С чужда пита помен се прави
Пфор. д.н. Нина Дюлгерова, Антон Гицов
В България имаме хубави поговорки, които са подобаващи за всевъзможни обстановки. „ С непозната пита помен прави “ е доста подобаваща за настоящата за обединявания Запад тематика за замразените съветски активи в Euroclear - един от трите централни депозитари на скъпи бумаги в Белгия. Тяхната стойност е 185 милиарда евро.
С течение на времето тематиката става доста настояща за неолибералния Запад, чиито стопански благоприятни условия и непоклатимост понижават непрестанно. Обратно съразмерно на този развой е войнствено моралната реторика (най-вече) на „ обединението на искащите “ (Великобритания, Франция и Германия). Превърна се в процедура съвсем всеки ден с дейното присъединяване на Володимир Зеленски в друг политически формат да се разисква, предлага и оказва политически напън върху Брюксел да размрази съветските активи, за даване на икономическа и военна помощ на Киев.
Страховете на Брюксел са основателни, защото никой не дава гаранции за финансова помощ при бъдещо възобновяване на тези пари на Русия. Ето за какво на 3 декември Европейската комисия, с цел да успокои Белгия, излезе с концепцията за така наречен Репарационен заем за Украйна. От Euroclear се желае да даде 165 милиарда евро от замразените съветски активи, които ще бъдат преведени на Украйна като заем с нулева рента. Този заем би трябвало да бъде върнат от Украйна, откакто Русия ù изплати отплата за нанесените вреди вследствие на войната. Предполага се, че откакто изплати заема, Европейският съюз ще върне заетите пари на Euroclear, тъй че Белгия ще е предпазена, в случай че се наложи един ден след привършване на войната и анулация на глобите да върне замразените активи на Руската централна банка.
От белгийска страна незабавно бе подложен въпросът, какво ще стане в случай че Украйна съобщи, че не може да върне отпуснатите заеми, защото както се допуска Русия може да откаже да компенсира „ вредите от войната “. Затова Европейската комисия предлага като отбрана да ù бъдат предоставени гаранции за връщане на тези средства по линия на Европейски Съюз, само че не от бюджета на Съюза, а самостоятелно от всяка страна-членка. Динамиката на трансформацията предопределя аварийния нападателен проект на Европейски Съюз, в случай че на лидерската среща на 18 декември не се получи с белгийския вид за освобождение на съветските активи, да се премине към политически напън върху страните-членки за „ непринудено “ гарантиране на погашение на квотен принцип суми, покриващи 165 милиарда евро. Това е прям обир. На България се падат 1,2 милиарда евро. Изчислените отговорности може да се усилят, в случай че някоя страна откаже де взе участие. Новоизбраният чешки министър председател Андрей Бабиш към този момент съобщи, че Чехия няма да подсигурява заем за Украйна. България, сходно на Чехия, не може да поеме ангажимент да показа гаранция за погашение на дълг, който Украйна няма да е в положение да възвърне, дори възложен ù като заем.
Впечатляващо е решението на Европейския съюз да замрази за неопределен срок съветските активи. Идеята е да не се дава опция на Будапеща и Братислава на всеки шест месеца да постановат несъгласие за тяхното потребление за Украйна. Очаква се този въпрос да се взема решение на срещата на европейските водачи на 18 декември 2025 година Три страни (България, Малта и Австрия) поддържат Белгия в нейното отвращение да се употребяват съветските пари. Брюксел се притеснява, че след време връщането на съветските активи ще провокира финансов провал. Предложението на трите страни е всяко едно решение, обвързвано с съветските замразени активи да е съобразено с европейските закони и правилата на интернационалното право.
Москва към този момент предизвести, че всяка смяна в нелегално потребление на тези пари ще докара до ответна реакция от страна на Федерацията.
Явно украинският проблем все по очевидно се трансформира в комфортен за европейския хайлайф инструмент за отклонение на публичното внимание от задълбочаващата се икономическа рецесия в Европа, политическата неустойчивост и засилващото се обществено напрежение. Все по очевидно става желанието на европейския хайлайф да продължи под всякаква форма войната в Украйна, защото това е политическото избавление на компрометираните европейски и национални водачи.
Несигурността нараства и от направеното преди дни от американския президент Доналд Тръмп предложение четири страни от Европейски Съюз (Австрия, Унгария, Италия и Полша) да последват Брекзита на Англия и да изоставен Съюза. Това е част от амбициозната американска тактика за сигурност. Идеята е опазване на европейската цивилизация и основаването на нов първокласен световен конгрес - наименуван „ C5 “ или „ Core Five “, който би обединил Съединените щати, Китай, Русия, Индия и Япония, евентуално измествайки обичайните водени от Запада групировки като Г-7.
Все още има късмет войнствената реторика и към момента неосъществените рискови проекти на европейските водачи да не се трансфорат в рисков казус, засилващ политическото и финансово напрежение. Освен това няма съображение с непозната пита да се прави помен. Практиката е потвърдила, че използването на този принцип в никакъв случай не е бил ефикасен.
