Ирина – момичето, което създава „вкусните“ свещи
Наближава 14 февруари, а с него и специфичното издание на нашия Mish Mash SWEET Fest. Реших да употребявам мотива, с цел да ви срещна по-отблизо с трима от участниците. Нещата, които те основават и показват с доста обич, ентусиазъм и отношение към детайла, са нещата, без които Св. Валентин не може. Но даже и да не сте последователи на така наречен Празник на влюбените, сигурна съм, че не бихте отказали една (или три) доза хубост, наслаждение и наслада.
Започваме от детайлите, тъй като, както всички знаем, за основаването на специфична атмосфера точно те са от най-голямо значение. Днес сме на посетители на Ирина – момичето, отдолу под чиито ръце излизат „ вкусните “ декоративни свещи Gancini.
За първи път се срещам персонално с Ирина и признавам си, съм очарована. Тя ни допусна „ в кухнята “ на Gancini, въпреки че не съм сигурна дали изразът има потребност от кавички – цялото пространство припомня по-скоро на сладкарско ателие. Видяхме по какъв начин се вършат самите свещи, даже декорирахме няколко кексчета. Сприятелихме се освен с Ирина, само че и с котарака Мъфин, който там е вкъщи си. И си тръгнахме с необятни усмивки, с омайния и по този начин различим мирис на Gancini и с заричане да се забележим скоро отново.
Коя е Ирина Йорданова тук и в този момент?
Ирина тук и в този момент е омазана в сметана до ушите и готви апетитни свещи с доста ягоди и шоколад. Готви се за Свети Валентин, който чука на вратата. Слуша Адриано Челентано, ухае на ванилия, приказва по телефона и има котка на главата. Любител кулинар, идеалист и огромен облик. Самата тя мъчно може да се дефинира, по тази причина е решила свещите й да приказват за нея.
Как се роди Gancini? Как стартира всичко?
Всичко стартира преди към 8-9 години напълно инцидентно, с опит да основа свещ за подарък и без да допускам, че този опит ще остави толкоз трайни следи в живота ми. След това имаше една пауза и започнаха да се появяват концепциите.
Малко по-късно, през 2012 година, се роди Gancini и като всички деца си има своя кръстник, човек непосредствен до мен и до сърцето ми. Интересното е, че преди към 2 години разбрах, че думата gancini има и своето италианско значение – дребни кукички, и от този момент мисля за свещите си като за нещо толкоз сладко, за което се хващаш като кукичка и което не искаш и не можеш да пуснеш.
Използваш кулинарията, в частност сладкишите, за свое ентусиазъм. Защо?
Едно от нещата, което постоянно ме е изумявало в сладкишите, в техните усети и аромати, е способността им да отключват мемоари и да ни връщат към дадена страст. А също така са и пъклен вкусни. Чрез свещите си се пробвам да отключа точно такива мемоари и стремежи.
Как ти хрумват новите хрумвания?
Новите хрумвания ми хрумват нормално в кухнята или когато пояждам нещо вкусно. За мен готвенето е цяло изкуство и обред. Уви, все по-рядко ми остава време за него, пробвам се да задоволя желанието си да сготвям, до момента в който върша свещи.
Имало ли е концепция, която не си съумяла да осъществиш?
Винаги има най-малко 10 хрумвания, които чакат своя подобаващ миг да се покажат на бял свят.
Каква част от работата ти заема експериментирането?
Недостатъчна. Работата ми е много динамична и рядко остава време за опити, рядко остава време даже и да върша свещи. Но когато се появи някоя концепция, любознанието ми надвива и доста бързо графикът се разчиства. Често при мен нещата се случват инцидентно и по простъпка. Понякога дори
Започваме от детайлите, тъй като, както всички знаем, за основаването на специфична атмосфера точно те са от най-голямо значение. Днес сме на посетители на Ирина – момичето, отдолу под чиито ръце излизат „ вкусните “ декоративни свещи Gancini.
За първи път се срещам персонално с Ирина и признавам си, съм очарована. Тя ни допусна „ в кухнята “ на Gancini, въпреки че не съм сигурна дали изразът има потребност от кавички – цялото пространство припомня по-скоро на сладкарско ателие. Видяхме по какъв начин се вършат самите свещи, даже декорирахме няколко кексчета. Сприятелихме се освен с Ирина, само че и с котарака Мъфин, който там е вкъщи си. И си тръгнахме с необятни усмивки, с омайния и по този начин различим мирис на Gancini и с заричане да се забележим скоро отново.
Коя е Ирина Йорданова тук и в този момент?
Ирина тук и в този момент е омазана в сметана до ушите и готви апетитни свещи с доста ягоди и шоколад. Готви се за Свети Валентин, който чука на вратата. Слуша Адриано Челентано, ухае на ванилия, приказва по телефона и има котка на главата. Любител кулинар, идеалист и огромен облик. Самата тя мъчно може да се дефинира, по тази причина е решила свещите й да приказват за нея.
Как се роди Gancini? Как стартира всичко?
Всичко стартира преди към 8-9 години напълно инцидентно, с опит да основа свещ за подарък и без да допускам, че този опит ще остави толкоз трайни следи в живота ми. След това имаше една пауза и започнаха да се появяват концепциите.
Малко по-късно, през 2012 година, се роди Gancini и като всички деца си има своя кръстник, човек непосредствен до мен и до сърцето ми. Интересното е, че преди към 2 години разбрах, че думата gancini има и своето италианско значение – дребни кукички, и от този момент мисля за свещите си като за нещо толкоз сладко, за което се хващаш като кукичка и което не искаш и не можеш да пуснеш.
Използваш кулинарията, в частност сладкишите, за свое ентусиазъм. Защо?
Едно от нещата, което постоянно ме е изумявало в сладкишите, в техните усети и аромати, е способността им да отключват мемоари и да ни връщат към дадена страст. А също така са и пъклен вкусни. Чрез свещите си се пробвам да отключа точно такива мемоари и стремежи.
Как ти хрумват новите хрумвания?
Новите хрумвания ми хрумват нормално в кухнята или когато пояждам нещо вкусно. За мен готвенето е цяло изкуство и обред. Уви, все по-рядко ми остава време за него, пробвам се да задоволя желанието си да сготвям, до момента в който върша свещи.
Имало ли е концепция, която не си съумяла да осъществиш?
Винаги има най-малко 10 хрумвания, които чакат своя подобаващ миг да се покажат на бял свят.
Каква част от работата ти заема експериментирането?
Недостатъчна. Работата ми е много динамична и рядко остава време за опити, рядко остава време даже и да върша свещи. Но когато се появи някоя концепция, любознанието ми надвива и доста бързо графикът се разчиства. Често при мен нещата се случват инцидентно и по простъпка. Понякога дори
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ