Над 1,6 млн. пенсионери няма да може да бъдат преследвани

...
Над 1,6 млн. пенсионери няма да може да бъдат преследвани
Коментари Харесай

Не търсят за дългове 1,6 млн. пенсионери

Над 1,6 млн. пенсионери няма да може да бъдат преследвани за задължения.

Причината е, че от началото на идната година пенсията им ще остане под минималната заплата

и частните правосъдни реализатори няма да могат за взимат пари от нея поради задължения.

Предложението на държавното управление минималната заплата да стане 1077 лева от 1 януари 2025 година беше разисквано със синдикатите и работодателите на Национален съвет за тристранно съдействие.

Този размер на най-ниското заплащане е избран в осъществяване на Кодекса за обществено

обезпечаване, където е записано, че минималната заплата за идната година се дефинира като 50

на 100 от междинната заплата за последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия за актуалната година.

При 1077 лева минимална заплата, след налози и осигуровки най-ниското чисто месечно

заплащане става 835,74 лева
Това съставлява нарастване с 15,4%, или с 111,76 лева
Месечните чисти приходи от пенсии и от трудови приходи в размер до минималната заплата са

несеквестируеми, т.е. частните правосъдни реализатори нямат право да събират тези пари за покриване на просрочени битови сметки или вноски по заеми.

Общият размер на пенсиите и добавките към тях на 1,597 млн. пенсионери са под 1000 лева,
демонстрират данни на Национален осигурителен институт.
Като към тях прибавим и тези с пенсии сред 1000 лева и 1077 лева, се оказва че над 1,65 млн.

пенсионери от 1 януари не би трябвало да бъдат притеснявани за просрочени задължения.

По отношение на хората, които получават заплата, от месечни чисти приходи до 1077 лева също няма да бъдат събирани наложително суми за просрочени задължения.

За да получава човек чисто 1077 лева на месец, брутната му заплата би трябвало да е 1390 лева

За някои хората с по-високи заплати и с просрочени сметки или вноски по заеми следващата година ще им
остават повече пари след удръжките от частни правосъдни реализатори.
В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е записано, че в случай че месечният приход е в размер сред

минималната заплата и двукратния размер на минималната заплата, наложително може да бъдат

взимани една трета част, в случай че индивидът е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които устоя.

Например, в случай че човек има брутна заплата от 2500 лева, чисто получава 1939,95 лева

Ако няма деца, следващата година ще може да удържат поради задължения от заплатата му една трета от 1939,95 лева, или 646,65 лева

Реално за този човек няма да има смяна и идната година още веднъж ще получава 1293,30 лева след

удръжките от частния правосъден реализатор.

Ако дебитор има месечно заплащане в размер сред двукратния размер на минималната

заплата и четирикратния размер на минималната заплата частните правосъдни реализатори могат да

взимат една втора част от заплатата, в случай че е без деца, и една трета част, в случай че е с деца, които устоя,
гласят текстовете от Граждански процесуален кодекс.
Ако дебитор има заплата над четирикратния размер на минималната заплата, могат да му взимат горницата над двукратния размер на минималната заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната заплата, в случай че е с деца, които устоя. Хората с такива високи заплати ще разполагат с повече пари на месец след сумите, взети от частния правосъден реализатор. Сега на хората с високи заплати и без деца би трябвало да им остават 1866 лева след удръжките от частния правосъден реализатор, а следващата година ще им остават по 2154 лева

На съвещанието в петък на Националния съвет за тристранно съдействие не беше реализирано единодушие сред синдикатите и работодателите за размера на минималната заплата. Синдикатите поддържаха предлагането на държавното управление минималната заплата да стане 1077 лева, а работодателите бяха изрично срещу. Но това противоречие не стопира процедурата по установяване на минималната заплата, и в случай че новият парламент не промени Кодекса за обществено обезпечаване, от 1 януари тя ще нарасне със 144 лева до 1077 лева Същевременно продължава работата по включване на директивата на Европейски Съюз за съответни минимални заплати в българското законодателство.
Източник: flashnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР