Путин и Ердоган отложиха решенията за есента
На връщане от Москва след диалозите с Путин на 27 август първият въпрос, който турските публицисти зададоха на Ердоган при обичайна конференция в самолета, бе " дали СУ-57 е опция на Ф-35 ". Странен въпрос, тъй като в предварителните информации в турските медии като съществена тематика на идните диалози бе посочено ситуацията в северната сирийска област Идлиб. Тревожната конюнктура в Идлиб бе обсъждана единствено дни преди този момент и в хода на няколкоседмични тежки договаряния с специалисти от Съединени американски щати. Те доведоха до съглашения, избрани от някои в Москва като " противоречащи на споразуменията от Сочи и духа на процеса Астана ". Становище, което не скри и външният министър на Русия Лавров.
Инициираната от Ердоган неочаквана среща с Путин след извършен телефонен диалог остави усещането, че нерешените въпроси за Идлиб, където Анкара отстоява свои ползи, е останала в сянката на съветското авиоизложение МАКС-2019, намерено от двамата президенти. Оказа се, че вниманието на турските публицисти на първо място е концентрирано върху метода, по който Ердоган е разгледал съветски системи за радиоелектронна битка, изтребителите СУ-35 и СУ-57. На път за Анкара, напълно в унисон с постоянно повтаряното от него, че Турция е суверенна страна и сама взима решенията си, Ердоган дава отговор на упоменатия нагоре въпрос със
" Защо да не е, на вятъра ли идвахме? "
Подчертава " още един път да заявим, че битката за нашата самостоятелност не е подвластна от никой различен ". Че " на тази наша битка за самостоятелност, било за самолети или системи за защита, било за хеликоптери, през днешния ден поставихме основите ".
Един тип той не изключва опцията Турция да закупи съветските изтребители СУ-35 и даже СУ-57. Но Ердоган се застрахова с фразата " чакаме решението на Вашингтон, те би трябвало да го обмислят и като го научим, ще предприемем нашите стъпки ". Тоест, в случай че няма Ф-35, може да има СУ-35. Ердоган в прав текст споделя, че " всичко може да стане, само че имаме пазари, от които можем да си го осигурим ". Думите му, че " нямаме терзания какво ще стане, в случай че това не стане ", не са нищо друго с изключение на сигнал към Съединени американски щати, че те би трябвало да решат дали остават в деяние словата на военния министър Марк Еспър, че " или едното, или другото " - т.е. или Анкара ще се откаже от доставките на съветските системи С-400, или Вашингтон дефинитивно ще отхвърли плана за доставка и взаимно произвеждане на самолетите Ф-35. Впрочем Турция е превела като задатък повече от $1,2 милиарда за тази доставка. Но Ердоган не пропуща да подчертае, че " ще беседваме за следващ път с президента Тръмп по въпроса ".
Сложна игра на салда, в която прозира цел да се нарежда Анкара като мечтан и от Русия, и от Съединени американски щати значим сътрудник в провежданата от тях геополитическа борба за въздействие и роля при новия международен ред. Но и метод, по който Анкара може да реализира отстояване на своите ползи и стратегически проекти. И освен за Сирия.
В ход са примамливи обещания и вдишване на задължения, които след време може и да се пренебрегват, само че в този момент са добър агитационен артикул и за двете страни. Като да вземем за пример предлагането на шефа на " Роскосмос " Дмитрий Рогозин, който предложил на Ердоган по време на изложбата МАКС 2019 да бъде изпратен турски космонавт в чест на 100-годишнината от независимостта на Р Турция (2023 г.), а образованието можело да стартира незабавно. Разбира се, Ердоган на драго сърце благодарил от името на Турция за оказаната чест.
Присъствалите в Москва турски публицисти означават с изключително наслаждение размяната на реплики сред Путин и Ердоган, които даже и измислени, основават въодушевление за доброжелателност. Като да вземем за пример въпросът на Ердоган какъв брой коства държавният нов съветски автомобил " Аурус ", който доста му харесал, а като схванал, че е единствено 18 млн. рубли ($250 000 евро), споделил " ще си помисля по въпроса ". Путин не пропуснал да му покаже и хеликоптер, който сходно на държавния автомобил бил обзаведен първокласно, а цената му била единствено 8 млн. $. Предложението било, че в случай че си купи хеликоптера, ще получи като подарък и " Аурус ". Къде истина, къде небивалица, само че преводът на казаното от Ердоган ОК, т.е. " тамам анлаштък ", бил " добре, договорихме се ". За цената на самолетите СУ-57 обаче няма неистина и машинация. Ердоган съобщил, че СУ-57 е " по-изгоден от Ф-35, тъй като коствал сред $40 и 45 млн., а американският Ф-35 е препоръчан за $80-104 млн.
Колкото и да са занимателни информациите за московската среща Путин - Ердоган, няма по какъв начин да не се уточни, че главната тематика си остава протичащото се в Идлиб. Неотдавнашните сделки с Вашингтон за района " на изток от Ефрат " включват освен построяването на желаната от Анкара " зона за сигурност с размери 30-40 км по границата със Сирия ", само че и демилитаризиране и евакуиране на военните организации на сирийските кюрди от Идлиб, които Турция дефинира за терористични организации, както и основаването на център за взаимни интервенции сред Турция и Съединени американски щати в региона. Датата обаче за старта на центъра не е конкретизирана. Тези сделки бяха посрещнати с запаси от Москва, която не скри раздразнението си, че Турция протака или не желае осъществяването на съглашението от Сочи за разоръжаване на терористичните радикални организации, подкрепяни от Анкара, които в Идлиб са нараснали контрола върху териториите от 50% на 90%, както заяви президентът Путин. За Турция опцията за основаване на Сирийски Кюрдистан по сходство на Иракски Кюрдистан в Ирак е повече от призрачен сън, тъй като безспорно ще " повлече крайник " и за Турски Кюрдистан. Именно това е повода за навлизането на турски войски на сирийска територия, за етническото пречистване в тези региони, за налагането на турски правила за ръководство на региона.
Но настъплението на сирийската войска на Асад, подкрепена от съветски сили в Идлиб, чиято цел е опазване териториалната целокупност на Сирия,
разбърка картите на Анкара
която към момента окачествява ръководството на президента Асад като " режим ". Организациите на сирийските кюрди (YPG и PYD) са съдружници на Съединени американски щати в борбите с " Ислямска страна " (ИД) и Турция по никакъв начин не е сигурна, че Вашингтон ще предприеме стъпки за демилитаризиране на тези организации, и даже се съмнява, че ще отсрочи основаването на центъра за взаимни интервенции. Има учредения за подозрения в доверието сред двете страни. Сигурно по тази причина Ердоган след срещата си с Путин декларира, че " Тръмп имаше доста позитивен метод по въпроса за " на изток от Ефрат ", само че за жалост, не го отстоя ". " Ние не сме спокойни и правим нашите мерки ", оповестява на връщане от Москва Ердоган. Факт е, че Турция изпрати още веднъж бронирани машини и бойци по границата със Сирия, тъй като " Съединени американски щати не приключват основаните връзки с PYD и YPG и не заобикалят дейности, които ги легитимират ". Това е една от аргументите да търси подобаващ компромис с Москва по отношение на Идлиб и да инициира последната среща с Путин. Неговата теза е, че " режимът " прави набези в Идлиб, които " сеят гибел по въздух и земя над цивилни ". Имало над 500 убити и 1200 ранени, а стотици хиляди напускали Идлиб. " Полагащите ни се отговорности от Сочи можем да осъществим единствено в случай че престанат нападенията на режима ", споделя Ердоган на конференцията след привършване на диалозите с Путин. " Тези набези ни карат да защитим границите си и сме принудени да предприемем нужните стъпки, с цел да спрем кръвопролитието ", е мнението на Ердоган за Идлиб. Гарнира думите си с " желаем да продължим съдействието в доста области, в това число военно съдействие ", което съгласно него се отнася до покупка на пътнически и военни самолети. " Важен е духът на съдействието, взехме си записка ", добавя турският президент и кани " нашите съветски посетители на проведения Техно фест в Истанбул на 17-22 септември ". Подчертава, че тази година съветските туристи в Турция са се нараснали 14 пъти като брой, което е връх в туризма.
Призовава да се " резервира духът на Астана "
и да се продължи работата по образуването на комисията за конституцията на следвоенна Сирия. Изводите обаче, които вършат някои турски наблюдаващи след приключването на диалозите Путин - Ердоган, са в жанр " Путин получи, каквото изиска ". Те показват напредъка на сирийската войска в Идлиб и дейностите на Русия в района, които " оставят усещане за една притисната Турция ".
Според Путин връзките на Русия и Турция се " развиват в дух на взаимно почитание и интерес ", което е продължение на сделките от Астана за намиране на най-хубаво решение на рецесията в Сирия. На конференцията Путин не скри, че " надълбоко сме обезпокоени от ситуацията в Идлиб " и с Турция определихме спомагателните ограничения за очистване на терористите в региона. Създаването на зона за сигурност по южната граница на Турция е позитивна стъпка и е в интерес на териториалната целокупност на Сирия. " Добре разбираме чувствителността на Турция по отношение на опазване на сигурността по границите й. Това е естествено право на Турция ", съобщи съветският президент. Потвърди, че в средата на септември ще бъде в Анкара на срещата във формата Астана и не пропуща да подчертае общите планове като атомната централа " Аккую " и " Турски поток ", както и " работата по плана С-400 ", чийто втори стадий е в ход. Започнал е " преход към безвизов режим за специфичните паспорти ", споделя Путин и с усмивка твърди, че " изпитвам горделивост, че за подобен къс период постигнахме резултат, който не можех да си показва ". На ревюто МАКС 2019 показахме на " уважавания Ердоган " и цивилен, и леки самолети за потребностите на опазването на здравето. Те му харесаха, убеден е Путин. Не става въпрос единствено за продажби на самолети, а и за съдействие в производството, в това число за един нов аероплан. Разговори са водени и по тематики за галактическо съдействие, а освен за доставки на СУ-35 като аналог на американските Ф-35.
След толкоз деликатно подбрани слова
и уверения в " положителното съдействие " остава неразбираемо дали Ердоган е постигнал това, поради което пътува за ден до Москва. Дали Путин от своя страна е съумял да втвърди тона си до степен, че да реши дефинитивно обстановката в Идлиб и да спре офанзивите на ислямистите против съветската военна база Хмейним? Дали е бил даден старт на процеси за завършек на рецесията в Сирия? Къде е пресечната точка на постигнатия компромис, в случай че има подобен? Русия към този момент направи задоволително отстъпки на Анкара в желанието си да омиротвори ситуацията и да откри излаз от батака в Сирия. Каква ще е последната дума на Вашингтон по въпроса и ще има ли отклоняване от реализирани към този момент сделки с Анкара? Въпроси, чиито отговори очевидно ще се търсят и при новите срещи. Септември несъмнено ще бъде кондензиран със събития месец. Едва ли единствено за Сирия.
Инициираната от Ердоган неочаквана среща с Путин след извършен телефонен диалог остави усещането, че нерешените въпроси за Идлиб, където Анкара отстоява свои ползи, е останала в сянката на съветското авиоизложение МАКС-2019, намерено от двамата президенти. Оказа се, че вниманието на турските публицисти на първо място е концентрирано върху метода, по който Ердоган е разгледал съветски системи за радиоелектронна битка, изтребителите СУ-35 и СУ-57. На път за Анкара, напълно в унисон с постоянно повтаряното от него, че Турция е суверенна страна и сама взима решенията си, Ердоган дава отговор на упоменатия нагоре въпрос със
" Защо да не е, на вятъра ли идвахме? "
Подчертава " още един път да заявим, че битката за нашата самостоятелност не е подвластна от никой различен ". Че " на тази наша битка за самостоятелност, било за самолети или системи за защита, било за хеликоптери, през днешния ден поставихме основите ".
Един тип той не изключва опцията Турция да закупи съветските изтребители СУ-35 и даже СУ-57. Но Ердоган се застрахова с фразата " чакаме решението на Вашингтон, те би трябвало да го обмислят и като го научим, ще предприемем нашите стъпки ". Тоест, в случай че няма Ф-35, може да има СУ-35. Ердоган в прав текст споделя, че " всичко може да стане, само че имаме пазари, от които можем да си го осигурим ". Думите му, че " нямаме терзания какво ще стане, в случай че това не стане ", не са нищо друго с изключение на сигнал към Съединени американски щати, че те би трябвало да решат дали остават в деяние словата на военния министър Марк Еспър, че " или едното, или другото " - т.е. или Анкара ще се откаже от доставките на съветските системи С-400, или Вашингтон дефинитивно ще отхвърли плана за доставка и взаимно произвеждане на самолетите Ф-35. Впрочем Турция е превела като задатък повече от $1,2 милиарда за тази доставка. Но Ердоган не пропуща да подчертае, че " ще беседваме за следващ път с президента Тръмп по въпроса ".
Сложна игра на салда, в която прозира цел да се нарежда Анкара като мечтан и от Русия, и от Съединени американски щати значим сътрудник в провежданата от тях геополитическа борба за въздействие и роля при новия международен ред. Но и метод, по който Анкара може да реализира отстояване на своите ползи и стратегически проекти. И освен за Сирия.
В ход са примамливи обещания и вдишване на задължения, които след време може и да се пренебрегват, само че в този момент са добър агитационен артикул и за двете страни. Като да вземем за пример предлагането на шефа на " Роскосмос " Дмитрий Рогозин, който предложил на Ердоган по време на изложбата МАКС 2019 да бъде изпратен турски космонавт в чест на 100-годишнината от независимостта на Р Турция (2023 г.), а образованието можело да стартира незабавно. Разбира се, Ердоган на драго сърце благодарил от името на Турция за оказаната чест.
Присъствалите в Москва турски публицисти означават с изключително наслаждение размяната на реплики сред Путин и Ердоган, които даже и измислени, основават въодушевление за доброжелателност. Като да вземем за пример въпросът на Ердоган какъв брой коства държавният нов съветски автомобил " Аурус ", който доста му харесал, а като схванал, че е единствено 18 млн. рубли ($250 000 евро), споделил " ще си помисля по въпроса ". Путин не пропуснал да му покаже и хеликоптер, който сходно на държавния автомобил бил обзаведен първокласно, а цената му била единствено 8 млн. $. Предложението било, че в случай че си купи хеликоптера, ще получи като подарък и " Аурус ". Къде истина, къде небивалица, само че преводът на казаното от Ердоган ОК, т.е. " тамам анлаштък ", бил " добре, договорихме се ". За цената на самолетите СУ-57 обаче няма неистина и машинация. Ердоган съобщил, че СУ-57 е " по-изгоден от Ф-35, тъй като коствал сред $40 и 45 млн., а американският Ф-35 е препоръчан за $80-104 млн.
Колкото и да са занимателни информациите за московската среща Путин - Ердоган, няма по какъв начин да не се уточни, че главната тематика си остава протичащото се в Идлиб. Неотдавнашните сделки с Вашингтон за района " на изток от Ефрат " включват освен построяването на желаната от Анкара " зона за сигурност с размери 30-40 км по границата със Сирия ", само че и демилитаризиране и евакуиране на военните организации на сирийските кюрди от Идлиб, които Турция дефинира за терористични организации, както и основаването на център за взаимни интервенции сред Турция и Съединени американски щати в региона. Датата обаче за старта на центъра не е конкретизирана. Тези сделки бяха посрещнати с запаси от Москва, която не скри раздразнението си, че Турция протака или не желае осъществяването на съглашението от Сочи за разоръжаване на терористичните радикални организации, подкрепяни от Анкара, които в Идлиб са нараснали контрола върху териториите от 50% на 90%, както заяви президентът Путин. За Турция опцията за основаване на Сирийски Кюрдистан по сходство на Иракски Кюрдистан в Ирак е повече от призрачен сън, тъй като безспорно ще " повлече крайник " и за Турски Кюрдистан. Именно това е повода за навлизането на турски войски на сирийска територия, за етническото пречистване в тези региони, за налагането на турски правила за ръководство на региона.
Но настъплението на сирийската войска на Асад, подкрепена от съветски сили в Идлиб, чиято цел е опазване териториалната целокупност на Сирия,
разбърка картите на Анкара
която към момента окачествява ръководството на президента Асад като " режим ". Организациите на сирийските кюрди (YPG и PYD) са съдружници на Съединени американски щати в борбите с " Ислямска страна " (ИД) и Турция по никакъв начин не е сигурна, че Вашингтон ще предприеме стъпки за демилитаризиране на тези организации, и даже се съмнява, че ще отсрочи основаването на центъра за взаимни интервенции. Има учредения за подозрения в доверието сред двете страни. Сигурно по тази причина Ердоган след срещата си с Путин декларира, че " Тръмп имаше доста позитивен метод по въпроса за " на изток от Ефрат ", само че за жалост, не го отстоя ". " Ние не сме спокойни и правим нашите мерки ", оповестява на връщане от Москва Ердоган. Факт е, че Турция изпрати още веднъж бронирани машини и бойци по границата със Сирия, тъй като " Съединени американски щати не приключват основаните връзки с PYD и YPG и не заобикалят дейности, които ги легитимират ". Това е една от аргументите да търси подобаващ компромис с Москва по отношение на Идлиб и да инициира последната среща с Путин. Неговата теза е, че " режимът " прави набези в Идлиб, които " сеят гибел по въздух и земя над цивилни ". Имало над 500 убити и 1200 ранени, а стотици хиляди напускали Идлиб. " Полагащите ни се отговорности от Сочи можем да осъществим единствено в случай че престанат нападенията на режима ", споделя Ердоган на конференцията след привършване на диалозите с Путин. " Тези набези ни карат да защитим границите си и сме принудени да предприемем нужните стъпки, с цел да спрем кръвопролитието ", е мнението на Ердоган за Идлиб. Гарнира думите си с " желаем да продължим съдействието в доста области, в това число военно съдействие ", което съгласно него се отнася до покупка на пътнически и военни самолети. " Важен е духът на съдействието, взехме си записка ", добавя турският президент и кани " нашите съветски посетители на проведения Техно фест в Истанбул на 17-22 септември ". Подчертава, че тази година съветските туристи в Турция са се нараснали 14 пъти като брой, което е връх в туризма.
Призовава да се " резервира духът на Астана "
и да се продължи работата по образуването на комисията за конституцията на следвоенна Сирия. Изводите обаче, които вършат някои турски наблюдаващи след приключването на диалозите Путин - Ердоган, са в жанр " Путин получи, каквото изиска ". Те показват напредъка на сирийската войска в Идлиб и дейностите на Русия в района, които " оставят усещане за една притисната Турция ".
Според Путин връзките на Русия и Турция се " развиват в дух на взаимно почитание и интерес ", което е продължение на сделките от Астана за намиране на най-хубаво решение на рецесията в Сирия. На конференцията Путин не скри, че " надълбоко сме обезпокоени от ситуацията в Идлиб " и с Турция определихме спомагателните ограничения за очистване на терористите в региона. Създаването на зона за сигурност по южната граница на Турция е позитивна стъпка и е в интерес на териториалната целокупност на Сирия. " Добре разбираме чувствителността на Турция по отношение на опазване на сигурността по границите й. Това е естествено право на Турция ", съобщи съветският президент. Потвърди, че в средата на септември ще бъде в Анкара на срещата във формата Астана и не пропуща да подчертае общите планове като атомната централа " Аккую " и " Турски поток ", както и " работата по плана С-400 ", чийто втори стадий е в ход. Започнал е " преход към безвизов режим за специфичните паспорти ", споделя Путин и с усмивка твърди, че " изпитвам горделивост, че за подобен къс период постигнахме резултат, който не можех да си показва ". На ревюто МАКС 2019 показахме на " уважавания Ердоган " и цивилен, и леки самолети за потребностите на опазването на здравето. Те му харесаха, убеден е Путин. Не става въпрос единствено за продажби на самолети, а и за съдействие в производството, в това число за един нов аероплан. Разговори са водени и по тематики за галактическо съдействие, а освен за доставки на СУ-35 като аналог на американските Ф-35.
След толкоз деликатно подбрани слова
и уверения в " положителното съдействие " остава неразбираемо дали Ердоган е постигнал това, поради което пътува за ден до Москва. Дали Путин от своя страна е съумял да втвърди тона си до степен, че да реши дефинитивно обстановката в Идлиб и да спре офанзивите на ислямистите против съветската военна база Хмейним? Дали е бил даден старт на процеси за завършек на рецесията в Сирия? Къде е пресечната точка на постигнатия компромис, в случай че има подобен? Русия към този момент направи задоволително отстъпки на Анкара в желанието си да омиротвори ситуацията и да откри излаз от батака в Сирия. Каква ще е последната дума на Вашингтон по въпроса и ще има ли отклоняване от реализирани към този момент сделки с Анкара? Въпроси, чиито отговори очевидно ще се търсят и при новите срещи. Септември несъмнено ще бъде кондензиран със събития месец. Едва ли единствено за Сирия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ