Началото на годината донесе повод за рязко връщане в историята

Началото на годината донесе мотив за внезапно връщане в историята и по-точно към личността на Блага Димитрова (1922 - 2003), в чиято биография лирика, прозаичност, политика и дисидентство се смесват в едно. На 2 януари се навършиха 100 години от рождението ѝ, мотив да си напомним освен стиховете и романите й ( " Лавина ", " Отклонение " и " Пътуване към себе си " ), само че и нейната персона.

Стогодишнината от рождението ѝ беше маркирана с паметна плоча на кооперацията, в която тя живя и твори - ул. " Паренсов " 33, на ъгъла с бул. " Васил Левски ". Зад концепцията е предприемчив комитет с присъединяване на оперната певица Райна Кабаиванска, проф. Климентина Иванова, проф. Елена Михайловска, проф. Цочо Бояджиев, писателя Георги Господинов, основния редактор на " Портал Култура " Тони Николов, проф. Стефан Габровски, Светлозар Желев, Мария Аврамова, Антоанета Приматарова, проф. Георги Фотев. Паметта за нея се поддържа и от честото преиздаване на работата ѝ от издателство " Хермес " и фондацията на нейно име: през предходната година още веднъж път към книжарниците са намерили романите " Лавина ", " Копнеж " и " Пътуване към себе си ". " Откакто издаваме книгите ѝ, виждаме огромен интерес към тях, който остава непрекъснат през годините ", споделя Цветомила Димитрова от " Хермес ". В близко бъдеще може да се чака и ново издание на неразрешения по време на тоталитаризма разказ " Лице ".

От към този момент осемнадесет години Блага Димитрова живее единствено посредством литературното си завещание, само че нейните другари, сътрудници и съидейници пазят живи мемоари за нея.

Това не ги прави лесни за шерване: " Усещам по какъв начин Блага чува и гледа безнадеждните ми старания да си я спомня и опиша с мои думи, а не нейните. Не е допустимо ", споделя пред " Капитал " Мария Петкова, работила с Димитрова по време на късия ѝ вицепрезидентски мандат (в двойка с президента Желю Желев) през 1992 година За нея оставеното от Димитрова носи същата мощ, както и преди, даже и да са минали години от гибелта ѝ. " Изумително е, че в нейните книги ще намерите всички насъщни тематики - обич, истина, другарство, вяра, търсене, все тематики, които вълнуват всеки обособен човек без значение от възраст, пол или специалност. Както и всички настоящи тематики на обществото през днешния ден - свободата, отговорността, общността, мястото на дамата, грижата за другите . "
Реклама
" Блага беше човек-компас - за морал, смисъл и гражданско държание ", споделя дипломатът и политик Стефан Тафров.
100-годишнината от рождението ѝ беше маркирано с паметна рева на кооперацията, в която тя живя и твори – ул. Паренсов 33 на ъгъла с бул. Васил Левски. Фотограф: Цветелина Белутова " Служителка на истината, стопанка на думите "
Така един път Блага Димитрова е разказана от френско-българския публицист и мъдрец Цветан Тодоров (1939 - 2017).

Тя е родена през 1922 година в Бяла Слатина, само че израства във Велико Търново. Първите ѝ стихове са от 1939 година, само че минават двадесет години, до момента в който се появи дебютната ѝ книга с лирика - " До на следващия ден " . Междувременно тя приключва славянска лингвистика в Софийския университет и пази докторантура в Литературния институт " Максим Горки " в Москва. След като се утвърждава като поетеса, през 1965 година тя написа първия си разказ и един от най-често цитираните - " Пътуване към себе си " , книга, в която се предава интензивното строителство в Родопите в този интервал и респективно - строителството на тоталитаризма в района.

Освен завоалираните рецензии към режима някои метафизичен тематики в книгата биха звучали настоящо и през днешния ден: " В мене се спотайваше нещо, което аз отстранявах с потребността все да бързам, все да работя, да не остана момент празна - нещо, което единствено издебваше междина вечер, с цел да изпълзи и като смок да ме пие извътре. Защо съм тук ", написа Димитрова при започване на романа като героинята Райна, една от работещите на градежа.
Реклама
В този интервал, средата на 60-те години, тя се среща с Елена Михайловска, която попада в близкия й другарски кръг. " Бях още студентка, когато за първи път за озовах в нейния дом. Приятелството ни обаче датира от много по-късно - някъде от края на 70-те години, като постоянно сме се виждали и разговаряли към този момент през 80-те, 90-те и до самия ѝ край ", споделя пред " Капитал " проф. д.н. Елена Михайловска, изкуствовед и дълготраен професор по социология в Софийския университет, част от инициативния комитет, който провежда слагането на паметната плоча. През 2015 година тя написа книгата " Блага Димитрова: живот-слово. Биографични линии, портрет и спомен за нея ".

Като какъв човек си я спомня? Михайловска я разказва като непроменяемо замислен човек, мощно концентриран в това, което замисля, търси или работи в съответния миг. " Това не й пречеше да бъде доста деликатна към близките, само че следвайки прецизно своя проект, стратегия и цели. "

Михайловска я помни като изключително лъчезарна и въодушевена, когато се появи концепция, която да я развълнува. " Скъпа ми е и онази по-спокойна и мъдра стара жена от последните й години или месеци, когато, седнала на фотьойла пред отворения прозорец в своя дом, се радваше на цъфналия извън клон. И споделяше: " Това е също живот, нали? "

Подобно на Михайловска, поетесата и основна редакторка на " Литературен вестник " Амелия Личева също среща Димитрова в студентските си години, само че през 90-те. " Гостувала съм няколко пъти в дома й на " Васил Левски ". Тя, жив класик, с интернационално самопризнание, с цялата си биография посреща в дома си студентка, която написа стихове, пие с нея чай, демонстрира й книги... С годините си дадох сметка каква школа беше досегът с човечността и щедростта на персона като нея. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Технологии 3 Транспорт 1 Технологии 2 Политика 3 Право 1 Технологии 2 Градове 3 Политика Реклама
За Личева романът " Пътуване към себе си " предлага една универсална история, а тематиката за " пътуването " към Аз-а би дало на по-младите читатели през днешния ден повече дълбочина към това какво е да конструираш личността си. Личева показва и различен от нейните романи, " Лице " (1981), като също основно заглавие.

" В българската литература не са толкоз доста дисидентските книги, а тази е такава - охулена персонално от Тодор Живков, спряна, тъй като си разрешава да покаже персонаж, който не е идеологически съкрушен, има друго мнение за комунизма и издига в фетиш свободата. " Поезията ѝ след 1989 година също дава значими насочни точки. " Тя чертае както възторзите от новото, от демокрацията, по този начин и разочарованието пред пребоядисването, подмяната, обезценяването на думите. "

През есента на предходната година Личева води една от " литературните разходки " в София, а нейният тур е отдаден на Блага Димитрова и Фани Попова-Мутафова. Любимият ѝ малко прочут факт за Димитрова е методът, по който дава подписи. " Тя обичаше котките, имаше у дома и непроменяемо по този начин даваше подписи - с автограф и рисунка на котка. "

За необятната аудитория литературата ѝ остава най-много позната с романите " Отклонение " (1967) и " Лавина " (1971), написан по подготвен сюжет на Димитрова, който в последна сметка е екранизиран десетилетие след излизането на книгата от режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, също в комплицирани връзки с властта и цензорите.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване