Над 50 съдии, прокурори и адвокати от България и Румъния

Над 50 съдии, прокурори и юристи от България и Румъния обсъждаха в Русе правата на индивида в Европейски Съюз. В едно изследване на "Галъп интернешънъл " за познаване на правото на Европейски Съюз, което демонстрира висока самокритичност, изразяваща се в всеобщо признание на незадоволителна подготовка. Същото и в по-голяма степен се отнася до познаването на Хартата на главните права в Европейски Съюз както от юристите, по този начин и от жителите.

"Подобрява се информираността, само че и няма подозрение, че не е задоволителна. Несъмнено най-големият проблем е ниската степен на познаване на правата от страна на самите жители. Веднъж – на правата, произлизащи от правото на Европейски Съюз. И повторно, има и огромно непознаване на правата, които българските жители имат по силата на Българската конституция, които безспорно остават водещи, по-важни, по-приложими ". Така разяснява пред БНР проф. Атанас Семов срещата в Русе и информираността за правата на жителите. Това е вторият семинар с румънски съдии и има за задача да обясни по какъв начин правото на Европейски Съюз да бъде доближено повече към жителите (съществена е ролята на адвокатите).

"Второ, по какъв начин да се усъвършенства качеството на използването на правото на Европейски Съюз от националните съдии. По редица каузи съдията приема, че правото на Европейски Съюз е неотносимо и отхвърля да се занимава с него. А това е нарушаване. В други случаи го ползва погрешно (правото на ЕС) или въобще не го ползва – отново по този начин в нарушаване. Имаме образци на трагично недоумение и непознаване – "съдията мери кръвното в градуси " по въпроси от правото на Европейски Съюз. Разбира се, имаме и позитивни образци ", изясни проф. Семов.

По Програма "Правосъдие " на Европейска комисия се прави огромен уебсайт, където с изключение на профилирани материали за в допълнение обучаване на съдии, юристи и прокурори, ще има и богата информация за жителите.

"Всеки ще може да влезе и да види какви правата му, като жител на Европейски Съюз, какви са правата му по Хартата на главните права на Европейски Съюз, в кои случаи и по какъв начин може да ги пази ", уточни юристът.

По отношение на кандидатурата на Лаура Кьовеши за основен прокурор на Европейски Съюз проф Семов разяснява, че въпросът е с огромните очаквания Европейски Съюз "да оправи " новоприсъединилите се страни. „ Сега Европейски Съюз е напът да сътвори два нови механизма – единият е Новият механизъм за наблюдаване над законността във всички държави-членки, с който ще бъде сменен досегашният мониторинг върху България и Румъния. Вторият механизъм е Европейската прокуратура. Много е значимо да се схванат ясно две неща. Първо, ролята на основния прокурор на тази нова Европейска прокуратура не е доста огромна. Той има единствено ръководителски пълномощия. Не толкоз основни, сигурно, колкото има да речем основният прокурор по нашата Конституция”, изясни проф. Семов.

Второто съгласно него е, че Европейската прокуратура се занимава единствено с закононарушения против финансовите ползи на Съюза и в частност по отношение на бюджета на Съюза за европейските фондове. „ И няма никакви пълномощия по други въпроси, свързани с нарушавания на закона от държавите-членки. Например корупцията – отвън случаите, свързани с еврофондове. Ако има огромни упования, дано те да бъдат понижени ", предизвести той.

Проф. Семов акцентира, че никой не може от Брюксел или другаде на открито да ни свърши работата във връзка с законността и правовата страна. "Впрочем тази работа трябваше да сме я свършили преди присъединението ни към Европейски Съюз, тъй като това беше един от критериите за участие. И тогава Европейска комисия си затвори очите по геополитически аргументи и предложи за приемане страни като България, Румъния и Полша, където надалеч не беше затрупан критерият за правда и права на индивида ", напомни професорът.

За похищенията върху свободата на словото у нас, проф. Семов съобщи своята позиция: "Разтревожен съм на първо място като жител. Това не е европейско, не е правово, не е конституционно, не е възможно в една зряла народна власт. Това, което се случи има две елементи – едната е натискът, а другата – реакцията. И реакцията на публицистите от Националното радио, както и на публицисти от други медии в поддръжка на БНР, беше реакция на едно зряло гражданско общество, сензитивно, нетърпящо сходен тип безобразия. Тази реакция докара незабавно до преустановяване на този тип корист с власт. Разбира се, би трябвало да се отиде нататък, да се разбере кой и за какво си разреши това. Това не е първият, няма и да е последният сходен образец. Но то демонстрира и нещо позитивно – съзнанието за голямата роля на медиите, и преди всичко, на Националното радио, като най-реактивна и най-точна медия в България ".

Проф. Семов изясни, че по проблема Конституционният съд може да реагира на сходни похищения, в случай че бъде сезиран от тези, които имат право да го сезират. По думите му, за жалост обаче, у нас няма самостоятелна конституционна тъжба. „ И второ, Конституционният съд може да се произнесе единствено в случай че текст на закон опонира на Конституцията. В случая става дума за произвол отвън закона, става дума за интервенция, каквато законът не планува ", сподели проф. Атанас Семов и подчертава върху огромната социална, а и държавническа роля на свободната информация.