Какво е да си родител: главна роля или поддържаща
Начало Как да се включа Вдъхновените Какво е да си родител: основна роля или поддържаща Автор: Ирина Люцканова 19 септември 2019, 08:31 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Какво е да си родител: основна роля или поддържаща
Това 8-годишно момиче от Варна към този момент написа книги
Този мъж изпрати " Излел е Дельо бунтовник " в космоса
Това ли е спасението: бактерия,която яде пластмаса
Снимките, с които ще погледнете на изкуството по нов метод
Единствена в четата: дамата, която уши знамето на Съединението
Вечният, недостижимият, кралят - Фреди!
Светът няма да го не помни: ловецът на крокодили
„ Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без мотив, постоянно да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят. “ – Паулу Коелю
Човек се ражда със устрема да основава и да твори, да се потвърждава и да демонстрира най-хубавото, на което е кадърен.
В детските години ние усещаме със сърцето си какво е нашето предопределение. Не един път сме чували истории за дребни момиченца, които с приятност подстригват дългите коси на куклите си и за дребни момченца, които са избрали специалността служител на реда, тъй като имат вяра в справедливостта.
Неразвивана обаче, фантазията постепенно избледнява, с цел да се трансформира от буен блян в съвсем неосезаем боязън на сърцето и да заспи надълбоко, надълбоко в детската душа. И по този начин дребното дете пораства, учи и стартира работа.
От тези дето са от 9:00 до 18:00 и заплащат сметките. От тези, които те карат да забравиш, че в миналото си желал повече от живота. И от време на време това пораснало дете сънува фантазията си за друго предопределение и стартира да се усеща трагичен възрастен човек. Защото върви по различен път, а не по този, който желае. Защо се случва по този начин?
Сега ще ви опиша една история. Никола е на 14, той мечтае да отиде на Олимпиада. Никола става всяка заран в 5:30, с цел да отиде на подготовка. След това той написа домашните си, отива на учебно заведение и още веднъж е в басейна – до 20:00 часа. Този режим е добре прочут на родителите на деца-спортисти, музиканти, математици и шахматисти. Пълна централизация и отдаденост към фантазията .
Какво чува Никола като противоположна връзка от близките – “Защо правиш това? “ , „ Каквото и да правиш не е допустимо да отидеш на Олимпийски игри! “, „ Не си заслужа “. Ако Никола слуша сърцето си, той ще продължи, тъй като споделя, че единствено като си намерения за орден на международен конгрес и сърцето му стартира да бие учестено. Ако обаче се поддаде на препоръките на другите, той в никакъв случай няма да разбере дали сълзите на първенеца са от наслада и горделивост!
Какво оказва помощ на Никола в тези сложни за него моменти по пътя ли? Страстта е ясна, мотивацията – също. Но сериозно значима роля изиграва връзката с родителите и неговия треньор – персонален образец, мотиватор и наставник.
Има деца, които не знаят какво желаят да вършат в живота си. Образователната ни система кара младежите с музикални заложби да учат доста математика и да се усещат безсилни и с ниско самочувствие във връзка с оправянето с материала.
Стефани е на 15 и учи в музикалното учебно заведение с профил „ Народно пеене “. Тя не обича математиката, само че като излезе на сцената блества с оня необикновен искра , който издава призванието. Тя знае, че музиката е нейния живот и се пробва да се оправя с всичко, с цел да има опцията да продължи да пее.
Нашите деца имат потребност от поддръжка, с цел да запазят фантазията си жива и да станат щастливи и осъществили се младежи. Тази поддръжка е в честните диалози, в опита да разберем оптимално потребностите им, в това да научим младежите си на сериозно мислене и на неотстъпчивост. Да ги възпитаме на емпатия към другите.
Тази поддръжка е в насоката, която даваме на нашите деца за тяхното професионално израстване и реализация. Подкрепата е и в това да търсим най-точните треньори, ментори и действия, които ще подкрепят техния път. Защото колкото по-рано детето разбере коя фантазия кара сърцето му да бие учестено, толкоз повече време ще има то, с цел да я реализира.
„ След 20 години ще съжаляваш повече за това, което не си направил, в сравнение с за това, което си направил. Затова вдигни платната и отплавай от тихото пристанище. Улови попътния вятър. Търси. Мечтай. Откривай. “ Тези вдъхновяващи думи са на Марк Твен, индивидът който е сменил доста специалности, преди да се посвети на литературата и да се утвърди като човек на словото.
Насърчавайте децата си да мечтаят и да реализират своите върхове. Помагайте им в нелекия път към себе си и към разкриване на призванието. Защото основната роля на родителя е да даде крила на децата си и да ги остави да полетят и да поемат отговорност за живота си. Но и да са щастливи по пътя.
Какво е да си родител: основна роля или поддържаща
Това 8-годишно момиче от Варна към този момент написа книги
Този мъж изпрати " Излел е Дельо бунтовник " в космоса
Това ли е спасението: бактерия,която яде пластмаса
Снимките, с които ще погледнете на изкуството по нов метод
Единствена в четата: дамата, която уши знамето на Съединението
Вечният, недостижимият, кралят - Фреди!
Светът няма да го не помни: ловецът на крокодили
„ Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без мотив, постоянно да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят. “ – Паулу Коелю
Човек се ражда със устрема да основава и да твори, да се потвърждава и да демонстрира най-хубавото, на което е кадърен.
В детските години ние усещаме със сърцето си какво е нашето предопределение. Не един път сме чували истории за дребни момиченца, които с приятност подстригват дългите коси на куклите си и за дребни момченца, които са избрали специалността служител на реда, тъй като имат вяра в справедливостта.
Неразвивана обаче, фантазията постепенно избледнява, с цел да се трансформира от буен блян в съвсем неосезаем боязън на сърцето и да заспи надълбоко, надълбоко в детската душа. И по този начин дребното дете пораства, учи и стартира работа.
От тези дето са от 9:00 до 18:00 и заплащат сметките. От тези, които те карат да забравиш, че в миналото си желал повече от живота. И от време на време това пораснало дете сънува фантазията си за друго предопределение и стартира да се усеща трагичен възрастен човек. Защото върви по различен път, а не по този, който желае. Защо се случва по този начин?
Сега ще ви опиша една история. Никола е на 14, той мечтае да отиде на Олимпиада. Никола става всяка заран в 5:30, с цел да отиде на подготовка. След това той написа домашните си, отива на учебно заведение и още веднъж е в басейна – до 20:00 часа. Този режим е добре прочут на родителите на деца-спортисти, музиканти, математици и шахматисти. Пълна централизация и отдаденост към фантазията .
Какво чува Никола като противоположна връзка от близките – “Защо правиш това? “ , „ Каквото и да правиш не е допустимо да отидеш на Олимпийски игри! “, „ Не си заслужа “. Ако Никола слуша сърцето си, той ще продължи, тъй като споделя, че единствено като си намерения за орден на международен конгрес и сърцето му стартира да бие учестено. Ако обаче се поддаде на препоръките на другите, той в никакъв случай няма да разбере дали сълзите на първенеца са от наслада и горделивост!
Какво оказва помощ на Никола в тези сложни за него моменти по пътя ли? Страстта е ясна, мотивацията – също. Но сериозно значима роля изиграва връзката с родителите и неговия треньор – персонален образец, мотиватор и наставник.
Има деца, които не знаят какво желаят да вършат в живота си. Образователната ни система кара младежите с музикални заложби да учат доста математика и да се усещат безсилни и с ниско самочувствие във връзка с оправянето с материала.
Стефани е на 15 и учи в музикалното учебно заведение с профил „ Народно пеене “. Тя не обича математиката, само че като излезе на сцената блества с оня необикновен искра , който издава призванието. Тя знае, че музиката е нейния живот и се пробва да се оправя с всичко, с цел да има опцията да продължи да пее.
Нашите деца имат потребност от поддръжка, с цел да запазят фантазията си жива и да станат щастливи и осъществили се младежи. Тази поддръжка е в честните диалози, в опита да разберем оптимално потребностите им, в това да научим младежите си на сериозно мислене и на неотстъпчивост. Да ги възпитаме на емпатия към другите.
Тази поддръжка е в насоката, която даваме на нашите деца за тяхното професионално израстване и реализация. Подкрепата е и в това да търсим най-точните треньори, ментори и действия, които ще подкрепят техния път. Защото колкото по-рано детето разбере коя фантазия кара сърцето му да бие учестено, толкоз повече време ще има то, с цел да я реализира.
„ След 20 години ще съжаляваш повече за това, което не си направил, в сравнение с за това, което си направил. Затова вдигни платната и отплавай от тихото пристанище. Улови попътния вятър. Търси. Мечтай. Откривай. “ Тези вдъхновяващи думи са на Марк Твен, индивидът който е сменил доста специалности, преди да се посвети на литературата и да се утвърди като човек на словото.
Насърчавайте децата си да мечтаят и да реализират своите върхове. Помагайте им в нелекия път към себе си и към разкриване на призванието. Защото основната роля на родителя е да даде крила на децата си и да ги остави да полетят и да поемат отговорност за живота си. Но и да са щастливи по пътя.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ