Над 80% от активните фонд мениджъри не успяват да победят

Над 80% от дейните фонд мениджъри не съумяват да победят показателя. Това е едно от тези фрази, които се повтарят съвсем мантрано в света на вложенията, постоянно с привкус на назидателност към самостоятелните вложители, които „ си мислят, че могат да бият пазара “. Но както постоянно подчертаваме в разбора на поведенчески феномени – истината не постоянно е в заглавието. Въпросът тук не е дали множеството фонд мениджъри не съумяват – това е открит факт. Въпросът е за какво, какво значи това за самостоятелния вложител и дали дейното вложение би трябвало да бъде отписано.Основната причина толкоз огромна част от мениджърите да не победят пазара не е безусловно в неналичието на умения. А в структурата на самия пазар и в естеството на дейното ръководство – такси, регулаторни ограничавания, размер, и не на последно място – човешка логика на психиката. Когато управляваш фонд с активи за десетки или стотици милиарди, просто не можеш да бъдеш еластичен като самостоятелен вложител с портфейл от 50 хиляди $. Големите фондове са като танкери – сложни за маневриране. И когато пазарът се завърти внезапно, те постоянно закъсняват.Тук идва първата подигравка – всеобщото доказателство за неуспеха на дейните фонд мениджъри в действителност може да бъде мотив в интерес на самостоятелното интензивно вложение, в случай че бъде подходено редовно и с схващане. Индексите бият масата фондове, само че не тъй като са „ по-умни “, а тъй като имат по-ниски разноски и следват беземоционално избрана конструкция. В същото време най-хубавите вложители в историята – от Бъфет до Линч – са точно дейни. Разликата не е в избора сред интензивно и пасивно, а в дисциплината, структурата и времевия небосвод.За самостоятелния вложител дейното вложение не би трябвало да значи „ престрелка в тъмното “. То би трябвало да бъде съзнателен избор – основан на разбор, тактика и дълготрайна логичност. Да търсиш стойност, да откриваш подценени компании, да се позиционираш по отношение на макроцикли, да управляваш риска посредством диверсификация – това не е хазарт. Това е дейна форма на мислене. И точно тук множеството вложители бъркат – не тъй като са дейни, а тъй като са импулсивни. Често търгуват без проект, водени от боязън или лакомия, и без да изградят механизми за промяна.Друг значим аспект е времето. Индексите побеждават в дълъг интервал, само че не постоянно. В избрани стадии от пазарния цикъл – например при ротация сред браншове, при взрив на съответна тема (като AI), или при спадове, дейните вложители могат да изпреварят показателя доста, в случай че се нареждат добре. Проблемът е, че доста от тях не остават дълго в позициите си, продават при първи спад и по този начин обезсмислят първичната си теза. Пазарът възнаграждава последователността, а не хиперактивността.Именно тук се крие действителната стойност на дейното вложение – не в това да се опиташ да „ биеш “ показателя всеки месец, а в това да изградиш портфейл, който отразява твоето схващане за стойност, риск и бъдещи благоприятни условия. Това може да включва избор на компании, които смяташ за недооценени, на тематики с дълготраен капацитет, или даже стратегическо сортиране на ETF-и, които не следват необятния показател, а характерни браншове или фактори.Да, пасивното вложение е уместно за мнозина. Но отричането на дейното като цяло е капан – тъй като по този начин се подценява главният мотор на пазарите: човешката вътрешен глас, предприемаческото мислене и способността да се възползваме от неефективности. Пазарът не е съвършен. Ако беше, нямаше да има рецесии, балони или сривове. А всеки, който е бил на пазара в задоволително дълъг интервал, знае, че точно в тези моменти се крият опциите за същински напредък.Фактът, че множеството дейни фонд мениджъри не побеждават показателя, не би трябвало да бъде възприеман като доказателство за цялостното предимство на пасивните тактики. По-скоро би трябвало да ни накара да се запитаме какво значи „ триумф “ за нас като вложители. За някои това е просто да следват показателя. За други – да изградят тактика, която отразява персоналните им цели, толеранс към риск и схващане за пазарите. В този смисъл дейното вложение не е мъртво. Мъртва е единствено концепцията за лесна облага без изпитание. А това важи и за пасивното.Истинският избор не е сред интензивно и пасивно, а сред осъзнато и неосъзнато вложение. И в случай че методът ти е премислен, основан на логичност, тестван във времето и адаптивен, дейното вложение остава не просто годен, а евентуално по-добър път към дълготрайна стойност. Не всеки ще победи пазара. Но това не значи, че не си коства да опиташ – стига да знаеш какво правиш и да играеш дългата игра.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.