Накъде сочи компасът в космоса?
На Земята компасите постоянно сочат на север, само че когато се отдалечим от магнитосферата на нашата планета, нещата стават по-сложни.
Най-ранните известни компаси са основани по време на китайската династия Хан, сред 300 и 200 година пр.н.е. Тези елементарни принадлежности са били направени от лодестон – естествено срещащ се, магнитно зареден минерал, който, когато е окачен във въздуха с парче шнур, естествено сочи към магнитните полюси на Земята.
Макар че тези намагнетизирани камъни в началото са били употребявани за гадаене поради видимо свръхестествените им свойства, в последна сметка те се оказали незаменими за пътешествениците по света, тъй като им разрешавали да се ориентират през деня и нощем, даже когато небето било облачно и други пътеводни светлини, като Полярната звезда, били закрити.
Земята сама по себе си е магнит с два полюса, подбудени от взаимоотношението сред оста на въртене на планетата, скоростта на въртене и придвижването на разтопения метал в ядрото ѝ. Компасът съдържа малко късче намагнетизиран материал, което се притегля към противоположния си полюс на Земята, който се намира на към 1600 километра южно от географския северен полюс, западно от канадския остров Елсмиър. Така че, даже да сте в южното полукълбо, иглата на компаса ви постоянно ще сочи на север.
Отговорът на този въпрос зависи от това къде в галактическото пространство се намирате. Смята се, че магнитосферата на Земята – зоната към планетата, в която доминира нейната магнитна мощ – се простира на към 37 000 километра към Слънцето и на 370 000 километра от него. Докато се намирате в тази зона, иглата на компаса ви би трябвало да може да записва магнитното поле на Земята и да ви насочи към тази точка в Канада.
Извън границите на магнитосферата обаче нещата стават по-сложни, тъй като Земята не е единственият обект в Слънчевата система, който генерира магнитна мощ. Луната и Марс имат магнитни полета, само че те са доста по-слаби от земното, което значи, че би трябвало да се приближите много покрай някой от тях, преди да стартират да въздействат на компаса.
Ако пътувате още по-надалеч през Слънчевата система, компасът ви евентуално ще сочи към един от двата небесни обекта:
Първият от тези обекти е Юпитер. Благодарение на високата скорост на въртене и солидното железно водородно ядро (около 1,5 пъти по-голямо от на Земята), магнитосферата на Юпитер е по-силна от която и да е друга наша прилежаща планета, като се простира на към 20 милиона километра към газовия колос.
Вторият от тези обекти е Слънцето, чиято магнитосфера е още по-голяма и обгръща цялата Слънчева система. Освен в случай че не се намирате в персоналната магнитосфера на някоя планета, като тази на Земята или Юпитер, компасът ви ще сочи към Слънцето.
Трудно е да се каже тъкмо коя част на Слънцето, защото местоположението на магнитните му полюси се трансформира почти на всеки 11 години, когато слънчевите петна, формирани по време на слънчевия най-много, провокират метаморфоза на неговата магнитосфера. Магнитните полюси на Земята също сменят полярността си, само че доста по-бавно – на към 30 000 години. Следващото превръщане на полюсите се чака да се случи през идващите няколко века.
Разбира се, въпреки че другите небесни тела сигурно ще окажат въздействие върху иглата на компаса ви, това не анулира обстоятелството, че обичайният компас е ненужен за навигация в космоса, където пасажерите (да не кажем даже стопаджиите) могат да се движат допълнително направления от север, юг, изток и запад.
