Защо и как да пестим храната?
На всички ни са известни потресаващите фотоси на небогати, гладни чернокожи деца, чиито тип от време на време губи общо с човешкия жанр. Разни знайни и незнайни странстващи фотографи, спонсорирани от благотворителни и други организации за отбрана на бедстващото и гладуващо население на бедна Африка и Азия, демонстрират едно от лицата на модерния ни свят – гладът. Само предходната 2011г. година сушата в Източна Африка, довела до слаби реколти, аргументи гибелта на над 13 млн. души. На този декор на смут и шок, данните за Западното полукълбо са повече от срамни.
Американското министерство на земеделието твърди, че към 27% от създадената или импортираната в страната храна отива непосредствено или под формата на боклуци в боклука. Друг огромен потребител на храни, Европейският съюз, изхвърля приблизително годишно над 90 тона хранителен отпадък, като на жител се падат към 197 кг. храна годишно. И до момента в който бедна Африка се бори с глада, хората от Запада се борят със затлъстяването, макар че изхвърлят толкоз доста храна.
Акция в Сидни, Австралия за годните, само че изхвърлени от супермаркетите плодове да продължат пътя си до потребителя. Наскоро
Друга забавна информация е, че множеството храна не е боклук, като да вземем за пример от елементарните семейства, а храна с изминал период на валидност, нарушена целокупност на опаковката, нетърговски тип. Изчислено е, че 30% от плодовете и зеленчуците въобще не стигат до рафтовете на хипермаркетите поради неугледния си и „ непродаваем за усета на потребителя ” форма или цвят. Ценните витамини и минерали отиват на боклука.
Причините са доста и са обект не на една и две полемики, срещи на високо равнище и плахи опити на управляващите да лимитират разхищението, подобрят съхранението и убедят потребителя да влага това, което не може да изяде, в благородни дела като хранителни банки, публични кухни и благотворителни помощи. Свръх производството, софтуерните усъвършенствания, развиването на промишлената химия в селското стопанство, транспортната инфраструктура и облекченията на вноса и износа – това са индикаторите от страна на производството на храни и превозвачите им.
От друга страна има и свръх търсене. Маркетингът на огромните хранителни магазини по всички вероятни медии, упражнява психически напън върху всяко едно домакинство да купува „ евтина ”, налична и атрактивна храна, най- постоянно със ниска хранителна стойност и изцяло непрактична за облекчаване на елементарния апетит на елементарния човек.
И от трета страна, тази на природата, от която черпим всичко належащо за съществуването ни, това свръх произвеждане, превозването му, само че и обработката на самия отпадък, коства прекомерно доста невъзобновяеми запаси. Прекалено доста парникови излъчвания, изсичане на гори за задачите на отглеждането на животни и още доста, доста други вреди.
Да, това е извънредно. Но да вдигнем плещи и да си кажем: „ Как бих могъл да трансформира нещо в тази прекомерно световна картина? ” не е задоволително.
“Действай локално, мисли световно ”
Ето някои елементарни трика, които ще ви оказват помощ да пестим храна и, несъмнено, разноски.
Преди да пазарим:
Да погледнем какво има в хладилника и в шкафовете за храна и да се запитаме: „ от какво нуждая се, в действителност? ”. Не би трябвало да разрешаваме храната да се задържа в хладилника – каквото първо влезе в него, то първо би трябвало да излезе от него. Нареждайки новите неща, слагаме ги по- обратно и вадим по застоялите напред, с цел да са те на масата при идващото хранене.
Да създадем лист за извършване на покупки и най- значимото – да се придържаме към него. Преди намирах в действителност за смешно трупането на разнообразни брошури, само че един бърз преглед, ще подскаже кое къде се намира и ще разреши относително прецизен план на парите и ще спре разхищението на артикули.
По време на извършване на покупки:
Да пазарим храни локално произвеждане. Храните, които пътуват отдалеко „ изхабяват ” периода си на валидност в превоз, това има дава стеснен живот в нашата кухня.
Да внимаваме с количествата. Промоциите са примамливи, в действителност. Но в случай че има банани или кисело мляко на ниски цени, това значи ли, че би трябвало да купим 3-4 кг или 10 кофички?
Да пазарим по- постоянно и по- малко. Да, нормално е досадно, само че с изключение на, че можем да се разходим из квартала и да спестим от бензина, си подсигуряваме, че няма да се увлечем в едно грандиозно седмично извършване на покупки и та изпуснем периода на валидност на огромна част от покупките. Нещата, които се сготвим в околните два- три дни, няма да идат на боклука.
Когато готвим:
Ако сме намислили определно ядене, да проверим какво и какъв брой тъкмо ни е нужно за него. Ако в една рецепта ни би трябвало 200гр. от малотраен артикул, а разфасовката му е от 500гр., да използваме нужното, а останалото да замразим за идващия път.
Да си създадем проект за готвене. Не че не би трябвало да импровизираме, несъмнено, в случай че нещо ненадейно ни се прихапне, само че при започване на седмицата можем да си намислим какво да сготвим и по този начин ще усъвършенстваме и покупките си.
Да замразим остатъците от неизядените ястия, в случай че това има смисъл. Това е доста ефикасен способ да не се хвърля храна. Ако в тенджерата е останала една порция, за какво да я извърляме? Можем да я замразим и някой път, в случай че сме сами да не готвим още веднъж, а да си я стоплим.
Когато се храним на открито:
Да забравим за лакомията. Изглежда вкусна, желае ни се да се поглезим, само че да си дадем действителна сметка какъв брой можем да изядем. В китайските заведения за хранене сервират големи порции, можем да споделим с другар.
Да си желаяме за у дома. Някакъв непонятен позор към момента не ни разрешава да си желаяме неизяденото от масата да ни го сложат в кутия за у дома. Ако го оставим в ресторанта, то ще бъде изхвърлено, за какво да не си го вземем – то е вкусно и платено към този момент.
Всичко изброено е изцяло по силите ни. Можем да спрем разхищението на храна най-малко от нашето домакинство. Чувството за задоволство, че не сме част от черната статистика, ще се ускори и от позакрепналия бюджет и спестеното в края на месеца.
Американското министерство на земеделието твърди, че към 27% от създадената или импортираната в страната храна отива непосредствено или под формата на боклуци в боклука. Друг огромен потребител на храни, Европейският съюз, изхвърля приблизително годишно над 90 тона хранителен отпадък, като на жител се падат към 197 кг. храна годишно. И до момента в който бедна Африка се бори с глада, хората от Запада се борят със затлъстяването, макар че изхвърлят толкоз доста храна.
Акция в Сидни, Австралия за годните, само че изхвърлени от супермаркетите плодове да продължат пътя си до потребителя. Наскоро
Друга забавна информация е, че множеството храна не е боклук, като да вземем за пример от елементарните семейства, а храна с изминал период на валидност, нарушена целокупност на опаковката, нетърговски тип. Изчислено е, че 30% от плодовете и зеленчуците въобще не стигат до рафтовете на хипермаркетите поради неугледния си и „ непродаваем за усета на потребителя ” форма или цвят. Ценните витамини и минерали отиват на боклука.
Причините са доста и са обект не на една и две полемики, срещи на високо равнище и плахи опити на управляващите да лимитират разхищението, подобрят съхранението и убедят потребителя да влага това, което не може да изяде, в благородни дела като хранителни банки, публични кухни и благотворителни помощи. Свръх производството, софтуерните усъвършенствания, развиването на промишлената химия в селското стопанство, транспортната инфраструктура и облекченията на вноса и износа – това са индикаторите от страна на производството на храни и превозвачите им.
От друга страна има и свръх търсене. Маркетингът на огромните хранителни магазини по всички вероятни медии, упражнява психически напън върху всяко едно домакинство да купува „ евтина ”, налична и атрактивна храна, най- постоянно със ниска хранителна стойност и изцяло непрактична за облекчаване на елементарния апетит на елементарния човек.
И от трета страна, тази на природата, от която черпим всичко належащо за съществуването ни, това свръх произвеждане, превозването му, само че и обработката на самия отпадък, коства прекомерно доста невъзобновяеми запаси. Прекалено доста парникови излъчвания, изсичане на гори за задачите на отглеждането на животни и още доста, доста други вреди.
Да, това е извънредно. Но да вдигнем плещи и да си кажем: „ Как бих могъл да трансформира нещо в тази прекомерно световна картина? ” не е задоволително.
“Действай локално, мисли световно ”
Ето някои елементарни трика, които ще ви оказват помощ да пестим храна и, несъмнено, разноски.
Преди да пазарим:
Да погледнем какво има в хладилника и в шкафовете за храна и да се запитаме: „ от какво нуждая се, в действителност? ”. Не би трябвало да разрешаваме храната да се задържа в хладилника – каквото първо влезе в него, то първо би трябвало да излезе от него. Нареждайки новите неща, слагаме ги по- обратно и вадим по застоялите напред, с цел да са те на масата при идващото хранене. Да създадем лист за извършване на покупки и най- значимото – да се придържаме към него. Преди намирах в действителност за смешно трупането на разнообразни брошури, само че един бърз преглед, ще подскаже кое къде се намира и ще разреши относително прецизен план на парите и ще спре разхищението на артикули. По време на извършване на покупки:
Да пазарим храни локално произвеждане. Храните, които пътуват отдалеко „ изхабяват ” периода си на валидност в превоз, това има дава стеснен живот в нашата кухня. Да внимаваме с количествата. Промоциите са примамливи, в действителност. Но в случай че има банани или кисело мляко на ниски цени, това значи ли, че би трябвало да купим 3-4 кг или 10 кофички? Да пазарим по- постоянно и по- малко. Да, нормално е досадно, само че с изключение на, че можем да се разходим из квартала и да спестим от бензина, си подсигуряваме, че няма да се увлечем в едно грандиозно седмично извършване на покупки и та изпуснем периода на валидност на огромна част от покупките. Нещата, които се сготвим в околните два- три дни, няма да идат на боклука. Когато готвим:
Ако сме намислили определно ядене, да проверим какво и какъв брой тъкмо ни е нужно за него. Ако в една рецепта ни би трябвало 200гр. от малотраен артикул, а разфасовката му е от 500гр., да използваме нужното, а останалото да замразим за идващия път. Да си създадем проект за готвене. Не че не би трябвало да импровизираме, несъмнено, в случай че нещо ненадейно ни се прихапне, само че при започване на седмицата можем да си намислим какво да сготвим и по този начин ще усъвършенстваме и покупките си. Да замразим остатъците от неизядените ястия, в случай че това има смисъл. Това е доста ефикасен способ да не се хвърля храна. Ако в тенджерата е останала една порция, за какво да я извърляме? Можем да я замразим и някой път, в случай че сме сами да не готвим още веднъж, а да си я стоплим. Когато се храним на открито:
Да забравим за лакомията. Изглежда вкусна, желае ни се да се поглезим, само че да си дадем действителна сметка какъв брой можем да изядем. В китайските заведения за хранене сервират големи порции, можем да споделим с другар. Да си желаяме за у дома. Някакъв непонятен позор към момента не ни разрешава да си желаяме неизяденото от масата да ни го сложат в кутия за у дома. Ако го оставим в ресторанта, то ще бъде изхвърлено, за какво да не си го вземем – то е вкусно и платено към този момент. Всичко изброено е изцяло по силите ни. Можем да спрем разхищението на храна най-малко от нашето домакинство. Чувството за задоволство, че не сме част от черната статистика, ще се ускори и от позакрепналия бюджет и спестеното в края на месеца.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ