Наблюдавали ли сте как играят децата от малките класове в

Наблюдавали ли сте по какъв начин играят децата от дребните класове в междучасията на двора? Гонят се, прегръщат се – другарствата на тази възраст са толкоз интензивни, децата са толкоз близки, рядко имат причина да се карат, а даже да се скарат, това не продължава дълго.

Въпреки радостната врява и видимо всеобщата обич и съгласие не са доста подрастващите, за които общественият аспект на учебното заведение е елементарен и явен. Обикновено се поставят доста старания, с цел да се впишат в ситуацията и да договарят за политиката на другарските групи. Децата се учат кои са и към кого принадлежат. За страдание, във всичко това хората биват наранени - изключително в случай че са по някакъв метод разнообразни. Много деца прекарват прекалено много години с мисълта: „ Нямам самообладание да се махна отсам! ". И това е извънредно тъжно.

Повечето от драмите и неприятното държание в учебно заведение идват от това, че децата са импулсивни и рядко демонстрират емпатия. Те желаят да бъдат харесвани и да се усещат добре, а от време на време това води до това да накарат някой различен да се усеща зле.

А с порастването обществените връзки стават все по-сложни.

Въпреки това множеството младежи са грижовни по душа и е допустимо да създадем учебното заведение по-дружелюбно място. За задачата е належащо родителите и учителите да работят дружно и да отдават приоритет на социално-емоционалното образование. Децата би трябвало да бъдат по-важни в образователния развой и в протоколите, с цел да бъдат положителни.

Ето четири хрумвания, които могат да оказват помощ на учениците да се оправят със обществените умения в учебната среда:

1. Научете децата, в случай че клюкарстват, да бъде позитивно.

Когато чуем думата „ злословия ", сме склонни незабавно да се сетим за злобни девойки и най-различни гадости. Това обаче не е наложително да бъде единствената истина. Според изследванията и мъжете, и дамите вземат участие в клюките в идентична степен.

Технически видяно, ние клюкарстваме всякога, когато приказваме за някой, който не е в стаята. Около 75 % от тези диалози са неутрални, 15 % са отрицателни злословия, които унищожават другите, а едвам 10 % са общителни злословия, които са градивни за другите. С старания и образование тези проценти могат да бъдат изменени. Всъщност, в случай че измененията количеството на злобните злословия по отношение на положителните злословия, можете да измененията цялата просвета на учебното заведение (или на работното място – да не мислите, че възрастните не клюкарстват!).

Нека си представим учебното заведение като езеро. Сплетните, които пускат в езерото, основават вълнички. Положителните злословия основават просвета, в която децата се поддържат взаимно. Тя предизвиква децата да бъдат уверени в себе си и да се поддържат взаимно. Хвърлянето на отрицателни злословия в езерото провокира талази от яд, меланхолия, тревога и ниско самочувствие.

Ако успеем да насърчим позитивните злословия и да обезкуражим отрицателните, даже единствено малко, представете си разликата в едно учебно заведение!

2. Научете децата да не си играят с огъня на другарството.

Конфликтите в другарските връзки са неизбежни и естествени. Ако децата се държат естествено и не театралничат, ще има различия и даже експлоадирания, рецесии. Приемаме тези спорове като опция за осмисляне и разрешаване на спорове. Пожарите в другарството обаче са нещо напълно друго.

При задоволително гориво и О2 експлоадирането на другарството се трансформира в същинска стихия. В учебно заведение, когато възникне спор сред двама другари, постоянно се прави развой на набиране на нови членове. И двете страни притеглят други хора на своя страна и спорът ескалира. Това не всеки път приключва добре. Тези процеси са и комплицирани, и могат да бъдат отрицателни и рискови. И за двете страни, тъй като децата се въвличат в непознати спорове. А това се случва по редица аргументи като досада, предпочитание да бъдат включени в обществена група, некадърност да се опълчват на натиска от страна на другите.

Ако можехме да научим децата да се отдръпват от огъня, вместо да наливат още гориво, драмите в средностатистическия учебен ден щяха да са доста по-малко.

Как детето да се отдръпне в тази обстановка?

Не изпраща злобния текст или не прави коментар в обществените мрежи. Не избира страна, а избира съпричастността.

Трябва да създадем по този начин, че да е готино да бъдеш детето, което се отдръпва от огъня и предотвратява бурята.

3. Научете децата по какъв начин да „ натискат пауза “.

Когато става въпрос за проблеми с другарството, децата са склонни да бъдат импулсивни, разчитат на инстинктите и страстите си. Това се дължи на обстоятелството, че младежите реагират най-вече с амигдалата си – частта от мозъка, която дава отговор точно за интуицията и възприятията.

Рационалната, мислеща част на мозъка, която схваща следствията, се развива до положение на възрастен едвам в средата на двадесетте години.

Тази разлика в развиването значи, че постоянно децата ни работят импулсивно и се нуждаят от нашите упътвания.  Всичко това е обвързвано с ученето и израстването. Може би най-голямото умеене, на което можем да научим, е паузата, да не прибързват, да се спрат и да помислят, преди да работят или приказват импулсивно.

Ако можем да научим децата си да вършат паузи, да дишат и да мислят, преди да работят или приказват, бихме могли да им помогнем доста и да променим доста неща. Те няма да се оправят всякога, дано си признаем, че и възрастните не всеки път се оправят! Въпреки това умеенето за „ пауза “ ще им помогне по-често да взимат верни решения и да постъпват отговорно и разумно.

4. Научете децата да демонстрират най-цветното и красиво от себе си.

Всяко дете има своя лична чудноватост, собствен цвят – то е това нещо, което го прави друго и прелестно. За страдание в учебно заведение децата толкоз обезверено желаят да се впишат в средата и да са като „ известните “, че крият странностите си и се пробват да се слеят с останалите. По този метод безспорно се обезличават. Цветовете им окапват и от тях остава просто бледен колорит. Те се опасяват от оценката и рецензията на другите и у тях се пораждат усеща на наказание, позор и непълноценност. Затова избират да скрият същинските си цветове.

Трябва да научим децата на полезността на разликата. Ако успеем да им обърнем внимание на обстоятелството, че нашият свят е цялостен с безсмислени правила за това по какъв начин би трябвало да изглеждаме и какви би трябвало да бъдем, може би ще успеем да им помогнем да се освободят от тези предубеждения.

В един съвършен свят децата ни биха си давали взаимно „ пространство да бъдат такива, каквито са ". Важно е да помогнем на децата да се примирят с обстоятелството, че в случай че са неповторими, достоверни и не се опасяват да бъдат себе си, то евентуално не всички ще ги харесат, само че за сметка на това ще са щастливи в личната си кожа и ще намерят своето място в света.

Цветелина Велчева по материали от lindastade.com