Над 2 милиона българи живеят под прага на бедността
Над 2,1 милиона българи живеят с приходи под линията на беднотия. Което значи, че имат месечен приход под 348 лв.. Става въпрос за над 30 % от семействата в страната. В същото време едвам 28,7% от фамилиите са с общ приход над издръжката на живот.
Това демонстрират данните на КНСБ за линията на беднотия, приходите и издръжката на живот, показани през днешния ден на конференция.
Според ръководителя на синдиката Пламен Димитров, постепенно понижава броят на бедните, само че той към момента е с доста високи равнища. Над 1322 пенсионери живеят с пенсия под прага на бедността.
С 87 лв. е поскъпнала месечната прехрана на четиричленно семейство за последната една година. През второто тримесение на тази година, едно семейство се е нуждаело от 2 448 лв., с цел да покрие разноските си за един месец. Това е с шест лв. повече по отношение на първото тримесение на годината и с 87 лв. повече, по отношение на същия интервал на предходната.
937 лв. е междинната чиста работна заплата в страната. Според ръководителя на КНСБ Пламен Димитров обаче, тя би трябвало да е 1224 лв.. Едни 300 лв. ги няма в джоба на всеки, разяснява той.
Разликата сред това какъв брой получаваме и какъв брой ни би трябвало, въпреки всичко в годините се стопява, демонстрират данните на синдикатите. Устойчиво, съгласно КНСБ, нараства междинната работна заплата.
Проблем е обаче мощно изразената районна диференциаяция на заплатите. Във Видин, Благоевград, Кюстендил, Смолян и Хасково трудовите хонорари съставляват едвам към 50% от нужния размер на издръжката.
В София, предстоящо, разноските на едно семейство са най-високи - 3233 лв. на месец. В столицата са съсредоточени над 33 на 100 от работещите хора за цялата страна.
Основният извод на синдиката е, че нискодоходните групи от популацията изпитват от ден на ден усложнения за покриване на разноските за консумация за вода, а водата е съществена витална нужда. Затова и КНСБ вкарва термина водна беднотия. Те желаят целево обществено подкрепяне на хората в риск от водна беднотия.
Това демонстрират данните на КНСБ за линията на беднотия, приходите и издръжката на живот, показани през днешния ден на конференция.
Според ръководителя на синдиката Пламен Димитров, постепенно понижава броят на бедните, само че той към момента е с доста високи равнища. Над 1322 пенсионери живеят с пенсия под прага на бедността.
С 87 лв. е поскъпнала месечната прехрана на четиричленно семейство за последната една година. През второто тримесение на тази година, едно семейство се е нуждаело от 2 448 лв., с цел да покрие разноските си за един месец. Това е с шест лв. повече по отношение на първото тримесение на годината и с 87 лв. повече, по отношение на същия интервал на предходната.
937 лв. е междинната чиста работна заплата в страната. Според ръководителя на КНСБ Пламен Димитров обаче, тя би трябвало да е 1224 лв.. Едни 300 лв. ги няма в джоба на всеки, разяснява той.
Разликата сред това какъв брой получаваме и какъв брой ни би трябвало, въпреки всичко в годините се стопява, демонстрират данните на синдикатите. Устойчиво, съгласно КНСБ, нараства междинната работна заплата.
Проблем е обаче мощно изразената районна диференциаяция на заплатите. Във Видин, Благоевград, Кюстендил, Смолян и Хасково трудовите хонорари съставляват едвам към 50% от нужния размер на издръжката.
В София, предстоящо, разноските на едно семейство са най-високи - 3233 лв. на месец. В столицата са съсредоточени над 33 на 100 от работещите хора за цялата страна.
Основният извод на синдиката е, че нискодоходните групи от популацията изпитват от ден на ден усложнения за покриване на разноските за консумация за вода, а водата е съществена витална нужда. Затова и КНСБ вкарва термина водна беднотия. Те желаят целево обществено подкрепяне на хората в риск от водна беднотия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ