Лорер: 400 млн. лв. финансиране е предвидено за ИТ сектора
- над 10 милиарда лева са приходите от продажби в софтуерната промишленост
- има нужда от 30 хиляди нови фрагменти
- технологичният бранш е най-прогресивно развиващият се в България, като регистрира троент растеж през последните години, демонстрира изследване на Endeavor
Държавата ще влага в ИКТ бранша под най-различни и нови форми за цифровизация и рационализация. Това съобщи министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер по време на полемиката „ Софтуерният бранш – мотор на икономическия напредък ”, с която се означиха 20 години от основаването на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
„ По Плана за възобновяване и резистентност е планувано съществено финансиране за цифровата стопанска система, част от тях са 146 млн. лева за дялови вложения, нещо, което го нямаше през последните години, само че още веднъж ще започва “, съобщи министър Лорер по време на събитието. Той уточни, че за софтуерна рационализация, която касае както хардуерно съоръжение, по този начин и софтуерно застраховане към него, са планувани още към 260 млн. лева
На събитието беше показан разбор за софтуерната промишленост, който сподели, че приходите от продажбите ще доближат над 10 милиарда лева и че това е една от най-експортно насочените промишлености в България. Над 70 нови компании от бранша са влезнали в страната ни през предходната година. Общо близо 50 хиляди души работят в сферата. Необходимост от още над 30 хиляди нови фрагменти в идващите години, оповестиха от софтуерния бранш, който продължава да пораства стабилно, да се развива и да прибавя все по-голяма стойност към стопанската система ни.
Относно дефицита на фрагменти в тази област министър Лорер съобщи, че една от задачите на Министерството на нововъведенията и растежа е да подкрепя точно развиването на фрагментите у нас. „ Единият от методите, който виждаме дълготрайно, е да имаме Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката (МОН), с цел да можем да служим като проводник на това, което е належащо към бизнеса по доста по-активен метод “, изясни той и добави, че ще спомага и за привличане на фрагменти от други страни. Министър Лорер акцентира, че са нужни пилотни оферти от бранша, както и постоянен разговор за ползотворна работа.
На събитието, където бяха обрисувани трендовете в развиването на българската софтуерна промишленост и разисквани опциите й, участваха икономисти, анализатори и представители в ИТ бранша.
По-късно Лорер участва и на представянето на изследването Insight Report, което изследва софтуерния бранш в София и проучва главните провокации и благоприятни условия за неговото развиване, направено от Endeavor.
То демонстрира, че софтуерният бранш е най-прогресивно развиващият се в България, като регистрира троент растеж през последните години, повече от всеки различен в стопанската система. Само при осведомителните и информационните технологии този растеж е от 1.8% дял от Брутният вътрешен продукт през 2011 година, до 7% дял от Брутният вътрешен продукт през 2020 година
По последни данни в бранша са заети близо 115 хиляди души със междинна работна заплата 3,4 пъти по-висока от тази за страната, а равнищата на продуктивност на труда са конкурентни на международните. В изследването на Ендевър се показва, че България има късмет да бъде водач в предприемаческата екосистема в Югоизточна Европа.
Участие в полемиката взеха министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, изпълнителният шеф на Ендевър България и сътрудниците, подкрепили плана - Българската банка за развиване с изпълнителен шеф Цанко Арабаджиев; Фондът на фондовете с изпълнителен шеф и ръководител на СД Мартин Гиков; Sofia Investment Agency с изпълнителен шеф доктор Мария Христова и Българската стартъп асоциация с изпълнителен шеф Недялко Дервенков.
Проектът илюстрира развиването на софтуерната екосистема в последните години и главните провокации в бранша, като съпоставя факторите за развиване с тези в други европейски страни. На база на направеното изследване страната ни се характеризира със мощна екосистема, добре функциониращи структури и мощни взаимовръзки сред бизнесмените. България заема челно място измежду страните в Югоизточна Европа откъм институционална предприемаческа поддръжка във връзка с достъп до капитал, ноу-хау, информация. Така да вземем за пример в страната ни има повече от 17 фонда за дялов и рисков капитал и инкубационни/акселераторски стратегии, покриващи целия цикъл на развиване на предприемаческите инициативи.
Основните провокации, които фирмите взели присъединяване в проучването показват, са достъп до профилирани фрагменти (68% от компаниите декларират липса на механически гений, а 56% на квалифицирани мениджъри), достъп до капитал (над 50% от фирмите в зряла фаза регистрират дефицит на финансиране),липса на регулаторна рамка и държавна инфраструктура.
На база на разбора създателите обособяват четири съществени стратегически рекомендации, които ще допринесат за развиването на софтуерния бранш в страната. В първата се включват действия, свързани със опазване и привличане на експертиза и гений в страната, както и добре систематизирана финансова и институционална поддръжка. Втората подчертава върху значимостта за продължаващо развиване на екосистемата, тъй че фирмите, които към този момент са сполучливи, интензивно да подкрепят идващото потомство компании като станат ментори и вложители в тях. Третата е за възстановяване на правната и административната среда и политиките – включително заимстване на положителни практики от други страни, като въвеждане на модерни механизми за даване на акции и варианти на чиновниците, облекчение на режима за привличане на качествени фрагменти и бизнесмени от чужбина, по-активното ангажиране на родните пенсионни и застрахователни компании като вложители в капиталовите фондове и други
Последната рекомендация предизвиква към районно съдействие, с което да се ускори позиционирането на Югоизточна Европа в световен проект. Тук са упоменати изгодите от шерване на опита на България с други страни, разпространение на сполучливите образци, както и идентифициране на мощни и слаби страни на районно равнище.
- има нужда от 30 хиляди нови фрагменти
- технологичният бранш е най-прогресивно развиващият се в България, като регистрира троент растеж през последните години, демонстрира изследване на Endeavor
Държавата ще влага в ИКТ бранша под най-различни и нови форми за цифровизация и рационализация. Това съобщи министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер по време на полемиката „ Софтуерният бранш – мотор на икономическия напредък ”, с която се означиха 20 години от основаването на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
„ По Плана за възобновяване и резистентност е планувано съществено финансиране за цифровата стопанска система, част от тях са 146 млн. лева за дялови вложения, нещо, което го нямаше през последните години, само че още веднъж ще започва “, съобщи министър Лорер по време на събитието. Той уточни, че за софтуерна рационализация, която касае както хардуерно съоръжение, по този начин и софтуерно застраховане към него, са планувани още към 260 млн. лева
На събитието беше показан разбор за софтуерната промишленост, който сподели, че приходите от продажбите ще доближат над 10 милиарда лева и че това е една от най-експортно насочените промишлености в България. Над 70 нови компании от бранша са влезнали в страната ни през предходната година. Общо близо 50 хиляди души работят в сферата. Необходимост от още над 30 хиляди нови фрагменти в идващите години, оповестиха от софтуерния бранш, който продължава да пораства стабилно, да се развива и да прибавя все по-голяма стойност към стопанската система ни.
Относно дефицита на фрагменти в тази област министър Лорер съобщи, че една от задачите на Министерството на нововъведенията и растежа е да подкрепя точно развиването на фрагментите у нас. „ Единият от методите, който виждаме дълготрайно, е да имаме Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката (МОН), с цел да можем да служим като проводник на това, което е належащо към бизнеса по доста по-активен метод “, изясни той и добави, че ще спомага и за привличане на фрагменти от други страни. Министър Лорер акцентира, че са нужни пилотни оферти от бранша, както и постоянен разговор за ползотворна работа.
На събитието, където бяха обрисувани трендовете в развиването на българската софтуерна промишленост и разисквани опциите й, участваха икономисти, анализатори и представители в ИТ бранша.
По-късно Лорер участва и на представянето на изследването Insight Report, което изследва софтуерния бранш в София и проучва главните провокации и благоприятни условия за неговото развиване, направено от Endeavor.
То демонстрира, че софтуерният бранш е най-прогресивно развиващият се в България, като регистрира троент растеж през последните години, повече от всеки различен в стопанската система. Само при осведомителните и информационните технологии този растеж е от 1.8% дял от Брутният вътрешен продукт през 2011 година, до 7% дял от Брутният вътрешен продукт през 2020 година
По последни данни в бранша са заети близо 115 хиляди души със междинна работна заплата 3,4 пъти по-висока от тази за страната, а равнищата на продуктивност на труда са конкурентни на международните. В изследването на Ендевър се показва, че България има късмет да бъде водач в предприемаческата екосистема в Югоизточна Европа.
Участие в полемиката взеха министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, изпълнителният шеф на Ендевър България и сътрудниците, подкрепили плана - Българската банка за развиване с изпълнителен шеф Цанко Арабаджиев; Фондът на фондовете с изпълнителен шеф и ръководител на СД Мартин Гиков; Sofia Investment Agency с изпълнителен шеф доктор Мария Христова и Българската стартъп асоциация с изпълнителен шеф Недялко Дервенков.
Проектът илюстрира развиването на софтуерната екосистема в последните години и главните провокации в бранша, като съпоставя факторите за развиване с тези в други европейски страни. На база на направеното изследване страната ни се характеризира със мощна екосистема, добре функциониращи структури и мощни взаимовръзки сред бизнесмените. България заема челно място измежду страните в Югоизточна Европа откъм институционална предприемаческа поддръжка във връзка с достъп до капитал, ноу-хау, информация. Така да вземем за пример в страната ни има повече от 17 фонда за дялов и рисков капитал и инкубационни/акселераторски стратегии, покриващи целия цикъл на развиване на предприемаческите инициативи.
Основните провокации, които фирмите взели присъединяване в проучването показват, са достъп до профилирани фрагменти (68% от компаниите декларират липса на механически гений, а 56% на квалифицирани мениджъри), достъп до капитал (над 50% от фирмите в зряла фаза регистрират дефицит на финансиране),липса на регулаторна рамка и държавна инфраструктура.
На база на разбора създателите обособяват четири съществени стратегически рекомендации, които ще допринесат за развиването на софтуерния бранш в страната. В първата се включват действия, свързани със опазване и привличане на експертиза и гений в страната, както и добре систематизирана финансова и институционална поддръжка. Втората подчертава върху значимостта за продължаващо развиване на екосистемата, тъй че фирмите, които към този момент са сполучливи, интензивно да подкрепят идващото потомство компании като станат ментори и вложители в тях. Третата е за възстановяване на правната и административната среда и политиките – включително заимстване на положителни практики от други страни, като въвеждане на модерни механизми за даване на акции и варианти на чиновниците, облекчение на режима за привличане на качествени фрагменти и бизнесмени от чужбина, по-активното ангажиране на родните пенсионни и застрахователни компании като вложители в капиталовите фондове и други
Последната рекомендация предизвиква към районно съдействие, с което да се ускори позиционирането на Югоизточна Европа в световен проект. Тук са упоменати изгодите от шерване на опита на България с други страни, разпространение на сполучливите образци, както и идентифициране на мощни и слаби страни на районно равнище.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ