Мъск се кълне, че може да изпрати хора на Марс до 2026 г. Възможно ли е това?
На гала тези дни Илън Мъск съобщи, че има вяра, че може да стартира да изпраща хора на Марс със SpaceX най-късно до 2026 година или даже през 2024 година, „ в случай че имаме шанс “. Мъск беседва за времевата си стратегия с група, която преди малко го награди за нововъведения (основателят на SpaceX завоюва тазгодишната премия Axel Springer), само че дали в действителност има вяра в това?
Трудно е да се каже. Но графикът е меко казано малко евентуален. SpaceX си партнира с НАСА по няколко плана, в това число лунна совалка за пътешестване сред Земята и орбитата на Луната и нейната повърхнина, при поредицата от задачи с името Artemis. Програмата „ Артемида “ на НАСА желае да транспорти хората на Луната до 2024 година, само че проектите на тази задача се назовават „ нападателен график “ даже от админите в НАСА.
НАСА споделя, че кацането на Луната е сериозна стъпка за идната фаза на пътуването до Марс, само че организацията не е определила никакъв график за тази фаза. Целта за 2024 година е наложена извън от вицепрезидента Майк Пенс (първоначално беше 2028 г.).
Междувременно с новата ракета Мъск разчита да стигне до Марс незабавно откакто през 2024 година се реализира кацане на Луната, което ще бъде огромен тест. По-късно тази седмица SpaceX ще изстреля SN8, най-новия си първообраз на Starship, до целева височина от 15 километра – най-високата, до която в миналото е летял Starship.
SN8 има три мотора и това към момента е с 27 по-малко от 30-те мотора, които ще задвижват Звездния транспортен съд, който в последна сметка Мъск възнамерява да изпрати на Марс. Дори и с галактически транспортен съд кадърен да направи това, доста от проблемите с пътуването до Марс изобщо не са решени.
Пътуването до Марс лишава към шест месеца, по планувания график на Мъск, което значи, че всеки човек в кораба ще бъде изложен на галактическа радиация съвсем през цялото това време. Блокирането – или даже намаляването – на това лъчение би означавало прибавяне на тежест към към момента необоснован галактически транспортен съд по време на първи пилотиран полет.
Доброволците са прекарали доста време в симулирани полетни условия, само че действително хора в действителност не са правили същинското рисково пътешестване. Предвижда се хората да създадат шестмесечното пътешестване с всички нужни ресурси, да се допрян до Марс, след което незабавно да се върнат на Земята.
Корабът или ще би трябвало да разполага с цялостни запаси за в двете посоки пътешестване, или да може да зарежда благодарение на някаква технология за преработване или събиране на запаси от наличните на Марс. Това е елементарно в света на научната фантастика, където основателите са сложили „ рециклируеми субстанции “, които вършат извънредно чисти атоми за многократна приложимост.
В действителния свят обаче ние едвам можем да рециклираме пластмасата дейно. А Мъск възнамерява тези хора даже да останат на Марс, а освен да пътуват. Това значи да се откри безвредно заслон, който още веднъж да защищава заселниците на Марс от галактическа радиация. Те ще се нуждаят от чиста вода, метод за произвеждане на сила, доста несъмнено подаване и задържане на въздух и доста други.
Мъск предложи да се употребява нуклеарен реактор в няколко точки от това пътешестване – от самия транспортен съд, с цел да се редуцира пътуването, до повърхността на Червената планета, където да служи като генератор. Това също би могло да има радиоактивни последствия за заселниците – само че без него е още по-трудно да си представим по какъв начин тази обстановка може да бъде приспособена за живот.
Мъск наподобява разчита на композиция от относителен оптимизъм и техно-оптимизъм. „ Сравнителният оптимизъм може да се дефинира като самоцелна, асиметрична преценка за бъдещето “, изясняват откривателите. Трудно е да си представим по какъв начин доста и огромни трудности пред пилотиран полет до Марс ще бъдат позволени до 2026 година Но дано не забравяме, че Мъск към този момент е доказвал и преди, че може да е прав, когато всички други бъркат.
