Еленор Харисън, GlobalGiving UK: Повече хора стават дарители, но размерът на даренията не расте
Начинът, по който работи благотворителността, се трансформира дружно с всичко останало в изискванията на цифровия свят. Възможността да дариш пари за идея към този момент е на един клик разстояние, обаче с това идват и някои особености. Улеснената връзка разрешава на донорите непрекъснато да наблюдават и да търсят отчетност за това по какъв начин се разходват парите им и какви резултати се реализират, а организациите могат да се борят за поддръжка от всички точки на планетата и да се развиват в непредвидени направления, само че постоянно и само транспарантно.
За филантропията в цифровата ера приказва Еленор Харисън по време на тазгодишната конференция на фондация " Америка за България " пред аудиторията, а също и в изявление за " Дневник ". Тя е изпълнителен шеф за Англия през последните пет години на най-голямата дарителска платформа в света - GlobalGiving, която е учредена през 2000 година в Съединени американски щати. Преди това е управлявала лична фондация с задачи за работа с деца в риск в Кения, Уганда, Австралия, Босна и други
Какво съставлява GlobalGiving и по какъв начин работи?
- Това е първата и най-голямата общественост за фондонабиране в света. На процедура GlobalGiving изобрети краудфъндинга (crowdfunding, групово финансиране) през 2000 година преди да стартира да се употребява за бизнес цели, само че тъй като сме благотворителна организация, а не бизнес, ни лиши известно време да разработим името и марката си. Целта на GlobalGiving е да трансформира и развива филантропията - да привличаме дарения към дребни локални организации, да осигуряваме повече бистрота на донорите и да оказваме помощ на организациите да харчат даренията по най-хубавия вероятен метод.
Каним благотворителни начинания от целия свят да се включат в платформата ни, обаче първо ги ревизираме подробно и по-късно им организираме образования във фондонабиране и цифрова връзка, тъй че сами да се оправят с тези задания и да уголемяват мрежите си на локално равнище, с цел да си обезпечават по-добра резистентност. Същевременно множеството хора познават и могат да привлекат хора в други страни за идеята си - ето да вземем за пример вие несъмнено познавате българи, които живеят отвън България, които разумно биха дарили за идея тук - тъй че това би трябвало да е допустимо най-улеснено, само че те би трябвало и да са сигурни по какъв начин ще се похарчат тези пари.
В общи линии по този начин работи GlobalGiving - не се опитваме да погълнем имената на дребните организации в нашето, а противоположното - оказваме помощ им да развият името си и им предоставяме софтуерните си принадлежности за несъмнено онлайн даряване и отчетност, с цел да не би трябвало и те да влагат в същото нещо. След като се причислят към GlobalGiving се стараем да посещаваме персонално сътрудниците си най-малко един път на две години, като имаме екипи от доброволци, които вършат това, с цел да е допустимо по-ефективно и независимо.
А по какъв метод работите с донорите? Как притегляте нови, по какъв начин ги насочвате към идея, в случай че не са насочени?
- Мисля, че към момента сме единствената платформа, в която като дариш за някоя идея, системата на всеки 3-4 месеца задължава организацията да ти се регистрира какво е направила с парите, които си й дарил. Това е извънредно значимо за доверието и прозрачността и ни разрешава да следим какъв брой задоволени са донорите, с цел да може да надграждаме връзките си с тях.
Работим и с компании, несъмнено. Работим с към 230 компании, като задачата е да се опитаме да ангажираме с дела персонално и всеки един от чиновниците им. Например " Facebook " купува ваучери от нас, които раздава на чиновниците си и по този начин вместо компанията да взема решение къде да се дарят тези да речем 50 $, паунда или евро от тяхно име и да се окаже, че са отишли за идея, към която чиновниците може и да нямат отношение, те сами могат да изберат в платформата къде тъкмо да отидат тези пари за щедрост и по-късно да наблюдават какъв е резултатът от това.
Опитваме се да насочваме фирмите към по-малките органиазации, тъй като не е нужно парите да се концентрират в няколко огромни Неправителствени организации. А множеството огромни компании са склонни да дават навръх огромните като най-популярни. Обаче те колкото и да са ефикасни, не могат да огреят на всички места и имат предпочитани области и сфери на активност за сметка на други. Така че в случай че човек се вълнува от съответен район или идея, по-добра концепция е да подкрепи някоя от дребните локални организации там, с цел да е сигурен, че парите са стигнали където е желал.
Какви трендове във филантропията наблюдавате?
- Виждаме доста придвижване в трендовете, непрекъснато. Най-щедрите страни от финансова позиция не престават да са богатите страни като Съединени американски щати и Англия, само че дарителството пораства на доста места. Например в България през 2016 година 42% от популацията е дарило за щедрост, което е доста висок дял. Във Англия за съпоставяне е 64%, тъй че България я настига.
Наблюдаваме и доста високи равнища на щедрост измежду задграничните диаспори – хората, които са емигриирали от страните си, с цел да работят другаде – те доста интензивно подаряват и за родната си страна, и за общоностите, в които живеят все още.
Тенденция има и в това доста повече дарения да се реализират по интернет и донорите доста повече да употребяват технологиите, с цел да наблюдават резултатите от дарението си и дейностите на организациите, които поддържат. Преди не беше по този начин – хората просто поверяваха пари на организациите и им се доверяваха за разпределението им. Сега виждам по-малко доверие и повече въпроси.
Мисля, че е доста добре да се пита и да се ревизира успеваемостта, обаче мисля и че хората би трябвало да осъзнаят, че щом ще държат повече сметка за дарението си, то би трябвало и да е по-значително, тъй като изисква по-голям запас вътре в организацията тя да се регистрира непрекъснато на донорите си. Статистиката сега е, че повече хора подаряват, обаче междинният размер на даренията не пораства, нито даже съобразено с инфлацията. Това е нещо, върху което би трябвало да се работи.
В какви сфери се търсят и набират най-вече средства?
- Няма изненада по този въпрос – най-популярни са идеите за медицински изследвания и обучение. Не е изненада, тъй като е доста евентуално да познавате някого, който е обиден от заболяване и се нуждае от помощ. Ракът и разнообразни изследвания, свързани с него да вземем за пример, са измежду най-големите акции и в България и в Европа.
Има прочут интерес, само че по-малочислен, и към разнообразни акции, свързани с околната среда и климатичните промени. Според мен би трябвало да има повече вложения и в тези за човешките и трудовите права, само че това са постепенно растящи сфери, а доста по-бързо се развива ползата за подкрепяне за развиване на технологиите да вземем за пример.
Защо медицинските изследвания да се нуждаят от гражданско финансиране? Не са ли непокътната територия на фармацевтичните компании?
- Това е добър въпрос, само че истината е, че има известно разминаване сред това какви са всеобщите хронични болести измежду хората, и това в какво влага фармацевтичната промишленост. Не знам за България, само че за Англия мога да ви кажа, че един от най-големите здравословни проблеми, против които сме изправени, е затлъстяването. То е извънредно мощно във фокуса на фармацевтичните компании, до момента в който за други не по-малко значими проблеми се отделя все по-малко, да вземем за пример за ХИВ и СПИН. Това продължава да е сериозен проблем, само че от много време в решението на казуса не влага промишлеността, колкото държавните фондове и гражданските организации.
© GlobalGiving
Предложенията в GlobalGiving за дела, които могат да бъдат подкрепени в България, са свързани най-вече с просветителни начинания и работа с деца в риск. Това приказва ли нещо за потребностите на страната ни или има някакво друго пояснение?
- Знам, че образованието е секторът, в който се търсят най-вече вложения в България. Броят на организациите с просветителни дела са повече от всички други. А това, което се случва от време на време в GlobalGiving е, че откакто се причислят нови фондации и останат удовлетворени от платформата, притеглят в нея още от организациите, с които си сътрудничат или поддържат връзка в мрежа, тъй че за малко време се причисляват още доста сходни организации, работещи в същата сфера. Така че особено за платформата е по-скоро поради популяризирането й от уста на уста.
По въпроса дали от това има най-голяма потребност България, мога да кажа две неща. Възможно е в действителност това да е отражението на най-големия проблем в страната и по тази причина да е най-важно да се работи върху него. Но мисля, че може да е и поради това, че е мъчно да се притеглят дарения в някои сфери, обаче в образованието на деца постоянно се усеща като сигурен и добър избор, по тази причина организациите залагат навръх него. В България обаче има потребност да се влага доста повече и в областта на човешките права и други.
Това годно ли е и за други страни? За Германия и Гърция да вземем за пример има най-вече начинания за поддръжка на бежанци?
- Тук отново е правилен правилото за популяризирането на платформата от уста на уста в мрежите на сходни по тип организации. Но не мога да кажа, че съм сюрпризирана от наклонността в Гърция да вземем за пример, тъй като вълната от мигранти в действителност беше великански обществен проблем там и голям стопански товар, за който в действителност се нуждаеха от спомагателен запас. Решиха го със ужасно гостолюбие и човечност.
На доста места се усилиха плановете, свързани с мигрантите, освен в Гърция и Германия, само че също и в Сърбия да вземем за пример. Активните общества бързо виждат кой е в потребност и реагират не тази потребност, изключително в случай че локалните управляващи не се наемат или не се оправят.
В България това е един от безконечните разногласия – за какво хората да събират пари, когато заплащат налози и се допуска, че страната и локалната власт би трябвало да се грижат за тези в потребност?
- Това е доста комплициран въпрос и няма еднопосочен отговор. Ситуацията е доста сложна, когато благотворителността се постанова да покрива неща, които са задача на страната. Ние доста добре знаем да вземем за пример, че държавните политики по опазване на здравето и държавната здравна система са надалеч по ефикасни в сравнение с доста на брой дребни неправителствени организации, които дават здравни услуги. Благотворителността по-скоро би трябвало да е отсреща за всички пациенти, които остават отвън системата по някаква причина – като редките и скъпи случаи, за които бюджетът не доближава.
Във Англия направихме тази неточност гражданският бранш да поеме много повече от държавните отговорности, в сравнение с трябваше, да вземем за пример във връзка с домашното принуждение, което е огромен проблем при нас. Първите акции и начинания по този проблем пристигнаха от неправителствения бранш и с времето държавното управление реши, че би трябвало да помогне и стартира да отпуска на организациите средства за стопанисването на центровете и настаняването на жени-жертви на домашно принуждение. Сега обаче с ограниченията за икономии във Англия, огромна част от държавната дотация за неправителствения бранш беше прекратена и в този момент тези обществени услуги за жертвите на домашно принуждение са съвсем недостъпни.
Мисля, че задачата на благотворителността не би трябвало да е просто да оказва помощ във всички вероятни направления, а тъкмо там където има потребност. Наистина няма елементарен отговор, в това число и вътре в бранша, по тази причина би трябвало да си повтаряме въпросите: дали доставяме услуга, която държавното управление би трябвало да доставя, или пък дали сме избрали лесна идея и заобикаляме същинските проблеми? Понякога е страшничко да се предизвикаш самичък по подобен метод и тъкмо по тази причина хората би трябвало да работят дружно вместо да дълбаят в една посока и да се изолират в балоните си.
Бърз образец, който се сещам, е от времето, когато живеех в Кения. Там помагахме на деца, които са отпаднали от учебно заведение, тъй като не могат да си разрешат училищен униформи. Това беше отлично, само че надалеч по-устойчива тактика се оказа да работим с всички останали неправителствени организации и бизнеси в региона за това да се понижат цените на тези униформи, тъй че този проблем въобще да не поражда. вместо всякога да му се търси самостоятелно решение.
Казdnje, че най-популярни са идеите свързани със здраве и обучение. Виждате ли там и най-хубавите резултати?
- По вярно е да се питаме дали наблююдаваме повишение на успеваемостта на организациите и това в действителност не е обвързвано със сферите, в които работят, а доста повече с характера на организацията, диверсификацията на тяхното финансиране и способността им да изградят резистентност за дълго време.
Точно по тази причина виждам подобен късмет в краудфъндинга – в случай че имаш по-гъвкаво финансиране (от разнообразни източници) и се вълнуваш повече от общността в сравнение с от донорите си, това те прави по-независим и ти разрешава да инвестиращ повече в неща като това да следиш резултата от работата си, да обучаваш екипа си, да си транспарантен пред общността си и това като цяло те прави по-ефективен. Ние самите се опитваме да насочваме организациите в тези насоки посредством разнообразни онлайн принадлежности за самопризнание и стимулиране на развиването им и това не е и не би трябвало да е обвързвано със сферата им на работа.
Как убеждавате хората да станат донори?
- Станете донор в каквато и да е щедрост, в случай че вярвате в по-добър свят, в случай че виждате страдалчество в общността си, или пък опция за развиване. Можете да дарите и от времето си, това също е ужасно значимо, само че хората се нуждаят и от запас и постоянно някой ще се нуждае от паричното ви подаяние, каквото и да е то. Освен това съгласно изследвания, когато човек подарява, това го кара да се усеща по-добре и даже наподобява по-добре. Така че когато дарявате за щедрост, в действителност си вършиме услуга. Няма причина да се подлага на критика или заобикаля благотворителността. Да даряваш е акт на взаимност, метод да покажеш на другите хора, че те и техните проблеми имат значение за теб.
За филантропията в цифровата ера приказва Еленор Харисън по време на тазгодишната конференция на фондация " Америка за България " пред аудиторията, а също и в изявление за " Дневник ". Тя е изпълнителен шеф за Англия през последните пет години на най-голямата дарителска платформа в света - GlobalGiving, която е учредена през 2000 година в Съединени американски щати. Преди това е управлявала лична фондация с задачи за работа с деца в риск в Кения, Уганда, Австралия, Босна и други
Какво съставлява GlobalGiving и по какъв начин работи?
- Това е първата и най-голямата общественост за фондонабиране в света. На процедура GlobalGiving изобрети краудфъндинга (crowdfunding, групово финансиране) през 2000 година преди да стартира да се употребява за бизнес цели, само че тъй като сме благотворителна организация, а не бизнес, ни лиши известно време да разработим името и марката си. Целта на GlobalGiving е да трансформира и развива филантропията - да привличаме дарения към дребни локални организации, да осигуряваме повече бистрота на донорите и да оказваме помощ на организациите да харчат даренията по най-хубавия вероятен метод.
Каним благотворителни начинания от целия свят да се включат в платформата ни, обаче първо ги ревизираме подробно и по-късно им организираме образования във фондонабиране и цифрова връзка, тъй че сами да се оправят с тези задания и да уголемяват мрежите си на локално равнище, с цел да си обезпечават по-добра резистентност. Същевременно множеството хора познават и могат да привлекат хора в други страни за идеята си - ето да вземем за пример вие несъмнено познавате българи, които живеят отвън България, които разумно биха дарили за идея тук - тъй че това би трябвало да е допустимо най-улеснено, само че те би трябвало и да са сигурни по какъв начин ще се похарчат тези пари.
В общи линии по този начин работи GlobalGiving - не се опитваме да погълнем имената на дребните организации в нашето, а противоположното - оказваме помощ им да развият името си и им предоставяме софтуерните си принадлежности за несъмнено онлайн даряване и отчетност, с цел да не би трябвало и те да влагат в същото нещо. След като се причислят към GlobalGiving се стараем да посещаваме персонално сътрудниците си най-малко един път на две години, като имаме екипи от доброволци, които вършат това, с цел да е допустимо по-ефективно и независимо.
А по какъв метод работите с донорите? Как притегляте нови, по какъв начин ги насочвате към идея, в случай че не са насочени?
- Мисля, че към момента сме единствената платформа, в която като дариш за някоя идея, системата на всеки 3-4 месеца задължава организацията да ти се регистрира какво е направила с парите, които си й дарил. Това е извънредно значимо за доверието и прозрачността и ни разрешава да следим какъв брой задоволени са донорите, с цел да може да надграждаме връзките си с тях.
Работим и с компании, несъмнено. Работим с към 230 компании, като задачата е да се опитаме да ангажираме с дела персонално и всеки един от чиновниците им. Например " Facebook " купува ваучери от нас, които раздава на чиновниците си и по този начин вместо компанията да взема решение къде да се дарят тези да речем 50 $, паунда или евро от тяхно име и да се окаже, че са отишли за идея, към която чиновниците може и да нямат отношение, те сами могат да изберат в платформата къде тъкмо да отидат тези пари за щедрост и по-късно да наблюдават какъв е резултатът от това.
Опитваме се да насочваме фирмите към по-малките органиазации, тъй като не е нужно парите да се концентрират в няколко огромни Неправителствени организации. А множеството огромни компании са склонни да дават навръх огромните като най-популярни. Обаче те колкото и да са ефикасни, не могат да огреят на всички места и имат предпочитани области и сфери на активност за сметка на други. Така че в случай че човек се вълнува от съответен район или идея, по-добра концепция е да подкрепи някоя от дребните локални организации там, с цел да е сигурен, че парите са стигнали където е желал.
Какви трендове във филантропията наблюдавате?
- Виждаме доста придвижване в трендовете, непрекъснато. Най-щедрите страни от финансова позиция не престават да са богатите страни като Съединени американски щати и Англия, само че дарителството пораства на доста места. Например в България през 2016 година 42% от популацията е дарило за щедрост, което е доста висок дял. Във Англия за съпоставяне е 64%, тъй че България я настига.
Наблюдаваме и доста високи равнища на щедрост измежду задграничните диаспори – хората, които са емигриирали от страните си, с цел да работят другаде – те доста интензивно подаряват и за родната си страна, и за общоностите, в които живеят все още.
Тенденция има и в това доста повече дарения да се реализират по интернет и донорите доста повече да употребяват технологиите, с цел да наблюдават резултатите от дарението си и дейностите на организациите, които поддържат. Преди не беше по този начин – хората просто поверяваха пари на организациите и им се доверяваха за разпределението им. Сега виждам по-малко доверие и повече въпроси.
Мисля, че е доста добре да се пита и да се ревизира успеваемостта, обаче мисля и че хората би трябвало да осъзнаят, че щом ще държат повече сметка за дарението си, то би трябвало и да е по-значително, тъй като изисква по-голям запас вътре в организацията тя да се регистрира непрекъснато на донорите си. Статистиката сега е, че повече хора подаряват, обаче междинният размер на даренията не пораства, нито даже съобразено с инфлацията. Това е нещо, върху което би трябвало да се работи.
В какви сфери се търсят и набират най-вече средства?
- Няма изненада по този въпрос – най-популярни са идеите за медицински изследвания и обучение. Не е изненада, тъй като е доста евентуално да познавате някого, който е обиден от заболяване и се нуждае от помощ. Ракът и разнообразни изследвания, свързани с него да вземем за пример, са измежду най-големите акции и в България и в Европа.
Има прочут интерес, само че по-малочислен, и към разнообразни акции, свързани с околната среда и климатичните промени. Според мен би трябвало да има повече вложения и в тези за човешките и трудовите права, само че това са постепенно растящи сфери, а доста по-бързо се развива ползата за подкрепяне за развиване на технологиите да вземем за пример.
Защо медицинските изследвания да се нуждаят от гражданско финансиране? Не са ли непокътната територия на фармацевтичните компании?
- Това е добър въпрос, само че истината е, че има известно разминаване сред това какви са всеобщите хронични болести измежду хората, и това в какво влага фармацевтичната промишленост. Не знам за България, само че за Англия мога да ви кажа, че един от най-големите здравословни проблеми, против които сме изправени, е затлъстяването. То е извънредно мощно във фокуса на фармацевтичните компании, до момента в който за други не по-малко значими проблеми се отделя все по-малко, да вземем за пример за ХИВ и СПИН. Това продължава да е сериозен проблем, само че от много време в решението на казуса не влага промишлеността, колкото държавните фондове и гражданските организации.
© GlobalGiving
Предложенията в GlobalGiving за дела, които могат да бъдат подкрепени в България, са свързани най-вече с просветителни начинания и работа с деца в риск. Това приказва ли нещо за потребностите на страната ни или има някакво друго пояснение?
- Знам, че образованието е секторът, в който се търсят най-вече вложения в България. Броят на организациите с просветителни дела са повече от всички други. А това, което се случва от време на време в GlobalGiving е, че откакто се причислят нови фондации и останат удовлетворени от платформата, притеглят в нея още от организациите, с които си сътрудничат или поддържат връзка в мрежа, тъй че за малко време се причисляват още доста сходни организации, работещи в същата сфера. Така че особено за платформата е по-скоро поради популяризирането й от уста на уста.
По въпроса дали от това има най-голяма потребност България, мога да кажа две неща. Възможно е в действителност това да е отражението на най-големия проблем в страната и по тази причина да е най-важно да се работи върху него. Но мисля, че може да е и поради това, че е мъчно да се притеглят дарения в някои сфери, обаче в образованието на деца постоянно се усеща като сигурен и добър избор, по тази причина организациите залагат навръх него. В България обаче има потребност да се влага доста повече и в областта на човешките права и други.
Това годно ли е и за други страни? За Германия и Гърция да вземем за пример има най-вече начинания за поддръжка на бежанци?
- Тук отново е правилен правилото за популяризирането на платформата от уста на уста в мрежите на сходни по тип организации. Но не мога да кажа, че съм сюрпризирана от наклонността в Гърция да вземем за пример, тъй като вълната от мигранти в действителност беше великански обществен проблем там и голям стопански товар, за който в действителност се нуждаеха от спомагателен запас. Решиха го със ужасно гостолюбие и човечност.
На доста места се усилиха плановете, свързани с мигрантите, освен в Гърция и Германия, само че също и в Сърбия да вземем за пример. Активните общества бързо виждат кой е в потребност и реагират не тази потребност, изключително в случай че локалните управляващи не се наемат или не се оправят.
В България това е един от безконечните разногласия – за какво хората да събират пари, когато заплащат налози и се допуска, че страната и локалната власт би трябвало да се грижат за тези в потребност?
- Това е доста комплициран въпрос и няма еднопосочен отговор. Ситуацията е доста сложна, когато благотворителността се постанова да покрива неща, които са задача на страната. Ние доста добре знаем да вземем за пример, че държавните политики по опазване на здравето и държавната здравна система са надалеч по ефикасни в сравнение с доста на брой дребни неправителствени организации, които дават здравни услуги. Благотворителността по-скоро би трябвало да е отсреща за всички пациенти, които остават отвън системата по някаква причина – като редките и скъпи случаи, за които бюджетът не доближава.
Във Англия направихме тази неточност гражданският бранш да поеме много повече от държавните отговорности, в сравнение с трябваше, да вземем за пример във връзка с домашното принуждение, което е огромен проблем при нас. Първите акции и начинания по този проблем пристигнаха от неправителствения бранш и с времето държавното управление реши, че би трябвало да помогне и стартира да отпуска на организациите средства за стопанисването на центровете и настаняването на жени-жертви на домашно принуждение. Сега обаче с ограниченията за икономии във Англия, огромна част от държавната дотация за неправителствения бранш беше прекратена и в този момент тези обществени услуги за жертвите на домашно принуждение са съвсем недостъпни.
Мисля, че задачата на благотворителността не би трябвало да е просто да оказва помощ във всички вероятни направления, а тъкмо там където има потребност. Наистина няма елементарен отговор, в това число и вътре в бранша, по тази причина би трябвало да си повтаряме въпросите: дали доставяме услуга, която държавното управление би трябвало да доставя, или пък дали сме избрали лесна идея и заобикаляме същинските проблеми? Понякога е страшничко да се предизвикаш самичък по подобен метод и тъкмо по тази причина хората би трябвало да работят дружно вместо да дълбаят в една посока и да се изолират в балоните си.
Бърз образец, който се сещам, е от времето, когато живеех в Кения. Там помагахме на деца, които са отпаднали от учебно заведение, тъй като не могат да си разрешат училищен униформи. Това беше отлично, само че надалеч по-устойчива тактика се оказа да работим с всички останали неправителствени организации и бизнеси в региона за това да се понижат цените на тези униформи, тъй че този проблем въобще да не поражда. вместо всякога да му се търси самостоятелно решение.
Казdnje, че най-популярни са идеите свързани със здраве и обучение. Виждате ли там и най-хубавите резултати?
- По вярно е да се питаме дали наблююдаваме повишение на успеваемостта на организациите и това в действителност не е обвързвано със сферите, в които работят, а доста повече с характера на организацията, диверсификацията на тяхното финансиране и способността им да изградят резистентност за дълго време.
Точно по тази причина виждам подобен късмет в краудфъндинга – в случай че имаш по-гъвкаво финансиране (от разнообразни източници) и се вълнуваш повече от общността в сравнение с от донорите си, това те прави по-независим и ти разрешава да инвестиращ повече в неща като това да следиш резултата от работата си, да обучаваш екипа си, да си транспарантен пред общността си и това като цяло те прави по-ефективен. Ние самите се опитваме да насочваме организациите в тези насоки посредством разнообразни онлайн принадлежности за самопризнание и стимулиране на развиването им и това не е и не би трябвало да е обвързвано със сферата им на работа.
Как убеждавате хората да станат донори?
- Станете донор в каквато и да е щедрост, в случай че вярвате в по-добър свят, в случай че виждате страдалчество в общността си, или пък опция за развиване. Можете да дарите и от времето си, това също е ужасно значимо, само че хората се нуждаят и от запас и постоянно някой ще се нуждае от паричното ви подаяние, каквото и да е то. Освен това съгласно изследвания, когато човек подарява, това го кара да се усеща по-добре и даже наподобява по-добре. Така че когато дарявате за щедрост, в действителност си вършиме услуга. Няма причина да се подлага на критика или заобикаля благотворителността. Да даряваш е акт на взаимност, метод да покажеш на другите хора, че те и техните проблеми имат значение за теб.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ