НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПЕРСОНАЛИЗИРАНО ЛЕЧЕНИЕ И ПО-ПРЕЦИЗНА ДИАГНОСТИКА БЯХА ВЪВ ФОКУСА НА XIII МЕЖДУНАРОДНА СРЕЩА НА КЛУБ МЛАД ОНКОЛОГ
Над 200 медицински експерти от България и чужбина разискаха напредъка в онкологията, ролята на биомаркерите, образната диагностика, изкуствения разсъдък и мултидисциплинарната грижа
XIII интернационална среща на Клуб „ Млад онколог " на тематика „ Deep Dive In Oncology - Precision, Prediction and Progress " се организира от 15 до 17 май 2026 година в Hyatt Regency Pravets. Партньори на конференцията бяха Chinese European Alliance of Oncology и Balkan Investigational Network of Oncology. Форумът събра над 200 медицински експерти от цялата страна, измежду които 55 лектори, като 16 от тях бяха от Германия, Австрия, Белгия, Италия, Португалия, Гърция и Китай.
„ Тук сме дружно освен като експерти, само че и като общественост. Произхождаме от разнообразни култури, институции и стадии от кариерата си, само че всички сме твърдо решени да бъдем поредни в правото си да разбираме и лекуваме рака. Онкологията не е лесна. Тя изисква разсъдък, преценка, прочувствена мощ. Тя е и напълно човешки взор. Такъв, където науката среща емпатията и където всеки е угрижен с вярата за още един рожден ден и още един утринен ден за някого. Тази среща не е просто продан на познания. Тя е празник на световното съдействие против заболяването, на споделената задача, която ни свързва, с цел да преодолеем границите, страданието и в последна сметка да допринесем за бъдещето, където ракът няма да провокира боязън, а схващане и превъзмогване ", сподели при откриването на форума доктор Росица Кръстева, ръководител на Клуб Млад Онколог и шеф на Онкологичния център в МБАЛ " Уни Хоспитал ".
Събитието беше отдадено на едни от най-важните промени в актуалната онкология - навлизането на персонализираната медицина, по-прецизната диагностика, потреблението на биомаркери, ролята на изкуствения разсъдък и смисъла на мултидисциплинарния метод при избора на лекуване. В рамките на научната стратегия бяха прегледани настоящи тематики, свързани с рака на белия дроб, рака на гърдата, колоректалния карцином, рака на простатата, стомашните тумори, меланома, мозъчните и чернодробните метастази, както и сигурността на медицинските експерти при работа с рискови лекарствени артикули.
Първата научна сесия бе отдадена на рака на белия дроб. Проф. доктор Желязко Арабаджиев, дм, показа актуалните тактики за приложение на имунотерапията при недребноклетъчен рак на белия дроб, с акцент върху избора на най-подходящо лекуване за съответния пациент. Той обърна внимание, че има групи хора, които дълго време са били по-трудно включвани в актуалното лекуване - пациенти с автоимунни болести, хора в по-увредено общо положение или в по-напреднала възраст. По думите му в България към този момент има национални консенсусни рекомендации за имунолечение на пациенти с автоимунни болести, само че към 40% от тях към момента не получават имунотерапия, макар че биха могли да имат изгода от нея. Основното му обръщение бе, че напредъкът в имуноонкологията би трябвало да доближава и до тези пациенти, като решението се взема след прецизна оценка на успеваемостта, сигурността и самостоятелните характерности на болестта. Проф. Лотар Пилц от Германия показа ролята на периоперативните лечения при операбилен недребноклетъчен рак на белия дроб без EGFR/ALK разновидности, при които лекуването все по-често комбинира неоадювантна терапия преди интервенцията, хирургично лекуване и следваща адювантна терапия. Той подчертава върху нуждата лечебният избор да се базира на цялостна оценка на пациента - общо положение, етап на болестта, образна диагностика, хистология, PD-L1 статус, биомаркери и молекулярни проучвания, като решенията се вземат в границите на мултидисциплинарен туморен ръб. Посланието му бе, че хирургията остава централна в лекуването на операбилния NSCLC, само че прибавянето на периоперативна имунотерапия в композиция с химиотерапия към този момент се обрисува като актуален стандарт при уместно подбрани пациенти. Проф. Мауро Папоти от Италия акцентира основната роля на патолога в актуалната диагностика на рака на белия дроб, която през днешния ден не се лимитира единствено до установяване на типа израстък, а дава значима информация за неговите характерности и опциите за най-подходящо лекуване. Той обърна внимание, че в доста случаи диагнозата се слага посредством дребни биопсии, от които експертите би трябвало да извлекат оптимално доста информация - в това число точния вид израстък и неговия молекулярен профил, който може да насочи избора на персонализирана терапия. По думите му изключително значимо за пациента е и разграничението дали туморът в белия дроб е примитивен, или съставлява метастаза от друго онкологично заболяване, защото от тази преценка зависи вярната диагноза и последващото лечебно държание. Ключовото обръщение от думите на доктор София Бака от Гърция е, че при дребноклетъчния рак на белия дроб през последните години се следи забележителен прогрес, като към общоприетото лекуване към този момент се прибавят по-ефективни имунотерапии и нови дейни медикаменти, които уголемяват опциите за терапия. Проф. Кристиан Манеголд от Германия открои като максимален прогрес в лекуването на рака на белия дроб по-доброто схващане на генетичната природа на болестта, което разрешава през днешния ден да се разграничават разнообразни подтипове тумори и да се ползва по-прецизен лечебен метод. Това развиване стои в основата на навлизането на таргетните лечения при пациенти с избрани генетични промени, както и на актуалната имунотерапия при други групи пациенти. По думите му актуалното лекуване към този момент изисква тясно съдействие сред медицински онколози, патолози, лъчетерапевти и хирурзи, а срещи като тази са изключително скъпи за обмена на нови познания и опит сред одобрените експерти и младите онколози.
Втората научна сесия реалокира фокуса върху новостите в лекуването на рака на гърдата. Проф. Георгиос Зографос от Гърция показа, че лекуването на болестта се развива все по-силно в посока персонализиран и по-щадящ метод. Благодарение на напредъка в лекарственото лекуване, в това число предоперативната химиотерапия, имунотерапията и новите таргетни лечения, при част от пациентките към този момент е допустимо да се понижи размерът на хирургичната интервенция, изключително в региона на лимфните възли, без това да компрометира резултатите. Той подчертава, че актуалното лекуване на рака на гърдата не може да бъде решение на един доктор, а изисква работа в мултидисциплинарен екип - хирург, медицински онколог, патолог, рентгенолог, психотерапевт, физиотерапевт и други експерти, които дружно дефинират най-хубавия метод за всяка пациентка. Д-р Кевин Пюни от Белгия приказва за напредъка в лекуването на рака на гърдата, в това число при по-предизвикателни подтипове като тройно отрицателния рак, който дълго време е имал лимитирани лечебни благоприятни условия. През последните години навлизането на PARP инхибитори, имунотерапия и антитяло-лекарствени конюгати уголемява опциите за по-таргетирано лекуване и дава нова вяра както при ранни, по този начин и при напреднали форми на болестта. Той подчертава върху смисъла на генетичните проучвания и нуждата да се вземат поради персоналната и фамилната анамнеза, в това число случаи на рак на гърдата, яйчниците, простатата или панкреаса в фамилията. Проф. Савелина Поповска показа все по-важната роля на генетичните проучвания при рака на гърдата, които през днешния ден оказват помощ освен за оценка на наследствения риск, само че и за избора на най-подходящото лекуване за съответния пациент. Тя изясни, че промени в гени като BRCA1, BRCA2 и PALB2 могат да насочат лекарите към персонализирани лечения, в това число към модерни таргетни медикаменти, които работят по-насочено по отношение на характерностите на тумора. Акцент беше подложен и върху други биомаркери, които дават спомагателна информация за държанието на болестта и могат да разширят опциите за таргетна терапия и имунотерапия. Основното обръщение на лекцията беше, че генетичните проучвания би трябвало все по-често да бъдат част от рутинната грижа при рака на гърдата, а решенията за лекуване да се вземат в екип от онколози, молекулярни диагностици и медицински генетици.
Третата научна сесия бе отдадена на разнообразни туморни локализации. Представен бе капацитетът на водородния сулфид като нов биомаркер за оценка на самостоятелния риск от развиване на колоректален рак. Презентацията сложи акцент върху връзката сред питателните привички, чревния микробиом и производството на водороден сулфид от избрани бактерии, като данни от огромни епидемиологични изследвания свързват сходни микробиомни промени с нараснал риск от рак на дебелото черво и ректума.
Представена беше и ролята на PET/CT образната диагностика при рак на стомаха, в това число за оценка на ранния отговор към неоадювантна химиотерапия, вярно стадиране и разкриване на лимфни и далечни метастази.
По отношение на рака на простатата проф. Паоло Кастелучи от Италия акцентира, че образната диагностика има решаваща роля, тъй като освен демонстрира разпространяването на болестта, само че и оказва помощ да се дефинира кой пациент е подобаващ за съответна таргетна терапия.
Представена беше ролята на неоадювантната терапия при операбилен високорисков меланом - метод, който все по-уверено навлиза при пациенти с клинично установим етап III на болестта. Д-р Марио Мандала от Италия сложи акцент върху по-прецизния избор на лекуване при пациенти с напреднал меланом, като акцентира, че решението не би трябвало да се основава единствено на диагнозата, а и на характерностите на болестта и положението на пациента. По думите му през последните години има прогрес в лекуването на меланома, обвързван с навлизането на имунотерапията - независимо или в композиция - както и с таргетните лечения, които към този момент се ползват както в ранните, по този начин и в напредналите стадии на болестта. Въпреки напредъка в лечението, главното обръщение на проф. Мандала е, че ранното разкриване и профилактиката са основни, тъй като колкото по-рано бъде диагностициран меланомът, толкоз по-добри са възможностите за сполучливо лекуване.
Темата за безвредната работа с рискови лекарствени артикули, в това число цитотоксични лекарства, които могат да имат неподходящо влияние върху здравето на медицинския личен състав при професионална експозиция, бе прегледана от маг. фарм. Велина Григорова. Основното обръщение бе, че сигурността на медицинските експерти е неразделна част от качествената онкологична грижа и изисква систематичен метод, общоприети оперативни процедури и ефикасен надзор.
Сред акцентите в програмата на конференцията бяха още интерактивен туморен ръб с присъединяване на водещи специалисти, профилиран уъркшоп по патология за рака на белия дроб, както и симпозиуми, отдадени на персонализацията на лекуването при разнообразни онкологични болести. На интернационалната среща бяха показани и RWD /Real World Data/ - данни от действителната процедура и персонален опит. Те бяха презентирани на международно равнище от българските лектори доктор Георги Ганев, доктор Димо Димов, доктор Росица Кръстева, доктор Георги Димитров и доктор Мария Михайлова.
Конференцията сложи специфичен акцент върху младите онколози и обмена на на практика опит посредством интерактивна панелна полемика - Crossroad panel за първи път с извънреден интерес и интернационално присъединяване. В рамките на събитието се организира и постерна сесия, която даде опция за показване на научна работа и клинични наблюдения от експерти в региона на онкологията. В края на конференцията се организира и къса гала, на която бяха отличени създателите на трите най-хубави постера. Първата премия бе връчена на екипа по радиационна онкология на Уни Хоспитал, Панагюрище, с втора премия бяха наградени лекарите от Университетската болница „ Д-р Георги Странски ", Плевен, а третата премия завоюваха специализантите от румънският Университет по медицина и фармация „ Карол Давила ", Букурещ.
XIII интернационална среща на Клуб „ Млад онколог " на тематика „ Deep Dive In Oncology - Precision, Prediction and Progress " се организира от 15 до 17 май 2026 година в Hyatt Regency Pravets. Партньори на конференцията бяха Chinese European Alliance of Oncology и Balkan Investigational Network of Oncology. Форумът събра над 200 медицински експерти от цялата страна, измежду които 55 лектори, като 16 от тях бяха от Германия, Австрия, Белгия, Италия, Португалия, Гърция и Китай.
„ Тук сме дружно освен като експерти, само че и като общественост. Произхождаме от разнообразни култури, институции и стадии от кариерата си, само че всички сме твърдо решени да бъдем поредни в правото си да разбираме и лекуваме рака. Онкологията не е лесна. Тя изисква разсъдък, преценка, прочувствена мощ. Тя е и напълно човешки взор. Такъв, където науката среща емпатията и където всеки е угрижен с вярата за още един рожден ден и още един утринен ден за някого. Тази среща не е просто продан на познания. Тя е празник на световното съдействие против заболяването, на споделената задача, която ни свързва, с цел да преодолеем границите, страданието и в последна сметка да допринесем за бъдещето, където ракът няма да провокира боязън, а схващане и превъзмогване ", сподели при откриването на форума доктор Росица Кръстева, ръководител на Клуб Млад Онколог и шеф на Онкологичния център в МБАЛ " Уни Хоспитал ".
Събитието беше отдадено на едни от най-важните промени в актуалната онкология - навлизането на персонализираната медицина, по-прецизната диагностика, потреблението на биомаркери, ролята на изкуствения разсъдък и смисъла на мултидисциплинарния метод при избора на лекуване. В рамките на научната стратегия бяха прегледани настоящи тематики, свързани с рака на белия дроб, рака на гърдата, колоректалния карцином, рака на простатата, стомашните тумори, меланома, мозъчните и чернодробните метастази, както и сигурността на медицинските експерти при работа с рискови лекарствени артикули.
Първата научна сесия бе отдадена на рака на белия дроб. Проф. доктор Желязко Арабаджиев, дм, показа актуалните тактики за приложение на имунотерапията при недребноклетъчен рак на белия дроб, с акцент върху избора на най-подходящо лекуване за съответния пациент. Той обърна внимание, че има групи хора, които дълго време са били по-трудно включвани в актуалното лекуване - пациенти с автоимунни болести, хора в по-увредено общо положение или в по-напреднала възраст. По думите му в България към този момент има национални консенсусни рекомендации за имунолечение на пациенти с автоимунни болести, само че към 40% от тях към момента не получават имунотерапия, макар че биха могли да имат изгода от нея. Основното му обръщение бе, че напредъкът в имуноонкологията би трябвало да доближава и до тези пациенти, като решението се взема след прецизна оценка на успеваемостта, сигурността и самостоятелните характерности на болестта. Проф. Лотар Пилц от Германия показа ролята на периоперативните лечения при операбилен недребноклетъчен рак на белия дроб без EGFR/ALK разновидности, при които лекуването все по-често комбинира неоадювантна терапия преди интервенцията, хирургично лекуване и следваща адювантна терапия. Той подчертава върху нуждата лечебният избор да се базира на цялостна оценка на пациента - общо положение, етап на болестта, образна диагностика, хистология, PD-L1 статус, биомаркери и молекулярни проучвания, като решенията се вземат в границите на мултидисциплинарен туморен ръб. Посланието му бе, че хирургията остава централна в лекуването на операбилния NSCLC, само че прибавянето на периоперативна имунотерапия в композиция с химиотерапия към този момент се обрисува като актуален стандарт при уместно подбрани пациенти. Проф. Мауро Папоти от Италия акцентира основната роля на патолога в актуалната диагностика на рака на белия дроб, която през днешния ден не се лимитира единствено до установяване на типа израстък, а дава значима информация за неговите характерности и опциите за най-подходящо лекуване. Той обърна внимание, че в доста случаи диагнозата се слага посредством дребни биопсии, от които експертите би трябвало да извлекат оптимално доста информация - в това число точния вид израстък и неговия молекулярен профил, който може да насочи избора на персонализирана терапия. По думите му изключително значимо за пациента е и разграничението дали туморът в белия дроб е примитивен, или съставлява метастаза от друго онкологично заболяване, защото от тази преценка зависи вярната диагноза и последващото лечебно държание. Ключовото обръщение от думите на доктор София Бака от Гърция е, че при дребноклетъчния рак на белия дроб през последните години се следи забележителен прогрес, като към общоприетото лекуване към този момент се прибавят по-ефективни имунотерапии и нови дейни медикаменти, които уголемяват опциите за терапия. Проф. Кристиан Манеголд от Германия открои като максимален прогрес в лекуването на рака на белия дроб по-доброто схващане на генетичната природа на болестта, което разрешава през днешния ден да се разграничават разнообразни подтипове тумори и да се ползва по-прецизен лечебен метод. Това развиване стои в основата на навлизането на таргетните лечения при пациенти с избрани генетични промени, както и на актуалната имунотерапия при други групи пациенти. По думите му актуалното лекуване към този момент изисква тясно съдействие сред медицински онколози, патолози, лъчетерапевти и хирурзи, а срещи като тази са изключително скъпи за обмена на нови познания и опит сред одобрените експерти и младите онколози.
Втората научна сесия реалокира фокуса върху новостите в лекуването на рака на гърдата. Проф. Георгиос Зографос от Гърция показа, че лекуването на болестта се развива все по-силно в посока персонализиран и по-щадящ метод. Благодарение на напредъка в лекарственото лекуване, в това число предоперативната химиотерапия, имунотерапията и новите таргетни лечения, при част от пациентките към този момент е допустимо да се понижи размерът на хирургичната интервенция, изключително в региона на лимфните възли, без това да компрометира резултатите. Той подчертава, че актуалното лекуване на рака на гърдата не може да бъде решение на един доктор, а изисква работа в мултидисциплинарен екип - хирург, медицински онколог, патолог, рентгенолог, психотерапевт, физиотерапевт и други експерти, които дружно дефинират най-хубавия метод за всяка пациентка. Д-р Кевин Пюни от Белгия приказва за напредъка в лекуването на рака на гърдата, в това число при по-предизвикателни подтипове като тройно отрицателния рак, който дълго време е имал лимитирани лечебни благоприятни условия. През последните години навлизането на PARP инхибитори, имунотерапия и антитяло-лекарствени конюгати уголемява опциите за по-таргетирано лекуване и дава нова вяра както при ранни, по този начин и при напреднали форми на болестта. Той подчертава върху смисъла на генетичните проучвания и нуждата да се вземат поради персоналната и фамилната анамнеза, в това число случаи на рак на гърдата, яйчниците, простатата или панкреаса в фамилията. Проф. Савелина Поповска показа все по-важната роля на генетичните проучвания при рака на гърдата, които през днешния ден оказват помощ освен за оценка на наследствения риск, само че и за избора на най-подходящото лекуване за съответния пациент. Тя изясни, че промени в гени като BRCA1, BRCA2 и PALB2 могат да насочат лекарите към персонализирани лечения, в това число към модерни таргетни медикаменти, които работят по-насочено по отношение на характерностите на тумора. Акцент беше подложен и върху други биомаркери, които дават спомагателна информация за държанието на болестта и могат да разширят опциите за таргетна терапия и имунотерапия. Основното обръщение на лекцията беше, че генетичните проучвания би трябвало все по-често да бъдат част от рутинната грижа при рака на гърдата, а решенията за лекуване да се вземат в екип от онколози, молекулярни диагностици и медицински генетици.
Третата научна сесия бе отдадена на разнообразни туморни локализации. Представен бе капацитетът на водородния сулфид като нов биомаркер за оценка на самостоятелния риск от развиване на колоректален рак. Презентацията сложи акцент върху връзката сред питателните привички, чревния микробиом и производството на водороден сулфид от избрани бактерии, като данни от огромни епидемиологични изследвания свързват сходни микробиомни промени с нараснал риск от рак на дебелото черво и ректума.
Представена беше и ролята на PET/CT образната диагностика при рак на стомаха, в това число за оценка на ранния отговор към неоадювантна химиотерапия, вярно стадиране и разкриване на лимфни и далечни метастази.
По отношение на рака на простатата проф. Паоло Кастелучи от Италия акцентира, че образната диагностика има решаваща роля, тъй като освен демонстрира разпространяването на болестта, само че и оказва помощ да се дефинира кой пациент е подобаващ за съответна таргетна терапия.
Представена беше ролята на неоадювантната терапия при операбилен високорисков меланом - метод, който все по-уверено навлиза при пациенти с клинично установим етап III на болестта. Д-р Марио Мандала от Италия сложи акцент върху по-прецизния избор на лекуване при пациенти с напреднал меланом, като акцентира, че решението не би трябвало да се основава единствено на диагнозата, а и на характерностите на болестта и положението на пациента. По думите му през последните години има прогрес в лекуването на меланома, обвързван с навлизането на имунотерапията - независимо или в композиция - както и с таргетните лечения, които към този момент се ползват както в ранните, по този начин и в напредналите стадии на болестта. Въпреки напредъка в лечението, главното обръщение на проф. Мандала е, че ранното разкриване и профилактиката са основни, тъй като колкото по-рано бъде диагностициран меланомът, толкоз по-добри са възможностите за сполучливо лекуване.
Темата за безвредната работа с рискови лекарствени артикули, в това число цитотоксични лекарства, които могат да имат неподходящо влияние върху здравето на медицинския личен състав при професионална експозиция, бе прегледана от маг. фарм. Велина Григорова. Основното обръщение бе, че сигурността на медицинските експерти е неразделна част от качествената онкологична грижа и изисква систематичен метод, общоприети оперативни процедури и ефикасен надзор.
Сред акцентите в програмата на конференцията бяха още интерактивен туморен ръб с присъединяване на водещи специалисти, профилиран уъркшоп по патология за рака на белия дроб, както и симпозиуми, отдадени на персонализацията на лекуването при разнообразни онкологични болести. На интернационалната среща бяха показани и RWD /Real World Data/ - данни от действителната процедура и персонален опит. Те бяха презентирани на международно равнище от българските лектори доктор Георги Ганев, доктор Димо Димов, доктор Росица Кръстева, доктор Георги Димитров и доктор Мария Михайлова.
Конференцията сложи специфичен акцент върху младите онколози и обмена на на практика опит посредством интерактивна панелна полемика - Crossroad panel за първи път с извънреден интерес и интернационално присъединяване. В рамките на събитието се организира и постерна сесия, която даде опция за показване на научна работа и клинични наблюдения от експерти в региона на онкологията. В края на конференцията се организира и къса гала, на която бяха отличени създателите на трите най-хубави постера. Първата премия бе връчена на екипа по радиационна онкология на Уни Хоспитал, Панагюрище, с втора премия бяха наградени лекарите от Университетската болница „ Д-р Георги Странски ", Плевен, а третата премия завоюваха специализантите от румънският Университет по медицина и фармация „ Карол Давила ", Букурещ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ