40 секунди за действие... срещу самоубийствата
На всеки 40 секунди един човек на планетата се самоубива, а на 3 секунди някой прави опит да отнеме живота си. Това сочат данни на СЗО, показани във връзка на Световния ден на психологичното здраве - 10 октомври. Във възрастта 15-35 година в Европа самоубийството е на второ място като причина за гибел след пътнотранспортните катастрофи.
Според правосъдни специалисти огромна част от така наречен гибел от нещастни случаи (предозиране на лекарства, пътнотранспортни катастрофи, рухване от височина и др.) в действителност са осъществени опити за самоубийство.
Всеки втори човек, направил суициден опит, го повтаря в границите на идната една година, нормално в по-тежка форма. Всеки трети, приключил живота си със самоубийство, е правил и предходен опит, безапелационни са специалистите и по тази причина приканват околните на хора, пробвали да се самоубият, да бъдат бдителни. Мотивите за суицидно държание са разнообразни, а едни и същи събития въздействат друго на другите хора.
Рисковите фактори
за самоубийствени дейности могат да бъдат социодемографски, медицински, биографични, индивидуално-психологически и други При мъжете осъществените самоубийства са от 3 до 6 пъти повече, а при дамите опитите са 1,5 пъти повече. Мъжете доста по-рядко търсят здравна помощ, в това число психиатрична.
Най-чести са опитите са самоубийства измежду 20-30-годишните.
Световните данни демонстрират, че равнището на самоубийства е по-високо измежду несемейните, разведените, вдовците, бездетните. Но за България се оказва, че съществуването на семейство няма протективен темперамент.
Рискът от самоубийство се покачва при продължителна неработоспособност, загуба на работа, пенсиониране, продължителна безработица.
Сред медицински фактори рискът от самоубийство е по-висок при хората с психологични. Най-често това са афективни и личностни разстройства, взаимозависимост от психоактивни субстанции, шизофрения и други Според множеството откриватели 45-70% от самоубийствата са предшествани от умерено тежък или тежък депресивен епизод. Рискът от самоубийство при страдащите от меланхолия е с 8 до 30% по-висок. Между 10 и 22% от самоубилите се са имали алкохолна взаимозависимост. Вероятността да посегнат на живота си хората с шизофрения е към 5-12%.
Висок е суицидният риск при хората с
анорексия нервоза
паническо разстройство, разнообразни разстройства, свързани със стрес и други Връзката сред телесните болести и самоубийственото държание също е огромна - до 70% от хората, погубили живота си, са боледували от остро или хронично заболяване все още на гибелта - епилепсия, рак, заболявания на кръвотворните и на дихателните органи, сърдечносъдови болести, вродени или добити недостатъци, загуба на физиологични функционалности, ХИВ/СПИН, положения след тежки интервенции или трансплантация.
Според правосъдни специалисти огромна част от така наречен гибел от нещастни случаи (предозиране на лекарства, пътнотранспортни катастрофи, рухване от височина и др.) в действителност са осъществени опити за самоубийство.
Всеки втори човек, направил суициден опит, го повтаря в границите на идната една година, нормално в по-тежка форма. Всеки трети, приключил живота си със самоубийство, е правил и предходен опит, безапелационни са специалистите и по тази причина приканват околните на хора, пробвали да се самоубият, да бъдат бдителни. Мотивите за суицидно държание са разнообразни, а едни и същи събития въздействат друго на другите хора.
Рисковите фактори
за самоубийствени дейности могат да бъдат социодемографски, медицински, биографични, индивидуално-психологически и други При мъжете осъществените самоубийства са от 3 до 6 пъти повече, а при дамите опитите са 1,5 пъти повече. Мъжете доста по-рядко търсят здравна помощ, в това число психиатрична.
Най-чести са опитите са самоубийства измежду 20-30-годишните.
Световните данни демонстрират, че равнището на самоубийства е по-високо измежду несемейните, разведените, вдовците, бездетните. Но за България се оказва, че съществуването на семейство няма протективен темперамент.
Рискът от самоубийство се покачва при продължителна неработоспособност, загуба на работа, пенсиониране, продължителна безработица.
Сред медицински фактори рискът от самоубийство е по-висок при хората с психологични. Най-често това са афективни и личностни разстройства, взаимозависимост от психоактивни субстанции, шизофрения и други Според множеството откриватели 45-70% от самоубийствата са предшествани от умерено тежък или тежък депресивен епизод. Рискът от самоубийство при страдащите от меланхолия е с 8 до 30% по-висок. Между 10 и 22% от самоубилите се са имали алкохолна взаимозависимост. Вероятността да посегнат на живота си хората с шизофрения е към 5-12%.
Висок е суицидният риск при хората с
анорексия нервоза
паническо разстройство, разнообразни разстройства, свързани със стрес и други Връзката сред телесните болести и самоубийственото държание също е огромна - до 70% от хората, погубили живота си, са боледували от остро или хронично заболяване все още на гибелта - епилепсия, рак, заболявания на кръвотворните и на дихателните органи, сърдечносъдови болести, вродени или добити недостатъци, загуба на физиологични функционалности, ХИВ/СПИН, положения след тежки интервенции или трансплантация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ