Купи ми това, искам онова
На въпроса по какъв начин се справяте с неистовото предпочитание на вашия 5-6-годишен наследник да се снабди с всички играчки в магазина, няколко майки ми дадоха отговор с въпрос: „ Ама ти с теб ли го водиш по магазините? “
Аз съм баба и самоуверено го повеждам. Наложи се да основа нови правила, които родителите му очевидно не бяха пробвали.
Те обаче работят и могат да оказват помощ на всеки да се оправи с нервностите на малчугана в магазина.
Изкушенията
Най-лесният съвет е да планиратe по този начин извършването на покупки, че да не се постанова да го водите тук-там, където изкушенията са в обилие. Ама такива места в действителност няма. Сигурно сте се убедили в това.
Дори да мине край павилион за вестници, детето забива пръсти в най-долния ред на височина на очите си, където, несъмнено, са ситуирани списания с пакетирана в тях играчка.
И няма значение дали то знае буквите, дали познава това списание. Просто упорства да го има. Стиска го и отхвърля да го върне на рафта.
Аналогичен е казусът в гастронома, кафенето и даже в книжарниците.
С две думи, няма място, което търговците не са подредили по този начин, че да грабне очите на детето и да залепи и двете му ръце върху продукта. Останалото е ваш проблем.
Често и на близките, тъй като то пищи неистово, тръшка се по земята и чака състрадание и поддръжка от близките.
За него това държание е избавително, тъй като родителите не желаят да се излагат. Решават, че е по-просто да правят отстъпка, да купят това или това, с цел да се спасят от резила и от мнения от сорта “в магазина ли ще си възпитавате детето. “
Затова на запад пазарят всеобщо по интернет. Това пести нерви, време и е много по-изгодно за фамилния бюджет.
