Осем от десет българи живеят в собствен дом
Над 82% от българите живеят в лично жилище, демонстрира разбор на Евростат за положението на жилищния фонд в Европейския съюз за предходната година. Болшинството от хората у нас са си купили апартамент или къща без заем – със лични средства. Такива са 79,9 на 100 от притежателите на парцели у нас. Ипотечен заем са теглили едвам 2,6% от българите, демонстрира още статистиката. Лидер по лични жилища в Европейски Съюз е Румъния – там едвам 4 на 100 от популацията не има парцела, в който живее. България заема седмо място по този индикатор в Европейски Съюз като пред нас са още Литва, Хърватия, Словакия, Унгария и Полша.
Заем за покупка на жилище са теглили под 1 % от румънците, а едвам 4% от съседите ни са чартърен.
При нас въпреки всичко 17,7 % от българите живеят чартърен, твърди Евростат. Близо 3% заплащат на пазарни цени, а 14,8 на 100 са на контролиран наем или най-често става въпрос за използването на общински жилища.
И макар че огромна част от българите имат жилище, се оказва, че една трета от парцелите у нас са необитаеми. В собствен отчет Световната банка разгласи, че в България има 3,9 милиона жилища и към 3 милиона семейства. Те обаче населяват 2,7 милиона парцела или един от седем българи живее в жилище, което се споделя от повече от едно домакинство. Често до три генерации – или 6-8 членове на фамилията, живеят в дребен апартамент от 60 м2. За съпоставяне в Европейския съюз приблизително към 70 на 100 от хората са притежатели на жилищата си, а 30% са наематели. Най-нисък е този % в Германия и Австрия, където едвам половината от популацията има парцел.
Сравнително поравно се поделят българите, които живеят в къща и тези в апартамент. Според статистиката към 54,5% от популацията у нас живее в къщи, а 45,5% – в жилища в блокове. По този индикатор се разграничаваме от болшинството страни в Евросъюза, където по-голяма част от популацията населява къщи през 2016 година Най-висок % е регистриран в Ирландия – 92,5 на 100 от жителите и Обединеното кралство – 85 на 100, следвани от Хърватия – 80 на 100, Белгия – 78 та 100 и Холандия – 76 на 100. Най-малък % хора – под 50 на 100 – живеят в къщи в Испания, Естония, Латвия и Литва.
Националната статистика демонстрира, че популацията у нас в края на предходната година е било малко над 7,1 милиона души. От тях 5,3 милиона българи или 73 на 100 са обитавали жилища в градовете и към 1,8 милиона – 23% – в селата.
Броят на селата у нас през предходната година е бил малко под 5 000, като 157 напълно са били без население, а в 1 148 села у нас са живеели сред 1 и 49 души.
Сградите рискови при земетресение
Три четвърти от жилищата – в 30-годишни панелки
Повече от три четвърти от жилищата в България се намират в здания, които са на възраст над 30 години, а неналичието на поддръжка е довела до разваляне на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища, коридори и течове. Това се показва в разбор на Световната банка, поръчан от Министерство на районното развиване и благоустройството. Освен това огромна част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни здания от социализма, доста от които са построени от панели.
В същото време от ден на ден хора живеят в сиромашки квартали и противозаконни селища, колкото и общините, страдащи от липса на финанси, да се пробват да обезпечат обществени жилища на своите най-уязвими жители, настояват от Световната банка. Според специалистите й огромна част от жилищния фонд е стар и неприятно поддържан, като част от него е евентуално уязвим за сеизмични вреди.
За към 42% от едночленните семейства и за 31% от наемателите на пазарни цени, разноските за жилище са непостижими. Повече от една трета от младите пък не могат да си разрешат личен дом и по тази причина не престават да живеят с родителите си.
Ръст на разрешителните за градеж
Общо 1526 разрешителни за градеж на жилищни здания със 7135 жилища в тях и 934 851 квадратни метра разгъната застроена повърхност са издали локалните администрации в страната през третото тримесечие на 2017 година. Това е нарастване от 29% на разрешителните и на 44,5% на жилищата, в съпоставяне със същия интервал на 2016 година, демонстрират настоящи данни на Национален статистически институт.
Областите София град, Пловдив, Варна и Бургас остават водещи във връзка с строителството, изключително на жилища, въпреки и трендовете в Бургас да демонстрират закъснение в този сегмент. Най-голям брой разрешителни за градеж на нови жилищни здания за интервала юли-септември 2017 година са издадени в областите София (столица) – 262, Пловдив – 239 и Варна – 154. Отново в област София следва да бъдат стартирани най-вече здания – 2432, следват Пловдив с 1371, Варна – 751 и Бургас – 636.
В съпоставяне с третото тримесечие на 2016 година започнатите нови жилищни здания се усилват с 18,3%, жилищата в тях – с 8,4%, а разгънатата им застроена повърхност – с 14,1%. Строителство на максимален брой нови здания е почнало в областите: Пловдив – 165 жилищни и 80 други сгради; София (столица) – 135 жилищни, 4 административни и 27 други сгради; Варна – 85 жилищни и 38 други сгради; Стара Загора – 73 жилищни и 47 други здания.
Ирена Перфанова, ръководител на Националното съдружие „ Недвижими парцели “:
Търсят се парцели от 60 000 до
150 000 евро
“България е една от страните с доста висок % на владеене на персонално имущество и е обикновено по-голямата част от парцелите да са на 40-50-годишна възраст ”, разгласи за вестника Ирена Перфанова, ръководител на Националното съдружие “Недвижими парцели ”. Тя прецизира, че за ново строителство се приказва през последните 27 години, т.е. интервалът на частния бизнес в строителството и неговия обсег.
“Има, несъмнено и доста парцели, издигнати преди повече от 50 години и фамилии, които са станали притежатели на тези парцели преди повече от 50 години. Сред тях можем да включим и жилищата, възобновени по реставрация ”, безапелационна е тя. На въпрос какви жилища търсят купувачите през тази година, специалистът изяснява, че те са “в диапазона сред 60 000 и 150 000 евро ”.
Тихомир Тошев,
кредитен съветник:
Все повече хора ще теглят ипотечен заем
Голяма част от личните жилища, които българите имат, са в селата и дребните градове, разяснява пред “Труд ” кредитният съветник Тихомир Тошев. Последните години обаче се следи наклонност от ден на ден хора да се придвижват към огромните градове, а там доста рядко може да се купи парцел със лични спестявания, изясни Тошев. Затова съгласно него наклонността ще се обърне и от ден на ден хора ще теглят ипотечен заем за жилище.
Спадът на лихвите по заемите за парцел също способства за по-голямото търсене, както и фактът, че след финансовата рецесия, която засегна и нашата страна, доста българи отлагаха взимането на заем, само че в този момент към този момент излизат на пазара, добави специалистът. Тошев предвижда, че тази година банките ще отчетат сериозен растеж при ипотечното кредитиране, както и при покупко-продажбите с парцели. Последно изследване на портала “Моите пари ” сподели, че се следи завишение на мечтаните суми измежду неползващите ипотечен заем. Предпочитаните суми са в диапазона от 25 000 до 100 000 лева
Българите избират да теглят заеми в лв., а не в евро. Основните претекстове за избора им са, че получават приходите си в левове, както и по-ниската цена на заемите в национална валута.
Заем за покупка на жилище са теглили под 1 % от румънците, а едвам 4% от съседите ни са чартърен.
При нас въпреки всичко 17,7 % от българите живеят чартърен, твърди Евростат. Близо 3% заплащат на пазарни цени, а 14,8 на 100 са на контролиран наем или най-често става въпрос за използването на общински жилища.
И макар че огромна част от българите имат жилище, се оказва, че една трета от парцелите у нас са необитаеми. В собствен отчет Световната банка разгласи, че в България има 3,9 милиона жилища и към 3 милиона семейства. Те обаче населяват 2,7 милиона парцела или един от седем българи живее в жилище, което се споделя от повече от едно домакинство. Често до три генерации – или 6-8 членове на фамилията, живеят в дребен апартамент от 60 м2. За съпоставяне в Европейския съюз приблизително към 70 на 100 от хората са притежатели на жилищата си, а 30% са наематели. Най-нисък е този % в Германия и Австрия, където едвам половината от популацията има парцел.
Сравнително поравно се поделят българите, които живеят в къща и тези в апартамент. Според статистиката към 54,5% от популацията у нас живее в къщи, а 45,5% – в жилища в блокове. По този индикатор се разграничаваме от болшинството страни в Евросъюза, където по-голяма част от популацията населява къщи през 2016 година Най-висок % е регистриран в Ирландия – 92,5 на 100 от жителите и Обединеното кралство – 85 на 100, следвани от Хърватия – 80 на 100, Белгия – 78 та 100 и Холандия – 76 на 100. Най-малък % хора – под 50 на 100 – живеят в къщи в Испания, Естония, Латвия и Литва.
Националната статистика демонстрира, че популацията у нас в края на предходната година е било малко над 7,1 милиона души. От тях 5,3 милиона българи или 73 на 100 са обитавали жилища в градовете и към 1,8 милиона – 23% – в селата.
Броят на селата у нас през предходната година е бил малко под 5 000, като 157 напълно са били без население, а в 1 148 села у нас са живеели сред 1 и 49 души.
Сградите рискови при земетресение
Три четвърти от жилищата – в 30-годишни панелки
Повече от три четвърти от жилищата в България се намират в здания, които са на възраст над 30 години, а неналичието на поддръжка е довела до разваляне на покривите и фасадите, зле поддържани стълбища, коридори и течове. Това се показва в разбор на Световната банка, поръчан от Министерство на районното развиване и благоустройството. Освен това огромна част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни здания от социализма, доста от които са построени от панели.
В същото време от ден на ден хора живеят в сиромашки квартали и противозаконни селища, колкото и общините, страдащи от липса на финанси, да се пробват да обезпечат обществени жилища на своите най-уязвими жители, настояват от Световната банка. Според специалистите й огромна част от жилищния фонд е стар и неприятно поддържан, като част от него е евентуално уязвим за сеизмични вреди.
За към 42% от едночленните семейства и за 31% от наемателите на пазарни цени, разноските за жилище са непостижими. Повече от една трета от младите пък не могат да си разрешат личен дом и по тази причина не престават да живеят с родителите си.
Ръст на разрешителните за градеж
Общо 1526 разрешителни за градеж на жилищни здания със 7135 жилища в тях и 934 851 квадратни метра разгъната застроена повърхност са издали локалните администрации в страната през третото тримесечие на 2017 година. Това е нарастване от 29% на разрешителните и на 44,5% на жилищата, в съпоставяне със същия интервал на 2016 година, демонстрират настоящи данни на Национален статистически институт.
Областите София град, Пловдив, Варна и Бургас остават водещи във връзка с строителството, изключително на жилища, въпреки и трендовете в Бургас да демонстрират закъснение в този сегмент. Най-голям брой разрешителни за градеж на нови жилищни здания за интервала юли-септември 2017 година са издадени в областите София (столица) – 262, Пловдив – 239 и Варна – 154. Отново в област София следва да бъдат стартирани най-вече здания – 2432, следват Пловдив с 1371, Варна – 751 и Бургас – 636.
В съпоставяне с третото тримесечие на 2016 година започнатите нови жилищни здания се усилват с 18,3%, жилищата в тях – с 8,4%, а разгънатата им застроена повърхност – с 14,1%. Строителство на максимален брой нови здания е почнало в областите: Пловдив – 165 жилищни и 80 други сгради; София (столица) – 135 жилищни, 4 административни и 27 други сгради; Варна – 85 жилищни и 38 други сгради; Стара Загора – 73 жилищни и 47 други здания.
Ирена Перфанова, ръководител на Националното съдружие „ Недвижими парцели “:
Търсят се парцели от 60 000 до
150 000 евро
“България е една от страните с доста висок % на владеене на персонално имущество и е обикновено по-голямата част от парцелите да са на 40-50-годишна възраст ”, разгласи за вестника Ирена Перфанова, ръководител на Националното съдружие “Недвижими парцели ”. Тя прецизира, че за ново строителство се приказва през последните 27 години, т.е. интервалът на частния бизнес в строителството и неговия обсег.
“Има, несъмнено и доста парцели, издигнати преди повече от 50 години и фамилии, които са станали притежатели на тези парцели преди повече от 50 години. Сред тях можем да включим и жилищата, възобновени по реставрация ”, безапелационна е тя. На въпрос какви жилища търсят купувачите през тази година, специалистът изяснява, че те са “в диапазона сред 60 000 и 150 000 евро ”.
Тихомир Тошев,
кредитен съветник:
Все повече хора ще теглят ипотечен заем
Голяма част от личните жилища, които българите имат, са в селата и дребните градове, разяснява пред “Труд ” кредитният съветник Тихомир Тошев. Последните години обаче се следи наклонност от ден на ден хора да се придвижват към огромните градове, а там доста рядко може да се купи парцел със лични спестявания, изясни Тошев. Затова съгласно него наклонността ще се обърне и от ден на ден хора ще теглят ипотечен заем за жилище.
Спадът на лихвите по заемите за парцел също способства за по-голямото търсене, както и фактът, че след финансовата рецесия, която засегна и нашата страна, доста българи отлагаха взимането на заем, само че в този момент към този момент излизат на пазара, добави специалистът. Тошев предвижда, че тази година банките ще отчетат сериозен растеж при ипотечното кредитиране, както и при покупко-продажбите с парцели. Последно изследване на портала “Моите пари ” сподели, че се следи завишение на мечтаните суми измежду неползващите ипотечен заем. Предпочитаните суми са в диапазона от 25 000 до 100 000 лева
Българите избират да теглят заеми в лв., а не в евро. Основните претекстове за избора им са, че получават приходите си в левове, както и по-ниската цена на заемите в национална валута.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ