Константинополската патриаршия реши да канонизира Майка Гавриила
На съвещание Светият Синод на Константинополската патриаршия реши да канонизира Герондиса Гавриила (Папаяни), оповестява orthodoxtimes.com.
Майка Гавриила (†1992) е гръцка православна монахиня, известна с грижите си за бедните и болните, обичана и почитана в целия православен свят. Решението за канонизирането на св. Гавриила е инициирано от Константинополския патриарх Вартоломей и оповестено от Митрополията на Лерос, Калимнос и Астипалея. Митрополията е упълномощила на Родоския митрополит Кирил да сформира службата в чест на св. Гавриила, преставила се в Господа в Лерос.
Майка Гавриила (Аврилия Папаяни) - обичната, е родена в Константинопол на 2 октомври 1897 година, празника на св. Киприан и св. Юстина. Израства в гръцкия квартал Фенер, в фамилията на процъфтяващ търговец. Получава най-хубавото за времето си обучение, като от дребна владее френски и британски, и като ученичка обича да чете старогръцките създатели в оригинал. След довеждане докрай на главното си обучение следва ботаника в Швейцария, след това философия в Солун.
Работи като сестра в психиатрична клиника, преподава и частни уроци. След установяването на режима на Метаксас в Гърция през 1937 година, отпътува за Англия, където работи като домашна помощничка, по едно и също време учи и медицина. По време на бомбардировките на Лондон през Втората международна война оказва помощ на ранените в лечебни заведения и лазарети. През цялото време, до момента в който е в Западна Европа, поддържа връзки с гръцкото духовенство и съветските интелектуалци-емигранти.
След края на войната се връща в опустошената Гърция, с цел да оказва помощ за възобновяване ѝ. Работи в разнообразни обществени заведения; по едно и също време стартира и частна процедура в Атина като физиотерапевт. Още по това време мисионерското ѝ служение измежду най-бедните и онеправданите, ѝ печели популярност и фенове надалеч отвън границите на Гърция. Оттогава датира персоналното ѝ другарство с фигури като Роуз Кенеди (майката на американския президент) и Мартин Лутер Кинг.
Около 1954 година, когато умира майка ѝ, Гавриила стартира да осъзнава монашеското си предопределение, въпреки че мисли за него още от дете. Тя взема решение да посвети живота си на служение на хората, водена от облика на майчината обич. Както споделя тя самата тогава: " От деня, в който съм се родила, тази, която въодушевено ме е водила; силата, която ме е формирала, беше майка ми - творение с безгранична обич. Богатството и дълбочината на тази обич и непрестанното въздействие на нейния бляскав образец ме направиха да обичам, още и още - Бог и всичко към себе си ".
Смъртта на майка ѝ разсънва у Гаврила предпочитание за отречение от всичко, което я обвързва с места, хора и материални неща. " Внезапно умрях, написа тя. Бях мъртва за света. Единственият път, който се откриваше пред мен, ме подтикваше да направя решителна стъпка: " Иди, продай всичко, що имаш, и раздай на бедняци ", а след това: " дойди и върви след Мене ".
Божият Промисъл води Гавриила в Израел (там работи известно време в кибуц), Палестина, Ливан, Ирак, Пакистан, и най-после - в Индия. В Делхи стартира работа в болница за прокажени. Това е началото на дългогодишно безмълвно служение - без да проповядва Православието, тя, съгласно думите на ония, които са я познавали тогава, катехизирала близките единствено със сърцето си, без думи, посредством неповторимия образец на живота си. Всички - индийци и западни мисионери - оставали изумени от аскетичния темперамент, смирението и дълбоката нематериалност на Православието, отпечатани върху тази нежна жена. Тя самата мощно се молела за среща сред Индия и Православието. В продължение на пет години работи в разнообразни лечебни заведения и центрове за прокажени из цяла Индия.
През 1959 година е призната за послушница в гръцкия манастир във Витания, Палестина, където по-късно приема пострижение. След няколкогодишен престой в манастира е изпратена от Вселенския патриарх Атинагор като мисионер в Западна Европа. Свидетелството ѝ е необикновено сполучливо и тя е канена да приказва за Православието и православното монашество пред огромни аудитории във Франция, Швейцария, Дания, Швеция, Германия, Австрия, Америка. Среща се с най-изтъкнатите политически и културни фигури на своето време - Бърнард Шоу, Майка Тереза и доста други.
По благословение от духовния си отец и изповедник, монахът Амфилохий (Макрис), през 1963 година Гаврила още веднъж отпътува за Индия, където стартира православна задача, и остава там до 1966 година Следва задача в Кения (до 1969 г.).
През 1970 година се открива в Атина, където към нея се образува необятен кръг от търсещи младежи. Всички я назовават " Герондиса (Старица) Гаврила " и получават от нея духовни директиви. Участници в тези срещи, които са записвали наставленията на старицата, по-късно ги издават и по този начин нейните препоръки стават притежание на необятна православна публика по целия свят. Аудиокасетите със записите на нейните беседи също се тиражират след гибелта ѝ през 1992 година
Майка Гавриила (†1992) е гръцка православна монахиня, известна с грижите си за бедните и болните, обичана и почитана в целия православен свят. Решението за канонизирането на св. Гавриила е инициирано от Константинополския патриарх Вартоломей и оповестено от Митрополията на Лерос, Калимнос и Астипалея. Митрополията е упълномощила на Родоския митрополит Кирил да сформира службата в чест на св. Гавриила, преставила се в Господа в Лерос.
Майка Гавриила (Аврилия Папаяни) - обичната, е родена в Константинопол на 2 октомври 1897 година, празника на св. Киприан и св. Юстина. Израства в гръцкия квартал Фенер, в фамилията на процъфтяващ търговец. Получава най-хубавото за времето си обучение, като от дребна владее френски и британски, и като ученичка обича да чете старогръцките създатели в оригинал. След довеждане докрай на главното си обучение следва ботаника в Швейцария, след това философия в Солун.
Работи като сестра в психиатрична клиника, преподава и частни уроци. След установяването на режима на Метаксас в Гърция през 1937 година, отпътува за Англия, където работи като домашна помощничка, по едно и също време учи и медицина. По време на бомбардировките на Лондон през Втората международна война оказва помощ на ранените в лечебни заведения и лазарети. През цялото време, до момента в който е в Западна Европа, поддържа връзки с гръцкото духовенство и съветските интелектуалци-емигранти.
След края на войната се връща в опустошената Гърция, с цел да оказва помощ за възобновяване ѝ. Работи в разнообразни обществени заведения; по едно и също време стартира и частна процедура в Атина като физиотерапевт. Още по това време мисионерското ѝ служение измежду най-бедните и онеправданите, ѝ печели популярност и фенове надалеч отвън границите на Гърция. Оттогава датира персоналното ѝ другарство с фигури като Роуз Кенеди (майката на американския президент) и Мартин Лутер Кинг.
Около 1954 година, когато умира майка ѝ, Гавриила стартира да осъзнава монашеското си предопределение, въпреки че мисли за него още от дете. Тя взема решение да посвети живота си на служение на хората, водена от облика на майчината обич. Както споделя тя самата тогава: " От деня, в който съм се родила, тази, която въодушевено ме е водила; силата, която ме е формирала, беше майка ми - творение с безгранична обич. Богатството и дълбочината на тази обич и непрестанното въздействие на нейния бляскав образец ме направиха да обичам, още и още - Бог и всичко към себе си ".
Смъртта на майка ѝ разсънва у Гаврила предпочитание за отречение от всичко, което я обвързва с места, хора и материални неща. " Внезапно умрях, написа тя. Бях мъртва за света. Единственият път, който се откриваше пред мен, ме подтикваше да направя решителна стъпка: " Иди, продай всичко, що имаш, и раздай на бедняци ", а след това: " дойди и върви след Мене ".
Божият Промисъл води Гавриила в Израел (там работи известно време в кибуц), Палестина, Ливан, Ирак, Пакистан, и най-после - в Индия. В Делхи стартира работа в болница за прокажени. Това е началото на дългогодишно безмълвно служение - без да проповядва Православието, тя, съгласно думите на ония, които са я познавали тогава, катехизирала близките единствено със сърцето си, без думи, посредством неповторимия образец на живота си. Всички - индийци и западни мисионери - оставали изумени от аскетичния темперамент, смирението и дълбоката нематериалност на Православието, отпечатани върху тази нежна жена. Тя самата мощно се молела за среща сред Индия и Православието. В продължение на пет години работи в разнообразни лечебни заведения и центрове за прокажени из цяла Индия.
През 1959 година е призната за послушница в гръцкия манастир във Витания, Палестина, където по-късно приема пострижение. След няколкогодишен престой в манастира е изпратена от Вселенския патриарх Атинагор като мисионер в Западна Европа. Свидетелството ѝ е необикновено сполучливо и тя е канена да приказва за Православието и православното монашество пред огромни аудитории във Франция, Швейцария, Дания, Швеция, Германия, Австрия, Америка. Среща се с най-изтъкнатите политически и културни фигури на своето време - Бърнард Шоу, Майка Тереза и доста други.
По благословение от духовния си отец и изповедник, монахът Амфилохий (Макрис), през 1963 година Гаврила още веднъж отпътува за Индия, където стартира православна задача, и остава там до 1966 година Следва задача в Кения (до 1969 г.).
През 1970 година се открива в Атина, където към нея се образува необятен кръг от търсещи младежи. Всички я назовават " Герондиса (Старица) Гаврила " и получават от нея духовни директиви. Участници в тези срещи, които са записвали наставленията на старицата, по-късно ги издават и по този начин нейните препоръки стават притежание на необятна православна публика по целия свят. Аудиокасетите със записите на нейните беседи също се тиражират след гибелта ѝ през 1992 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ