Йордан Величков: На кого пречи международното право и защо му е на Тръмп Гренландия?
Доц. Д-р Йордан Величков
Един от най-големите политици и държавници в Европа през XIX век е Ото декор Бисмарк, обединителят на Германия и пръв неин канцлер, отчаян от грубото нарушаване на интернационалното право на една интернационална среща яростно реагира: „ Международно право ли? Такова право няма, няма, няма! “.
Правото е фундаментът, върху който се гради вътрешната и външната политика на всяка страна. Несъобразяването с него води до безвластие, безредица, безпорядък, войни, протести, революции, неконтролируемо принуждение.
Най-честите извършители на интернационалното право са огромните страни, тъй като са уверени, че каквито и нарушавания да извършат, те ще останат ненаказани. А кой би санкционирал да вземем за пример Наполеон за серията нападателни войни или крайния поробителски курс на Германия през Първата международна война? Нямаше и мощ на планетата, която да потърси отговорност на Хитлер за огромните и без аналог закононарушения, които аргументи на човечеството. Не се появи и интернационален фактор, който да осъди Съединени американски щати за безумната десетилетна война във Виетнам, както и да се потърси отговорност от Съветския съюз за грубата експанзия в Афганистан.
Драстично са потъпкани нормите на интернационалното право с предизвиканите войни в Близкия изток против светските режими на редица арабски страни и подмяната им с ислямисти. Последиците от това безумство е отприщената и невиждана по мащаби емигрантска вълна към Европа. Особено обезпокоителен е фактът, че вместо блян към ограничение на неговите извършители, налице е наклонност към една резистентност на това събитие.
Наред с войната Русия - Украйна, почнала в нарушаване на интернационалното право, въпреки и предизвикана от груповия Запад, интернационалната общественост стана очевидец на груба разузнавателно-военна акция на Съединени американски щати за похищение на държавен глава на самостоятелната държава Венецуела. За този високомерен акт на принуждение, явно нарушаващ интернационалното право, няма опрощение. Каквито и да са качествата и деянията на един държавен началник, неприемливо е друга страна със мощ да нарушава границата на суверенна страна и да го арестува. Неморално бе и проявлението на Николас Мадуро и на брачната половинка му на телевизионните екрани по спални одежди. В правото има едно неписано предписание: И на най-големия нарушител не би трябвало да се протяга ръка на човешкото му достолепие.
Лековато е да се счита, че с военни удари по наркокартелите ще бъде спряно наркоразпространението. Опитвани са и други способи. Президентът Буш-старши хвърли над осем милиарда $ за битка с наркопроизводителите. За този акт бе остро подложен на критика в Конгреса. Ефектът от изразходването на тези средства е извънредно стеснен.
Дългогодишната процедура потвърди, че наркоразпространението може да бъде лимитирано до най-малко единствено от институциите на всяка страна, специфичните служби и акуратен граничен надзор.
Нарушенията на интернационалното право постоянно се стимулират от причинителите им с „ най-благородни “ подбуди: обезпечаване на „ витално пространство “ на „ великия “ немски народ, „ избавление “ от диктаторски режими, попречване „ опасност “ на националната сигурност на страната извършител на интернационалното право.
В момента президентът Тръмп разиграва един забавен за интернационалните анализатори сюжет, обвързван с претенциите на Вашингтон да присвои Гренландия. Този остров съгласно президента трябвало да бъде американска благосъстоятелност, тъй като към него плавали съветски и китайски кораби, които можели да го завладеят. Ако тази теза се развие в кръчмарска конюнктура, може и някой да повярва. Но президент да убеждава интернационалната общественост с нея, е несериозно. На Русия, страната с най-мащабните арктически територии, една Гренландия би й пристигнала допълнително. Пък и преди повече от столетие тя даже се освободи от такава земя, като продаде Аляска на Съединени американски щати. Абсурдно е да бъде упреквана в завоевателни намерения за Гренландия. А що се отнася до Китай, то на Пекин никак не му е до студената Гренландия, откакто си има горещия проблем Тайван, както и нуждата да отстоява големите си ползи в Тихоокеанския район, най-стратегически значимия за китайската страна. А що се касае до циркулацията на непознати кораби, тях ги има по всички водни пространства на земното кълбо. Нима най-многобройният американски флот се готви да превзема всички кътчета земя наоколо, до които плават американски кораби?
Разбираеми са свръх упоритостите на американския президент да направи Съединени американски щати още веднъж велика мощ. Постижима задача. В никакъв случай обаче не би трябвало да изпада в заблудата, че Съединени американски щати още веднъж могат да бъдат международен хегемон. Времето на едноличните международни водачи дефинитивно свърши. Разбира се, то бе допустимо, когато човечеството наброяваше 2-3 милиарда. Сега е над 8 милиарда. Развитите страни преди години се брояха на пръсти. Сега те са в пъти повече и са по-богати. А външнополитическият курс, който са изразили, че ще следват, е определяне на многополюсно ръководство на света. Очевидно те дават и плаха поръчка, че могат със мощ да защитят тази своя политическа линия. Само преди дни бяха осъществени първите в историята на БРИКС групови военни учения в ЮАР. Както големи стопански ползи стоят зад военната акция във Венецуела, по този начин и извънредно егоистични са ползите за Гренландия.
За каква отбрана на националната сигурност би трябвало на Вашингтон Гренландия, откакто на острова американците имат военна база, а в случай че изискат могат да открият още няколко бази. Не сигурността на Америка е повода да бъде присвоена Гренландия, а големите й естествени запаси.
Очевидна е и възходящата опозиция против американските упоритости да присвоят острова. Датският министър председател Мате Фредериксен предизвести, че американска офанзива против Гренландия ще значи завършек на НАТО, както и на международната архитектура на сигурност, открита след ВСВ. А папа Лъв XIV е още по-категоричен: „ Войната унищожава интернационалния правов ред. “
Въпреки тези изрично изразени позиции, както и готовността на няколко европейски страни да окажат военна помощ на Дания във военната й опозиция против възможна американска експанзия, Тръмп сякаш продължава да бъде захласнат от упоритостта Гренландия да стане част от Съединени американски щати. Особено смущаващо е едно от последните му изказвания: „ Нямам потребност от интернационалното право. Само моят морал може да ме спре. “ Една персона от ранга на американския президент да поставя „ морала си “ над фундамента на човечеството – интернационалното право е извънредно смущаваща и изключително рискова позиция. Съвестта на коготои да било не е задоволителна да подсигурява международния мир и сигурност.
***
С особена принуда написах тази публикация. Но нямах право и да премълча като човек посветил живота си на интернационалните връзки и на интернационалното право. Наистина с отвращение пишех горните редове, тъй като аз съм адмириращ симпатизант на президента Тръмп. Това е единственият общественик на планетата, който откри волята, силите и куража да се опълчи на една страховите мощ – Дълбоката страна, чиито упоритости за международно владичество и очистване на съществуващата от хилядолетия човешка цивилизация, са потресаващи.
Макар и сериозен, оставам с най-хубави усеща към президента Тръмп, който ще остане в международната история не с акцията си във Венецуела или завладяването на Гренландия, а с епохалния си поход и погром на най-страховитите врагове на човешката цивилизация.
