На тридесет години си мислите, че сте били глупави на

На тридесет години си мислите, че сте били глупави на двадесет, на четиридесет мислите, че сте били наивни на тридесет…

„ е болежка, да. Но въпреки всичко животът повече е предпочитание. Животът – това е недостиг. Изобилието е гибел. Щом видите помътнелия взор и неналичието на всевъзможни стремежи, край, това е всичко, животът е приключил. Необходимо е да пестите желанията си, до момента в който ги имате, и всичко ще се получи. И творчество, и всичко останало. Гладуването удължава живота. Ситостта е непосредственост до гибелта.

Дефицитът поражда необикновено чувство за наслаждение. Когато недояждам или съблюдавам диета, поражда напълно друго отношение към храната и парчето самун. Дефицитът е доста значим във всичко. А на независимост – и тогава е необходим недостиг, даже нужен.

Щом човек има цялата независимост на света, той става животно

Човек не може да не мисли за гибелта, също така с възрастта наличието й е належащо. Колкото повече живеете, толкоз по-интересно е разбирането на това, което е във вас, несъмнено. Вашата демонстрирана и непроявена същина също е лимитирана. Не знаем по какъв начин умираме.

Мисля, че там, зад линията, има нещо, което остава вечно. Ще кажа това по този начин – хедонизмът изчезва, когато схванеш, че ще има живот, с ежедневния му самун и пеещи птици, само че без теб. Разбира се, това е ужасно. Но до момента в който го прогонвате от себе си, вие сте живи.

Правата на индивида са фантазия и подправени придвижвания на европейската цивилизация. Това е голяма тирания на лъжите. Правата на индивида не се съблюдават на никое място.

Всички огромни цивилизации са построени върху отговорности, невероятно е правата на индивида да бъдат сложени над неговите отговорности.

Онези, които не извършват отговорностите си, не могат да имат права. Погледнете китайската цивилизация, християнската цивилизация – там има на първо място отговорности. Когато човек получи всички права, жестоко казано, той губи човешкия си образ. Какво значи отговорности? Това е културата!

Според мен демократичната европейска мисъл води към бездна единствено тъй като фетишизира правата. Това е пътят към пъкъла. В този смисъл аз съм мракобесник.

Глобализацията унищожава суверенитета на страните … А нашите фенове, за жалост за мен, от ден на ден се трансформират в киноамериканци. Ядат пуканки по време на кино лентата. Защо в този момент се прави такова гръмко кино? Защото всички дъвчат. Холивуд прави филми за дъвчене. А аз върша кино за четящите.

Законът на пазара, когато търсенето дефинира предлагането, води до заличаване на културата. Защото търсенето постоянно е по-ниско, в сравнение с би трябвало да бъде. Масовостта е разрушителна. Човекът се характеризира с характерност. Нищо чудно, че Библията споделя, че пътят до върха е сложен и стеснен. Затова по този начин се случва в изкуството – пазарът да става все по-масов.

На човек му е по-лесно да живее, без да поставя старания, а без старания няма напредък. Често споделям на сина си, че хората, които четат книги, ще ръководят тези, които не четат.

Често си мисля, за какво, в случай че е висок Брутният вътрешен продукт, тогава страната е сполучлива, а ниският Брутният вътрешен продукт е синоним на злополука? Това е огромна заблуда, може да има висок Брутният вътрешен продукт и нещастни хора. Норвегия е страна с сполучлива стопанска система и висок % на самоубийства. Икономиката се мери в цифри, само че не се мери щастието на хората. Пазарната стойност и човешката полезност са две разнообразни неща.

Всички се променяме, единствено идиотите не се трансформират. С възрастта пораждат и други илюзии. Защо илюзии? Защото на всеки 10 години си споделяме: о, какъв простак бях. На тридесет мислите, че сте били глупави на двадесет, на четиридесет мислите, че сте били наивни на тридесет. Същото нещо и на осемдесет: мислиш си, о, на седемдесет бях младеж.

Актьорът има ли потребност от разум? Тук всичко е комплицирано. Великите актриси имат колосална мъдрост. Вземете Джулиета Мазина, Анна Маняни – всички те са страхотни актриси. Но тяхната мъдрост е феноменална. Един популярен артист може да бъде некултурен, доверчив.

Актьорът може да бъде доста малоумен човек, само че страховит артист. И може да е доста интелигентен човек, само че неприятен артист. Няма единна формула. Инокентий Смоктуновски – той не беше интелектуална персона, само че беше талантлив артист. Има артисти нарциси – у тях има избран егоизъм, който издава тяхната актьорска същина и демонстрира невисок IQ.

По принцип за един мъж желанието да се харесва е неестествено. Това е чисто женско начало.

Желанието да се харесват е присъщо освен на актьорите, само че и на изобретателните хора като цяло. За писателите да вземем за пример. Всичко е доста самостоятелно.

Творецът не може да бъде невъзпитан, през днешния ден това е сериозен проблем. Всички съществени създатели добре са познавали международната просвета. Традициите са им били известни, а традициите са човешката мъдрост. Докато новаторството е нарушаване на традицията. Преди да нарушите нещо, би трябвало да знаете. Блокбастърът* е това, което е забавно да се гледа. Много забавно за гледане. Но когато филмът свърши, той бързо се не помни. А когато филмът е произведение на изкуството, след кино лентата не желаете да говорите, а желаете да мълчите.

Знаете ли кое е най-скъпо за един режисьор? Мълчанието на публиката след кино лентата. Мълчанието е индикация за това, което не може да се изрази с думи. А вие казвате независимост. Не става въпрос за независимост, а за гений “.

econet

© Андрей Кончаловски

* Блокбъстър е филм с огромна известност и сполучлива продукция съгласно критериите на промишлеността. Отначало това разбиране се употребява за сполучливите театрални постановки, само че в този момент се употребява главно от филмовата промишленост.

Еднодневното недояждане: Тайната, за която дадоха Нобелова премия!

Човешкият организъм умее да се очиства от токсините и даже да се подмладява след недояждане. За това неповторимо изобретение японски биолог получи Нобелова премия през 2016 г.: ето в…