Лобистки законопроекти задръстиха парламента
Наближаването на изборите постоянно се усеща в работата на Народното събрание. На депутатите им остават, действително видяно, няколко седмици, в които могат да прибавят нещо потребно в националното законодателство. Бихме очаквали, че ще се концентрират напълно върху подобряването на разпоредбите на вота или пък в ограничения, които имат отношение към последствията от здравната и икономическата рецесия. Нищо сходно. В тези напрегнати времена, депутатите ни се ориентираха към екзотично законодателство.
Наскоро да вземем за пример в Народното събрание за всеобщо удивление
изникна
Той беше импортиран от „ Обединени патриоти ” – сътрудниците на ГЕРБ в ръководещата коалиция. Екзотичната на пръв поглед законодателна самодейност е в действителност много значима, защото вкарва регулация върху бизнес, засягащ поминъка на най-малко 20 000 души в страната. Значението на плана пролича от огромния брой мнения по него – бяха импортирани седем такива за по-малко от две седмици.
Вносителите популяризират предлагането си като общественополезно желание – да уредят търговията и култивирането на трюфел, да опазят естествените му залежи и други Това обаче, което са постигнали все още, е, че настроиха едни против други многочислените сдружения, които имат отношение към скъпата подземна гъба. Едни възразяват, че новите регулации ще попречат на развиването на сектора, и упорстват планът да бъде върнат и преразгледан. Други вършат несъгласие на възражението – планът е необходим, тъй като стъпва върху разработка на държавни ведомства и неправителствени организации (НПО). Очевидно предлагането на патриотите няма да мине нито бързо, нито елементарно. Защо тогава се хаби дребното и скъпо парламентарно време и се внася тъкмо в този момент? Не се ли усещат вносителите, че по този начин пораждат съмнения, че бързат да наложат в последния миг правила върху бизнеса, преди да изпаднат от Народното събрание?
Прекият лобистки интерес наистина трудно се потвърждава
Но пък при други законодателни начинания теснопартийният претекст елементарно се открива. Като в неотдавна импортираните от Вътрешна македонска революционна организация, които напълно явно обслужват типичния за партията възторг против „ джендърите ” и НПО-тата. Депутатите на Красимир Каракачанов настояват, че неправителственият бранш добива несъразмерни благоприятни условия да се намесва в „ правото на родителите да постановат лични морални и ценностни правила при развъждането на децата ”. Затова националистите упорстват да се укрепи ролята на родителите при правосъдните процеси, засягащи правата и закрилата на детето. „ Според в този момент настоящото законодателство привличането на родителите като страна в процеса по съответна мярка за протекция на детето не е наложително. Ето за какво ние предлагаме равнене на тежестта на страните в процеса ”, обосновават се вносителите.
От Вътрешна македонска революционна организация афишират това за продължение на поредицата свои начинания, свързани с правата на децата. „ За нас фокусът постоянно е бил и би трябвало да остане върху фамилията и детето в неговия център. Детето не е обособен индивид и това би трябвало ясно да залегне във всички нормативни актове, които касаят материята ”, безапелационни са хората на Каракачанов. Каква обаче е логиката да се внесе такова предложение през декември 2020 година, откакто е ясно, че единствено ще провокира протяжни полемики в парламентарните комисии и в общественото пространство? Очевидно е, че задачата му е да послужи като доказателство по време на предизборната акция, че партията се бори за опазването на обичайното семейство. От такава позиция, колкото повече нападки получи планът, толкоз по-добре за политиците, които са го подготвили. Във Вътрешна македонска революционна организация евентуално чакат с неспокойствие някое правозащитно съдружие да им скочи, с цел да се хвърлят в борба против „ рушителите ” на фамилията. Подобни настройки са много мощни в България, както недвусмислено демонстрираха множеството протестни акции срещу Закона за обществените услуги и Стрaтегията за протекция на детето, които наблюдавахме през последните години.
В идната акция обаче най-силната карта на „ Обединени патриоти ”
са самодейностите им в поддръжка на длъжниците.
Големият им успех бяха, които съумяха да прокарат в Народното събрание с поддръжката на ГЕРБ и даже на Българска социалистическа партия. С поправките беше признато, че с приключването на 10-годишна отминалост се погасяват парични вземания против физически лица, без значение от спирането й, с изключение на когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предложението се натъкна на съвсем повсеместна опозиция от заинтригуваните страни – от бизнеса, банки, браншови организации, даже съдилища и държавни ведомства. Отпорът обаче не възпря тръгналите на лов за рейтинги политици.
Споделената популярност от това подозрително достижение не беше задоволителна за патриотите, които внесоха още едно предложение в тази посока – план на, по-известен като закон за персоналния банкрут. Идеята длъжниците да получат опция за правосъдна отбрана от своите кредитори сигурно ще се понрави на задлъжнелите българи, както и на мнозина други, които считат, че могат да изпаднат в такова състояние. Далеч от благосклонността обаче са специалистите във финансовото и правосъдното министерство, както и в Българска народна банка, които отхвърлиха безапелационно проектозакона. Аргументите им са обстоятелствени, само че главният се свежда до следното – прекалено много права се дават на длъжниците да се отърват от своите отговорности, а опциите на кредиторите да си получат вземанията се лимитират. Подобна еднопосочна реакция от страна на институциите би трябвало да възпре всеки рационален законодател, най-малко до момента в който предложи нещо ново и по-добро. Когато обаче задачата на депутатите е да впечатлят гласоподавателите,
качеството на законите изобщо не влиза в сметката.
Разбира се, патриотите не са единствените в Народното събрание, които са се втренчили в идните избори. Да обърнем взор и към ГЕРБ. От ръководещата партия внесоха, с които плануват да бъде избран прокурор, който да проверява основния прокурор на републиката. Законопроектът се появи при започване на декември 2020 година – близо половин година откогато започнаха гражданските митинги с искане за оставките на премиера и шефа на държавното обвиняване. Ако би трябвало да сме правилни, в действителност демонстрациите против сегашния основен прокурор Иван Гешев започнаха през 2019 година – още когато той беше единствено претендент за поста. А настояванията да се подхващат ограничения, с които да се преодолее фактическата недостижимост на ръководителя на прокуратурата, датират от толкоз от дълго време, че надали някой даже помни началото. И чак в този момент, към три месеца преди изборите, депутатите на Бойко Борисов внезапно се разбързаха да създадат нещо по въпроса. Е, кой откровено може да каже, че единствената причина за тази самодейност не е в идния избор? Не е ли това един обезверен опит на ръководещите да възстановят малко от смазаната си известност – и съответно от отслабналия си електорален капацитет?
Така акцията хвърли тежката си сянка върху Народното събрание – и нашите така и така небрежни законодатели небрежно превключиха на избирателен режим. Само допреди няколко месеца ни убеждаваха, че в случай че държавното управление подаде оставка и Народното събрание се разпусне, страната ще стане неуправляема. Добре, имаме си парламент. И изгодата от него е каква тъкмо?
Наскоро да вземем за пример в Народното събрание за всеобщо удивление
изникна
Той беше импортиран от „ Обединени патриоти ” – сътрудниците на ГЕРБ в ръководещата коалиция. Екзотичната на пръв поглед законодателна самодейност е в действителност много значима, защото вкарва регулация върху бизнес, засягащ поминъка на най-малко 20 000 души в страната. Значението на плана пролича от огромния брой мнения по него – бяха импортирани седем такива за по-малко от две седмици.
Вносителите популяризират предлагането си като общественополезно желание – да уредят търговията и култивирането на трюфел, да опазят естествените му залежи и други Това обаче, което са постигнали все още, е, че настроиха едни против други многочислените сдружения, които имат отношение към скъпата подземна гъба. Едни възразяват, че новите регулации ще попречат на развиването на сектора, и упорстват планът да бъде върнат и преразгледан. Други вършат несъгласие на възражението – планът е необходим, тъй като стъпва върху разработка на държавни ведомства и неправителствени организации (НПО). Очевидно предлагането на патриотите няма да мине нито бързо, нито елементарно. Защо тогава се хаби дребното и скъпо парламентарно време и се внася тъкмо в този момент? Не се ли усещат вносителите, че по този начин пораждат съмнения, че бързат да наложат в последния миг правила върху бизнеса, преди да изпаднат от Народното събрание?
Прекият лобистки интерес наистина трудно се потвърждава
Но пък при други законодателни начинания теснопартийният претекст елементарно се открива. Като в неотдавна импортираните от Вътрешна македонска революционна организация, които напълно явно обслужват типичния за партията възторг против „ джендърите ” и НПО-тата. Депутатите на Красимир Каракачанов настояват, че неправителственият бранш добива несъразмерни благоприятни условия да се намесва в „ правото на родителите да постановат лични морални и ценностни правила при развъждането на децата ”. Затова националистите упорстват да се укрепи ролята на родителите при правосъдните процеси, засягащи правата и закрилата на детето. „ Според в този момент настоящото законодателство привличането на родителите като страна в процеса по съответна мярка за протекция на детето не е наложително. Ето за какво ние предлагаме равнене на тежестта на страните в процеса ”, обосновават се вносителите.
От Вътрешна македонска революционна организация афишират това за продължение на поредицата свои начинания, свързани с правата на децата. „ За нас фокусът постоянно е бил и би трябвало да остане върху фамилията и детето в неговия център. Детето не е обособен индивид и това би трябвало ясно да залегне във всички нормативни актове, които касаят материята ”, безапелационни са хората на Каракачанов. Каква обаче е логиката да се внесе такова предложение през декември 2020 година, откакто е ясно, че единствено ще провокира протяжни полемики в парламентарните комисии и в общественото пространство? Очевидно е, че задачата му е да послужи като доказателство по време на предизборната акция, че партията се бори за опазването на обичайното семейство. От такава позиция, колкото повече нападки получи планът, толкоз по-добре за политиците, които са го подготвили. Във Вътрешна македонска революционна организация евентуално чакат с неспокойствие някое правозащитно съдружие да им скочи, с цел да се хвърлят в борба против „ рушителите ” на фамилията. Подобни настройки са много мощни в България, както недвусмислено демонстрираха множеството протестни акции срещу Закона за обществените услуги и Стрaтегията за протекция на детето, които наблюдавахме през последните години.
В идната акция обаче най-силната карта на „ Обединени патриоти ”
са самодейностите им в поддръжка на длъжниците.
Големият им успех бяха, които съумяха да прокарат в Народното събрание с поддръжката на ГЕРБ и даже на Българска социалистическа партия. С поправките беше признато, че с приключването на 10-годишна отминалост се погасяват парични вземания против физически лица, без значение от спирането й, с изключение на когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предложението се натъкна на съвсем повсеместна опозиция от заинтригуваните страни – от бизнеса, банки, браншови организации, даже съдилища и държавни ведомства. Отпорът обаче не възпря тръгналите на лов за рейтинги политици.
Споделената популярност от това подозрително достижение не беше задоволителна за патриотите, които внесоха още едно предложение в тази посока – план на, по-известен като закон за персоналния банкрут. Идеята длъжниците да получат опция за правосъдна отбрана от своите кредитори сигурно ще се понрави на задлъжнелите българи, както и на мнозина други, които считат, че могат да изпаднат в такова състояние. Далеч от благосклонността обаче са специалистите във финансовото и правосъдното министерство, както и в Българска народна банка, които отхвърлиха безапелационно проектозакона. Аргументите им са обстоятелствени, само че главният се свежда до следното – прекалено много права се дават на длъжниците да се отърват от своите отговорности, а опциите на кредиторите да си получат вземанията се лимитират. Подобна еднопосочна реакция от страна на институциите би трябвало да възпре всеки рационален законодател, най-малко до момента в който предложи нещо ново и по-добро. Когато обаче задачата на депутатите е да впечатлят гласоподавателите,
качеството на законите изобщо не влиза в сметката.
Разбира се, патриотите не са единствените в Народното събрание, които са се втренчили в идните избори. Да обърнем взор и към ГЕРБ. От ръководещата партия внесоха, с които плануват да бъде избран прокурор, който да проверява основния прокурор на републиката. Законопроектът се появи при започване на декември 2020 година – близо половин година откогато започнаха гражданските митинги с искане за оставките на премиера и шефа на държавното обвиняване. Ако би трябвало да сме правилни, в действителност демонстрациите против сегашния основен прокурор Иван Гешев започнаха през 2019 година – още когато той беше единствено претендент за поста. А настояванията да се подхващат ограничения, с които да се преодолее фактическата недостижимост на ръководителя на прокуратурата, датират от толкоз от дълго време, че надали някой даже помни началото. И чак в този момент, към три месеца преди изборите, депутатите на Бойко Борисов внезапно се разбързаха да създадат нещо по въпроса. Е, кой откровено може да каже, че единствената причина за тази самодейност не е в идния избор? Не е ли това един обезверен опит на ръководещите да възстановят малко от смазаната си известност – и съответно от отслабналия си електорален капацитет?
Така акцията хвърли тежката си сянка върху Народното събрание – и нашите така и така небрежни законодатели небрежно превключиха на избирателен режим. Само допреди няколко месеца ни убеждаваха, че в случай че държавното управление подаде оставка и Народното събрание се разпусне, страната ще стане неуправляема. Добре, имаме си парламент. И изгодата от него е каква тъкмо?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ