, в случай че ние желаеме да сме част от Европа и европейските полезности. Не бих желала да разясня църквата. Аз мисля, че в една световна страна църквата няма роля в политическия живот на страната. Също по този начин бих споделила, че нашата черква е надълбоко назадничава и си мисля, че тя закъсня с позицията си. Честно казано никой не очакваше нещо друго от нашата черква. Но скърбя, че от божи хора излязоха толкоз думи на ненавист, заклеймявайки другите, тъжно е.