Защо българите спряха да купуват мед от магазина?
Според данните от последните огромни инспекции в Европейски Съюз, 46% от изследваните проби демонстрират несъответствия – евфемизъм за индустриално произвеждане на глюкозо-фруктозни сиропи, маскирани като пчелен артикул.
" Най-обезпокоителното е, че подобен артикул съумява да стигне до магазинната мрежа, макар строгите европейски правила ", съобщи Рашев, представен от националното радио.
Този неуспех на институционалния надзор води до систематичен срив в държанието на купувачите. Наблюдава се всеобща миграция на консуматори от супермаркетите към така наречен „ пряк канал “ – покупка на място от пчелина. Макар това да подсигурява оцеляването на дребните производители, то връща стопанската система на бранша десетилетия обратно – към неофициални връзки без данъчна отчетност и без сертифициран лабораторен надзор за всяка партида.
Въпреки инфлационните процеси в страната, цените на същинския мед остават потиснати от евтиния импорт.
Масов мед: Около 10 лева (5 евро) за кг.
Специфични типове: Между 14 и 16 лева (7-8 евро).
Рашев предизвестява, че дъмпингът от трети страни (основно Украйна и Китай) и неналичието на директни държавни помощи слагат бранша пред банкрут. " Ако производството стане стопански невероятно, това ще се отрази освен на пчеларите, само че и на опрашването, биоразнообразието и земеделието като цяло ", акцентира той.
През зимния сезон търсенето обичайно скача, водено от вярването в лечебните свойства на меда. Иронията на обстановката е, че в случай че потребителят закупи подправен артикул от магазина (шансът за което е съвсем 50 на 50), той употребява просто скъпа захар, лишена от ензимите и антибактериалните свойства на оригинала. Пчеларите се пробват да капитализират този боязън, промотирайки и странични артикули като пчелно млечице и прашец – ниши, които към момента са сложни за индустриална реплика.
