Началото на юни бе белязано от нова вълна от санкционен

...
Началото на юни бе белязано от нова вълна от санкционен
Коментари Харесай

Новите санкции на Запада: Белоруският въпрос

Началото на юни бе белязано от нова вълна от санкционен напън върху Русия. Европейският съюз, Съединени американски щати и някои от техните спътници за следващ път взеха решение да показват единение в гневната русофобска политика, без ни най-малка грижа за следствията от нея и прехвърляйки виновността за протичащото се върху Москва.

Отделна тематика в тази ситуация е белоруският въпрос, който официално е на фона на антируската акция на Запада, само че при сегашните условия може да играе значима роля.

Новият, към този момент шести пакет от европейски наказания тази година, още преди приемането му, повдигна доста въпроси освен в Русия, само че и измежду страните от Европейски Съюз. Дългите полемики, разногласия, взаимни обвинявания и впрочем в последна сметка доведоха до документ, който в някои случаи не провокира нищо с изключение на тъжна усмивка. Ограниченията против съветски предприемачи и техните близки, политици, дипломати, представители на медиите и други от дълго време не срещат съвсем никаква сериозна реакция в Москва, защото не съставляват опасност нито за тези, против които се вкарват, нито за страната. Икономическият блок от шестия пакет, както и рестриктивните мерки, наложени от Съединени американски щати съвсем по едно и също време, бяха напълно предстоящи и за следващ път демонстрираха, че натискът на глобите на Запад съвсем е достигнал своя лимит. Разговорите за подготовката на седмия пакет от наказания през днешния ден наподобяват на самоубийството на Европа, която по волята на Вашингтон и ръцете на Варшава е прогонена в Средновековието.

Струва си да напомним, че въпросът за ембаргото върху съветския нефт и петролни артикули стана най-шумният в шестия пакет. Именно този миг провокира суматоха в редица европейски страни, което в последна сметка докара до решение, което беше доста подозрително от позиция на натиска върху Москва. Ембаргото върху петрола (само превозен по море) ще бъде отчасти и ще влезе в действие след 6 месеца. Петролни артикули даже могат да се купуват в Руската федерация през идващите 8 месеца, което би трябвало да разреши на Европейски Съюз релативно умерено да премине през интервала на дейната селскостопанска активност. В същото време някои страни бяха отстранени от въздействието на глобите, в това число им се позволи да продължат да купуват и транспортират съветски нефт със своите кораби.

Останалите ограничавания на Европейски Съюз се оказаха на фона на осведомителния дневен ред, защото бяха предвидими, както и рестриктивните мерки на Съединени американски щати за 71 белоруски и съветски предприятия. Но в действителност те съдържат много сериозен проблем, който визира не толкоз бъдещето на Русия и Беларус, а самия Запад и целия свят. Говорим за проблеми, директно или индиректно свързани с храната, за чиято липса толкоз настойчиво приказват западни политици и интернационалните организации. Според прогнозите на анализаторите светът към този момент е на прага на апетит и ново преселение на народите, от което на първо място ще пострада Европа.

По-специално, шестият пакет вкара възбрана за доставката от Русия на „ останки от производството на нишесте и сходни останки, кюспе от цвекло или захарна тръстика и други боклуци от производството на захар, останки и други боклуци от пивоварството или филтрация, негранулирани или гранулирана.” Официално това се изяснява с обстоятелството, че тези артикули „ генерират обилни доходи за Русия, като по този метод ѝ разрешават да прави дейности, които дестабилизират обстановката в Украйна “.

Само тази стъпка може да докара до дълготрайни последствия. Например, съвсем 98% от европейския импорт от Русия по този член на глобите са „ пулпа от цвекло, пулпа от цвекло или захарна тръстика и други боклуци от производството на захар “. Именно този артикул след сушене и гранулиране се трансформира в скъп фураж за говеда и прасета. Намаляването на съветските доставки освен ще провокира внезапно понижаване на предлагането на тези артикули в Европейски Съюз, само че и съществено повишаване на цените за тях в целия свят. Това значи, че фермерите, в това число тези в Европа, ще имат спомагателен проблем, който ще способства както за по-високите цени на селскостопанските артикули, по този начин и за понижаване на броя на добитъка и свинете. Във всеки случай крайният консуматор ще пострада, а казусът с храната единствено ще се задълбочи. В същото време не по-малко сериозен въпрос на актуалната вълна от наказания е обстановката с белоруските калиеви торове.

Както знаете, Беларус живее под строги ограничавания от Запада от година и половина, макар че и преди този момент Европейски Съюз и Съединени американски щати организираха политика на санкционен напън против Минск. Брюксел и Вашингтон постоянно са считали режима на Александър Лукашенко за неприятелски към себе си, защото в никакъв случай не са имали действителни лостове за въздействие върху белоруския водач. Към президентските избори през август 2020 година обаче западните чиновници се опитваха да сдържат очевидната си антибелоруска позиция, която безусловно избухна след несполучливия опит за прелом в републиката. Официален Минск още веднъж беше упрекнат в нарушение на демократичните полезности, нарушение на човешките права и свободи, угнетяване на прозападната съпротива и впрочем. В случая прави усещане, че тъкмо тези учредения не престават да се появяват и през днешния ден: за разлика от Русия, която е упрекната в това, което е протичащо се в Украйна, Беларус към момента е упрекван, че води лична вътрешна политика, която не съответствува с ползите на Запада.

В същото време сегашният европейски пакет от наказания надали ще нанесе сериозен удар на Беларус, защото Западът извърши главните дейности за удушаване на стопанската система на Беларус през 2020-2021 година В тази връзка не е изненадващо, че рестриктивните мерки от последните месеци, когато белоруските управляващи бяха упрекнати в „ съучастничество “ с съветската специфична военна интервенция в Украйна, не провокират суматоха в Минск. Дори реакцията на белоруското външно министерство към следващия пакет от ограничавания беше по-малко остра от преди. По-специално, Министерството на външните работи на републиката съобщи, че „ на всички вражески стъпки от страна на Беларус ще бъде даден съответен отговор “, а управлението на страната „ ще предприеме ефикасни ограничения, тъй че тези актове на икономическа експанзия на практика да не засягат живота на белорусите.” Иначе настоящето изказване на външното министерство беше идентично с предишното, където Западът беше упрекнат, че води хибридна война, блян да лиши републиката от суверенитет и впрочем. В резултат, както означават в ведомството, всичко това през днешния ден към този момент наподобява комично, а европейските служители, " които към момента са способни на сериозно мислене ", рано или късно ще би трябвало да схванат, че дейностите им водят до световни проблеми. И е невероятно да не се съгласим с това, изключително на фона на актуалната обстановка в международната стопанска система и интернационалните връзки, както и какви наказания Западът продължава да постанова против Беларус.

И по този начин, в шестия пакет на Европейски Съюз имаше 12 физически и 8 юридически лица на Беларус. Сред жителите на републиката, против които се вкарват ограничавания, има представители на държавните медии и ЦИК, съдии, прокурори и чиновници на реда. Всичко това от дълго време не е вест за белоруската страна и по тази причина персоналните наказания в Минск на процедура се пренебрегват. Списъкът на организациите, в които попадна Белоруската банка за развиване и възобновяване, е различен въпрос - “Белинвестбанк”, която, сходно на “Сбербанк” на Русия, би трябвало да бъде изключена от платежната система СУИФТ, както и Белоруската телевизионна и радио компания, петролната рафинерия “Нафтан”, производителите на цигари “Интер Табако”, производителите на наземен градски електрически превоз “Белкомунмаш,” митническият сътрудник “Белтаможсервис”, както и “Беларускалий” и Белоруската калиева компания (БКК), която продава калиеви торове. И в случай че множеството от горепосочените организации мъчно могат да претендират за съществено влияние върху международната стопанска система, тогава обстановката с БКК и “Беларускалий” е друга.

Струва си да напомним, че продуктите на “Беларускалий” съставляват към 20% от международните калиеви торове, без които естественото действие на селското стопанство на планетата е просто невероятно. Настоящият пакет от европейски наказания като подобен не нанася директни спомагателни вреди на белоруския производител, защото главните му пазари са Бразилия, Индия и Китай. Преди това Европейски Съюз представляваше към 6-7% от износа на “Беларускалий” във физическо изражение и към 8% в парично изражение. Например, през 2020 година, когато статистиката за износа на този тип артикул към момента беше налична в Беларус, републиката е изнесла едвам 474,3 хиляди тона торове на стойност 195,8 млн. $ за Европейския съюз. Най-вече калият е пътувал за Полша (165 хиляди тона), Белгия (136,9 хиляди тона), Италия (43,1 хиляди тона) и Литва (12,57 хиляди тона). За съпоставяне: 1,5 милиона тона са доставени за Бразилия, 1,06 милиона тона за Китай и 872,6 хиляди тона за Индия. В същото време даже такива дребни доставки от Беларус преди представляваха огромен интерес за Европейски Съюз, което докара до лимитираното налагане на наказания от Брюксел през юни 2021 година Тогава главният тип белоруски торове, които се доставяха в Европа, беше отстранен от рестриктивните мерки.

Сегашният ход на Брюксел демонстрира, че европейските служители, в своята русофобска полуда, без да знаят по какъв начин другояче да навредят на Минск и Москва, са подготвени да извършат искрено закононарушение, като понижат доставките на калиеви торове на международния пазар. И всичко това се прави под лозунга на грижа за човечеството и с непрекъснати изказвания за идния апетит в страни с ниски приходи, чието селско стопанство има остра потребност от евтини торове. Резултатът от такава скорошна политика е непрекъснатото повишение на цените на торовете, което единствено ще се форсира след сегашния пакет от наказания. Така през 2021 година цената на калиевия хлорид в света набъбна 1,5 пъти, а през 2022 година растежът на цената на торовете продължава: единствено през март цените на амониевия нитрат, уреята, калия и фосфатите се усилиха с 20-50%, и най-много в Европа и Бразилия. В този случай не е изненадващо, че до момента в който тласкат Европа и целия свят към продоволствена злополука, Съединени американски щати не имат намерение сами да бъдат въвлечени в нея. Ето за какво Вашингтон по едно време изтегли съветските торове от глобите си, само че в действителност не разрешава на Европейски Съюз да прави това.

Струва си да се означи, че сегашният пакет от наказания на Европейски Съюз надали ще навреди на Беларус повече от признатите по-рано ограничавания. За Минск най-сериозен удар бяха американските ограничавания предходната година, заради които “Беларускалий” загуби опцията да претрупва продуктите си през пристанищата на балтийските страни. Следователно в белоруската столица окончателното затваряне на пазара на Европейски Съюз не наподобява световен проблем, за разлика от нуждата от диверсификация на експортните потоци. Неслучайно през днешния ден Беларус търси опция за доставка на торове, както и нефтопродукти, през Русия и даже възнамерява да построи лично пристанище за тази цел в Ленинградска област. Единственият сериозен проблем може да са вторичните наказания, когато купувачите имат проблеми с прехвърлянето на пари или застраховка на карго, с което също се занимават европейски компании. Минск обаче ще успее да реши този въпрос с Китай, Индия или даже Русия. Ето за какво управляващите на Беларус не показват никаква суматоха, просто чакат следствията от европейските и американските наказания в света, което може да промени общоевропейската позиция във връзка с белоруските торове, изключително поради последните събития към Украйна.

В последния случай можем да напомним, че и през днешния ден антибелоруските и антируските наказания от ден на ден провокират раздори освен в европейската политика, само че даже и в американската. По-специално, имаше известно разединение в администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън във връзка с това дали глобите би трябвало да бъдат отстранени от Беларус в подмяна на отваряне на кулоар за украинско зърно към Балтийските страни или не. Подобни разногласия се водят в Европейски Съюз и даже в Организация на обединените нации. И макар че русофобията към момента печели, усилването на продоволствената рецесия може да докара до смяна на позицията преди всичко в Брюксел, където те не са подготвени най-сетне да пожертват личното си благоденствие в името на битката Русия.

По този метод белоруският въпрос в актуалната акция за антируски наказания играе доста значима роля както във връзка с западния напън върху Москва, по този начин и във връзка с поддържането на непоклатимост на международния пазар на храни. Това дава вяра на Минск, че рано или късно Западът ще бъде заставен да седне на масата за договаряния. Днес белоруските управляващи могат единствено да чакат и да следят възходящите несъгласия и проблеми в западните страни.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР