Да осиновиш дете в България: историята на Яна
Начало Как да се включа Вдъхновените Да осиновиш дете в България: историята на Яна Как в едно семейство това е най-чаканото и щастливо събитие 
11 ноември 2019, 07:54 
Да осиновиш дете в България: историята на Яна
Последната ария на Джордж Майкъл
Градинарят на Моне: по какъв начин се съживява легенда
Крахът на комунизма в фотоси на български фотограф
Драматичният и трогателен живот на първата жена с Нобелова премия
Треска за (преславско) злато: от каменна печка до Лувъра и у нас
Супермоделът със синдром на Даун: Маделин Стюарт
" Не гледай надолу! " - или на какво са способни тези хора
„ Имаме удоволствието да ви съобщим “
Яна и брачният партньор й са в Гърция.
Телефонът звъни. Обажда се комшия, който е видял, че в пощенската кутия има писмо.
„ Имаме удоволствието да Ви съобщим… “, стартира да чете той. Яна го прекъсва и незабавно тича при брачна половинка си, с цел да може и той да чуе щастливата вест.
Двамата са утвърдени по процедура за осиновяване. И ще станат родители на 11-месечно момиченце. Защо едно семейство, което към този момент има две деца се взема решение на процедура за осиновяване, какви са провокациите, през които минават и какво е добре да знаят фамилиите и хората, които са пред такова решение – за Vesti.bg и Вдъхновените споделя Яна Дешева.
„ Усетих химията и силата незабавно “, спомня си Яна още когато вижда фотографията на момиченцето. „ Т ова беше нашето дете. За мен беше единствено въпрос на време да отидем и да кажем, че сме новите й родители “.
Липсващото късче от пъзела
По всичко наподобява, че Яна и нейният брачен партньор имат живот по учебник: и двамата имат добра кариера, две деца, съумели са да намерят салдото сред професионалния и персоналния живот.
Въпреки това, фамилията знае, че към момента не е приключено.
Преди малко повече от 7 години, по време на раждането на второто й дете, брачният партньор на Яна споделя, че третото им дете ще бъде осиновено.
Тази мисъл стартира да зрее и в двамата с времето – по-късно посяват концепцията и у децата си. Така в един миг всички вкъщи към този момент знаят, че в точния миг новият член на фамилията да пристигна.
"Те участваха в целия развой по осиновяването, освен документалния, а и в разискването на концепцията. Защото освен аз и татко им осиновяваме, а цялото семейство . “
Яна и брачният партньор й подават документите и единственото, което им остава е – да чакат.
Получават писмото, че са утвърдени, до момента в който са на отмора.
„ Децата ми са доста щастливи, че ще си имат сестричка “, споделя Яна.
Вълнението към посрещането на нов член на фамилията не може да се опише с думи.
Но преди процедурата да бъде финализирана, има разнообразни стадии, през които наложително се минава. Едни от тях са подготвителните курсове, водени от експерти от фондация „ За нашите деца “.
Именно там двойката получава потребна информация, която може да се окаже основна в развъждане на детето.
Първоначално Яна счита, че е готова, само че точно на тези курсове се среща със сюжети, които не е очаквала. Като да вземем за пример – какво би станало, в случай че някой ден детето попита за биологичните си родители ? Какви са провокациите пред децата, които са осиновени? Психологията потвърждава, че една от най-честите обстановки, даже при деца, осиновени в ранна възраст, е казусът с доверието.
Това може да има измерение в две крайности – или предоверяване, или извънредно отменяне.
Кой е методът това да се преодолее? Яна споделя, че това е истината за историята на детето. Тя е инструмент, посредством който родителите да предпазят детето от доста контузии в бъдеще .
В предишното, преди да се основат центровете от фамилен вид и да се обособи приемната грижа, в институциите е било безшумно . Защото там децата не плачат, защото знаят, че няма кой да им обърне нужното внимание, което не се изчерпва единствено с това да бъдат нахранени или памперсът им да се смени. Една от главните потребности на всеки от нас е от непосредственост.
Яна споделя, че тази процедура към този момент е прекъсната, а приемното майчинство от ден на ден оказва помощ децата да не усещат толкоз мощно дефицитите на отхвърлянето.
„ Тайна към осиновяването на детето не би трябвало да има. Тя би трябвало да пораства с тази информация – това не е срамно, за мен е същото, като моята майка да ми каже, че ме е родила – аз го знам . Така детето ще пораства решително. Тази информация му е нужна, с цел да може да порасне умерено “, споделя още Яна за това по какъв начин счита, че е редно да възпитава щерка си.
Трите майки
Яна благодари на приемната майка, отгледала щерка й до този миг. „ В живота на това момиче ще има три майки: една, която я е родила, втора, която я е гледала през първата година и трета от тук нататък – аз. Трябва да почитаме събитията, които са ни се случили в живота “, споделя повече за философията си Яна.
По време на курсовете, тя е забелязала някои трендове, присъщи за нас като общество.
Повечето двойки в България, които имат проблеми със зачеването пробват доста дълго преди да се решат на тази крачка, заради което този вид родители са над 40-годишна възраст. От психическа позиция – за доста двойки обстоятелството, че не могат да бъдат биологични родители е контузия, която обаче не трябва да бъде подценявана и не трябва да бъде главен мотор. „ Хората не би трябвало да бъдат съдени за избора си дали да осиновяват, или не “, споделя Яна и добавя: „ Ако не си убеден, е по-добре да не го правиш. Ако имаш и най-малките подозрения, е добре да потърсиш доста информация и да видиш дали това е твоето нещо “.
Най-важното е да помним, че да бъдеш родител, е нужда, която идва от желанието освен да сътворяваме живота, а и да го обгрижим.
„ Тази обич би трябвало да е откровена “, споделя Яна ден, преди за нея фамилията да стартира нова, вълнуваща страница.
11 ноември 2019, 07:54 Да осиновиш дете в България: историята на Яна
Последната ария на Джордж Майкъл
Градинарят на Моне: по какъв начин се съживява легенда
Крахът на комунизма в фотоси на български фотограф
Драматичният и трогателен живот на първата жена с Нобелова премия
Треска за (преславско) злато: от каменна печка до Лувъра и у нас
Супермоделът със синдром на Даун: Маделин Стюарт
" Не гледай надолу! " - или на какво са способни тези хора
„ Имаме удоволствието да ви съобщим “
Яна и брачният партньор й са в Гърция.
Телефонът звъни. Обажда се комшия, който е видял, че в пощенската кутия има писмо.
„ Имаме удоволствието да Ви съобщим… “, стартира да чете той. Яна го прекъсва и незабавно тича при брачна половинка си, с цел да може и той да чуе щастливата вест.
Двамата са утвърдени по процедура за осиновяване. И ще станат родители на 11-месечно момиченце. Защо едно семейство, което към този момент има две деца се взема решение на процедура за осиновяване, какви са провокациите, през които минават и какво е добре да знаят фамилиите и хората, които са пред такова решение – за Vesti.bg и Вдъхновените споделя Яна Дешева.
„ Усетих химията и силата незабавно “, спомня си Яна още когато вижда фотографията на момиченцето. „ Т ова беше нашето дете. За мен беше единствено въпрос на време да отидем и да кажем, че сме новите й родители “.
Липсващото късче от пъзела
По всичко наподобява, че Яна и нейният брачен партньор имат живот по учебник: и двамата имат добра кариера, две деца, съумели са да намерят салдото сред професионалния и персоналния живот.
Въпреки това, фамилията знае, че към момента не е приключено.
Преди малко повече от 7 години, по време на раждането на второто й дете, брачният партньор на Яна споделя, че третото им дете ще бъде осиновено.
Тази мисъл стартира да зрее и в двамата с времето – по-късно посяват концепцията и у децата си. Така в един миг всички вкъщи към този момент знаят, че в точния миг новият член на фамилията да пристигна.
"Те участваха в целия развой по осиновяването, освен документалния, а и в разискването на концепцията. Защото освен аз и татко им осиновяваме, а цялото семейство . “
Яна и брачният партньор й подават документите и единственото, което им остава е – да чакат.
Получават писмото, че са утвърдени, до момента в който са на отмора.
„ Децата ми са доста щастливи, че ще си имат сестричка “, споделя Яна.
Вълнението към посрещането на нов член на фамилията не може да се опише с думи.
Но преди процедурата да бъде финализирана, има разнообразни стадии, през които наложително се минава. Едни от тях са подготвителните курсове, водени от експерти от фондация „ За нашите деца “.
Именно там двойката получава потребна информация, която може да се окаже основна в развъждане на детето.
Първоначално Яна счита, че е готова, само че точно на тези курсове се среща със сюжети, които не е очаквала. Като да вземем за пример – какво би станало, в случай че някой ден детето попита за биологичните си родители ? Какви са провокациите пред децата, които са осиновени? Психологията потвърждава, че една от най-честите обстановки, даже при деца, осиновени в ранна възраст, е казусът с доверието.
Това може да има измерение в две крайности – или предоверяване, или извънредно отменяне.
Кой е методът това да се преодолее? Яна споделя, че това е истината за историята на детето. Тя е инструмент, посредством който родителите да предпазят детето от доста контузии в бъдеще .
В предишното, преди да се основат центровете от фамилен вид и да се обособи приемната грижа, в институциите е било безшумно . Защото там децата не плачат, защото знаят, че няма кой да им обърне нужното внимание, което не се изчерпва единствено с това да бъдат нахранени или памперсът им да се смени. Една от главните потребности на всеки от нас е от непосредственост.
Яна споделя, че тази процедура към този момент е прекъсната, а приемното майчинство от ден на ден оказва помощ децата да не усещат толкоз мощно дефицитите на отхвърлянето.
„ Тайна към осиновяването на детето не би трябвало да има. Тя би трябвало да пораства с тази информация – това не е срамно, за мен е същото, като моята майка да ми каже, че ме е родила – аз го знам . Така детето ще пораства решително. Тази информация му е нужна, с цел да може да порасне умерено “, споделя още Яна за това по какъв начин счита, че е редно да възпитава щерка си.
Трите майки
Яна благодари на приемната майка, отгледала щерка й до този миг. „ В живота на това момиче ще има три майки: една, която я е родила, втора, която я е гледала през първата година и трета от тук нататък – аз. Трябва да почитаме събитията, които са ни се случили в живота “, споделя повече за философията си Яна.
По време на курсовете, тя е забелязала някои трендове, присъщи за нас като общество.
Повечето двойки в България, които имат проблеми със зачеването пробват доста дълго преди да се решат на тази крачка, заради което този вид родители са над 40-годишна възраст. От психическа позиция – за доста двойки обстоятелството, че не могат да бъдат биологични родители е контузия, която обаче не трябва да бъде подценявана и не трябва да бъде главен мотор. „ Хората не би трябвало да бъдат съдени за избора си дали да осиновяват, или не “, споделя Яна и добавя: „ Ако не си убеден, е по-добре да не го правиш. Ако имаш и най-малките подозрения, е добре да потърсиш доста информация и да видиш дали това е твоето нещо “.
Най-важното е да помним, че да бъдеш родител, е нужда, която идва от желанието освен да сътворяваме живота, а и да го обгрижим.
„ Тази обич би трябвало да е откровена “, споделя Яна ден, преди за нея фамилията да стартира нова, вълнуваща страница.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ