5 неща, които да направим, ако се почувстваме самотни
На всекиго се случва - обвързани или не, разграничени неотдавна или с дългогодишна връзка. Чувството за самотност е толкоз човешко нещо, че нито една обязаност с различен човек не може да го отстрани. Приеми го. И реши какво ще правиш след това.
“В единия случай се тръшкаме и самообвиняваме, като че ли самотата е проклинание. Запълваме времето с нелепости или се размазваме от самосъжаление. В другия случай одобряваме самотността за факт и просто вършим нещо за себе си. Така и по този начин сме сами и никой не се спънка в близост. ”
1. Вземаме си дълга, гореща, ароматна вана/душ. Правим всичко това, за което все нямаме време. Маска за лице и коса, обезкосмяване, скраб или изтриване на цялото тяло, антицелулитен масаж, контрастни душове - всичко за което се сетим. Глупаво ли е? Ни минимум. Докосването и грижата за тялото носи ужасно доволство от живота. Елементарно, само че доста дейно. И не забравяме лосиона за тяло, нали?
2. Изморителна разходка/спорт. Не, в действителност дълга разходка или най-малко час във фитнеса. Не 100 метра до магазина и назад. Намисляме си маршрут да вземем за пример 1-2 км до някое несъмнено място. Вода, малко храна и раницата на гърба. Вървенето има необикновен резултат на медитация. Вслушването в звуците, ароматът на земя и пресен въздух прочистват главата от всякакво самосъжаление. А умората след това е повече от приятна. Можем да се върнем към точка 1.
3. Отиваме на филм. Да, сами. Никой няма ни уточни с пръст и да шушука зад тила ни. Това е 21 век! Условието е да отидем на филм, който желаеме да гледаме. Защото в случай че не ни хареса или е някакъв инцидентен, едвам минат 2 часа, ще се почувстваме още по-празни. Може да гледаме кино лентата вкъщи или да си създадем маратон на някой артист или режисьор - най-малко 2-3 кино лентата.
4. Да почетем. Замисляме ли се какъв брой малко време ни остава за положителното остаряло четене. Със сигурност има няколко книги, които все сме желали и не сме имали време/възможност да докопаме. Е, когато апатията е толкоз огромна и самотата толкоз завладяваща, това е съвършен метод да осъществим света си с облици, истории и красиви думи. А може и ние да попишем. Малък роман, фикция или в дневник.
5. Да излезем сами на кафе/бар. Хайде, хайде, и в това няма нищо срамно. Може даже да си вземем книга или таблет. Да поработим или да си драскаме на листове. Да си уединен в тълпата обаче е за напреднали. Които към този момент не виждат единствено двойките, влюбените, огромните компании и всички тези хора, които са дружно и се веселят. Може да е за напреднали, само че е едно е несъмнено -
“Само човек, който е приел и постигнал комфорт в самотата си, може да е осъзнато благополучен измежду хората. ”
“В единия случай се тръшкаме и самообвиняваме, като че ли самотата е проклинание. Запълваме времето с нелепости или се размазваме от самосъжаление. В другия случай одобряваме самотността за факт и просто вършим нещо за себе си. Така и по този начин сме сами и никой не се спънка в близост. ”
1. Вземаме си дълга, гореща, ароматна вана/душ. Правим всичко това, за което все нямаме време. Маска за лице и коса, обезкосмяване, скраб или изтриване на цялото тяло, антицелулитен масаж, контрастни душове - всичко за което се сетим. Глупаво ли е? Ни минимум. Докосването и грижата за тялото носи ужасно доволство от живота. Елементарно, само че доста дейно. И не забравяме лосиона за тяло, нали?
2. Изморителна разходка/спорт. Не, в действителност дълга разходка или най-малко час във фитнеса. Не 100 метра до магазина и назад. Намисляме си маршрут да вземем за пример 1-2 км до някое несъмнено място. Вода, малко храна и раницата на гърба. Вървенето има необикновен резултат на медитация. Вслушването в звуците, ароматът на земя и пресен въздух прочистват главата от всякакво самосъжаление. А умората след това е повече от приятна. Можем да се върнем към точка 1.
3. Отиваме на филм. Да, сами. Никой няма ни уточни с пръст и да шушука зад тила ни. Това е 21 век! Условието е да отидем на филм, който желаеме да гледаме. Защото в случай че не ни хареса или е някакъв инцидентен, едвам минат 2 часа, ще се почувстваме още по-празни. Може да гледаме кино лентата вкъщи или да си създадем маратон на някой артист или режисьор - най-малко 2-3 кино лентата.
4. Да почетем. Замисляме ли се какъв брой малко време ни остава за положителното остаряло четене. Със сигурност има няколко книги, които все сме желали и не сме имали време/възможност да докопаме. Е, когато апатията е толкоз огромна и самотата толкоз завладяваща, това е съвършен метод да осъществим света си с облици, истории и красиви думи. А може и ние да попишем. Малък роман, фикция или в дневник.
5. Да излезем сами на кафе/бар. Хайде, хайде, и в това няма нищо срамно. Може даже да си вземем книга или таблет. Да поработим или да си драскаме на листове. Да си уединен в тълпата обаче е за напреднали. Които към този момент не виждат единствено двойките, влюбените, огромните компании и всички тези хора, които са дружно и се веселят. Може да е за напреднали, само че е едно е несъмнено -
“Само човек, който е приел и постигнал комфорт в самотата си, може да е осъзнато благополучен измежду хората. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ